Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (4)

Четвърта глава

Сватбената церемония беше невероятно кратка и само мимолетната поява на Хю Манеринг в гражданското отделение стопли за миг сърцето на Алис, когато поставяше фамилията Стефанос след кръщелното си име в брачното удостоверение.

Направиха снимки с професионален фотограф, а след това отидоха на обяд в модерния ресторант на хотела в центъра на града.

Появата им предизвика всеобщ интерес. Тясната й пола с удължен жакет в кремавобял цвят и подбраните аксесоари бяха доказателство за изискан вкус, а безупречно ушитият сребристосив костюм на Алекси подчертаваше ярката му мъжественост. Но двамата заедно едва ли изглеждаха олицетворение на щастлива новобрачна двойка и Алис иронично се запита дали изобщо приличат на младоженци.

Храната беше последното нещо, което я занимаваше в момента, и тя ядеше машинално — не усещаше вкуса на превъзходния ордьовър от морски деликатеси и с нищо неотстъпващия омар, който им поднесоха като основно блюдо. Дори и шампанското бе осквернено, отливано на глътки, които нямаха нито вкус, нито сладост. Алис отказа десерт и сирене и взе ароматно черно кафе.

Разговорът им се движеше по границата на баналността и тя въздъхна облекчено, когато Алекси съобщи, че е време да тръгват, за да не пропуснат срещата с Хю Манеринг и разговора в Министерството на социалните грижи.

— Ще вземем такси — каза той, когато застанаха на тротоара.

Не минаха и две минути и пред тях спря празна кола. Алис мълчаливо зае мястото си, гледайки пръстена, който украсяваше лявата й ръка. В средата самотен диамант отразяваше слънчевите лъчи в синьо-зелени искри, подчертан от наредени околовръст малки рубини.

— Отива ти.

Алис погледна мъжа, проговорил й с провлечения си глас, и срещна погледа му без усилие.

— Обикновена златна халка беше достатъчна — каза тя.

— Не, не е.

Алис долови ирония в тона му и затова отново се насили да се усмихне пленително.

— Забравих, че наша първостепенна задача е да се грижим за лицето си пред света.

Алекси отмина отговора й с мълчание и за щастие таксито зави и спря пред сградата, в която се намираше кантората на адвоката.

След петдесет минути двамата отново повикаха такси, но сега наредиха на шофьора да ги откара до Министерството на социалните грижи.

Там бюрократичната машина се въртеше на бавни обороти и срещите рядко започваха в уговорения час. Днешният ден не бе изключение. Едва в късния следобед те успяха да излязат навън.

— Да пием по нещо, за да отбележим деня — предложи Алекси.

Първите стъпки за предстоящото законно осиновяване на Джордж бяха вече официално направени, което бе огромно облекчение, но въпреки това Алис се хвана, че вече поклаща глава в несъгласие, загледана в пронизващите му очи. Чувстваше, че е останала без дъх и копнееше да остане сама със себе си, далеч от смущаващото му присъствие.

— Има някои неща, които трябва да свърша. — Нямаше предвид нищо съществено, но не беше негова работа да знае и затова добави: — Не бихме ли могли да го съчетаем с вечерята?

— Ще се погрижа да приберат твоя багаж и вещите на Джордж. Ще изпратя хора да ги донесат в хотела. Сигурен съм, че детегледачката няма да има нищо против промяната на програмата.

Тя изненадано разтвори очи, но мигом склопи дългите си мигли, за да се скрие под защитното им було.

— Трябва ли, наистина? — запита Алис, опитвайки се да говори твърдо и спокойно.

— По-удобно ще бъде да положим началото на нашия съвместен живот под един и същи покрив. Хотелът или твоят дом. Избирай!

— Но само при условие, че това не означава и едно и също легло.

— Казах ли такова нещо?

Алис затвори очи, за да се успокои. Кротко — каза си тя.

— Твоят багаж сигурно е много по-малко от моите вещи, събрани с нещата на Джордж — рече тя сдържано, а той начаса спря такси и нареди на шофьора да ги откара в хотела.

Апартаментът, който беше наел, се намираше на дванадесетия етаж и предлагаше прекрасен изглед към реката. Алис мина по дебелия килим до другия край на стаята и застана до прозореца. Не можеше да се отърси от усещането за интимност, предизвикано от вида на широкото подканящо легло.

— Сипи си чаша питие — каза й Алекси. — Хладилникът е зареден, има чай и кафе.

Без да дочака отговора й, той отиде до телефона на нощната масичка, вдигна слушалката и уведоми рецепцията, че ще напусне хотела.

— Предпочитам кафе — каза Алис, когато Алекси приключи разговора, съзнавайки, че алкохолът ще замае главата й. — Дали би могъл да ми дадеш чаша кафе? — учтиво добави тя.

Кафето бе направено и поднесено и Алис започна да поглъща живителната течност, а Алекси се зае да изпразва съдържанието на чекмеджетата и гардероба в голяма мъжка чанта. Занимание, което той изпълняваше с лекотата на траен, изпитан навик, а когато завърши, вдигна чашата с кафето си и го изпи на няколко дълги глътки.

— Тръгваме ли?

Алис стана и пое напред, но щом той се изравни с нея, тя почувства нарастващо смущение.

Не е от страх — каза си тя, когато вече бяха в асансьора и се спускаха надолу към партерния етаж. — Аз не се боя от него.

Но тя знаеше, че мъжът е заплаха за нея, защото разбираше, че неговата първичност оказва силно въздействие върху нея, защото инстинктивно признаваше силата и мощта му и се боеше от тях.

Късно следобед стигнаха крайградската улица и Алис благодари на детегледачката, която я чакаше. Представи ги един на друг, а после придружи Алекси до спалнята за гости.

— Остави чантата тук. После ще оправя леглото.

Алис беше смутена и се чувстваше неудобно. Но когато срещна ироничния му поглед, тя гордо вдигна брадичката си. Върви по дяволите! — искаше й се да му кресне. — Мразя те!

— Ще видя Джордж.

Без да каже дума повече, Алис се обърна и излезе от стаята като си повтаряше, че пет пари не дава дали Алекси върви по петите й.

Джордж спеше здрав сън. Тя тихо излезе и се промъкна до спалнята си. Захвърли обувките и смени костюма с плътен хавлиен халат.

Макар че момичето бе наето до късно вечерта, Алис искаше да изкъпе и нахрани бебето сама. Обожаваше този ежедневен ритуал, а сега той придоби особено значение, защото само крачка я делеше от мига, в който Джордж щеше да стане неин законен син.

Като по знак детето нададе първия си рев и Алис за секунда се озова при него. Обичаше да гледа как сълзите му секват мигновено, щом го вземе на ръце.

Къпането и храненето отнеха почти цял час, като през последните тридесет минути Алекси неотстъпно стоя до тях, смущавайки я с присъствието си.

— Може ли? — попита той.

Тя внимателно положи детето в свитата му ръка и като раздразнена квачка проследи как ще го поеме.

— Няма да го изпусна — провлече Алекси, разбрал погледа й и тя отново се ядоса.

— Не съм и помислила, че ще го изпуснеш — отвърна Алис и с облекчение се сети, че за щастие, момичето бе в кухнята, за да си приготви вечеря и не чуваше острия им диалог.

Искаше й се Джордж да изреве от неудоволствие, че е поверен на грижите на непознат човек, но той не изпълни желанието й, а продължи да лежи неподвижен с широко отворени очи. Стори й се като хипнотизиран, а възможно бе и да беше, защото положително бе различил миризмата и мекотата на тялото й от мириса и твърдостта на мускулестата ръка на чичо си.

Лицето на Алекси бе напрегнато и непроницаемо. Алис видя как той постави показалеца си в бебешката ръчичка и как ликуваща радост отпусна чертите му, когато пръстчетата го стиснаха.

— Той е красиво дете — каза тя тихо и погледна Алекси изпитателно.

— Той е син на моя брат — каза той. Помълча за миг и добави, като подчертаваше всяка дума: — Нашият син.

Студени тръпки преминаха по гръбнака й. Думите му отекнаха като заклинание, натежало от скрити мисли и чувства. Не беше възможно да е отгатнал плана й да поиска развод, за да спечели Джордж завинаги!

Стига — каза си Алис. — Сънуваш кошмари!

— Време е да го слагам да спи — погледна детето Алис. Сякаш нарочно тази вечер Джордж беше отворил очите си така широко, като че ли изобщо не възнамеряваше да спи.

— Защо не отидеш да се преоблечеш? — предложи й Алекси. — Момичето ще го сложи в леглото, а ти ще го погледнеш, преди да излезем.

Челото й се навъси.

— Вечерята — напомни й той.

Мисълта, че ще се наложи да изтърпи още едно хранене в неговата компания, й беше почти непоносима, но перспективата да останат двамата в къщата й изглеждаше още по-мрачна.

— Не съм гладна, а освен това трябва да си приготвя багажа.

Това бе знак за несъгласие с волята му и той го разбра.

— Няма да закъсняваме.

По дяволите хладнокръвието му! С какво удоволствие би го разкъсала! През ума й мина мисълта, че вече се бе опитала, но резултатът беше обратен и тя не искаше да го преживее отново.

— Тогава ще отида да се приготвя.

— Безропотно подчинение, Алис?

— Условно отстъпление — поправи го тя и като се наклони напред, докосна с устни челцето на Джордж. — Лека нощ, миличък. Приятни сънища.

Алис усети близостта на Алекси и изведнъж се скова, после се отдръпна и излезе, без да се обръща.

Изборът на подходящ тоалет й отне броени минути и тя реши да освежи грима си — прекара пухчето пудра през лицето си, отново си сложи червило и накрая вчеса косата си. Обу обувки, избра малка чанта-плик и хвърли бърз поглед в огледалото, от което се убеди, че черната права рокля и червеното сако са подходящ фон за благородните черти на лицето й и бледорусата коса.

На излизане от стаята щеше да се сблъска с Алекси и се наложи стоически да издържи преценяващия му поглед.

— Джордж спи дълбоко — осветли я шепнешком той и тръгна към всекидневната редом с нея.

— Алекси ми даде името и телефонния номер на ресторанта, в случай на необходимост — съобщи детегледачката, а блесналите й очи шареха от единия на другия и Алис бе готова да се закълне, че пламъкът в тях се дължи на инстинктивна женска ревност. — Желая ви приятно прекарване и не се тревожете. Ще стоя толкова, колкото е необходимо.

Един поглед към Алекси Стефанос е бил достатъчен, за да се развихри романтичното въображение на наивното осемнайсетгодишно момиче, без изобщо да подозира, че неговите представи нямаха нищо общо с действителността!

Не й оставаше друго, освен да се усмихне любезно, което Алис и направи, за да изрази благодарността си за проявеното разбиране, макар че изпитваше неудържимо желание да изкрещи от неприязън.

— Задръж усмивката до колата — промърмори Алекси, който се беше дръпнал встрани, за да й стори път и Алис се обърна към него все още усмихната.

— За да запазим необходимото приличие, предполагам?

— Естествено — отвърна той иронично.

Лицето й пламна от яд, но тя се опита да се овладее и седна отпред до шофьорското място.

— По дяволите!

— Бих ти препоръчал да обуздаеш езика си. — Гласът му прозвуча с познатата опасна мекота, а в мрака на колата беше невъзможно да види изражението му.

Много ме е грижа! — окуражи се тя наум. С потоци от бяс да я залее, не би имало значение.

Ресторантът, в който имаха резервирана маса, беше закътан и предлагаше отлична храна. Алекси поръча бутилка шампанско „Кристал“, за да отбележат тържествеността на вечерта. Вдигна празничен тост за съвместното им бъдеще.

Шампанското не подобри настроението й и Алис вяло и машинално отпиваше искрящата течност и бодеше изисканата храна.

Най-после дойде ред на кафето и тя въздъхна, когато Алекси извика келнера, за да уреди сметката.

В колата седеше мълчалива и благодарна, че той не се опитва да води празен разговор и щом стигнаха вкъщи, тя влезе с неприлична бързина, плати на момичето, даде й приготвения предварително прощален подарък и едва намери сили да се усмихне, когато девойчето сърдечно я прегърна и я затрупа с благопожелания за тяхното щастливо бъдеще.

— Ще оправя леглото ти — каза Алис щом изпрати детегледачката, — а после ще се заема с моя багаж.

— Ако ми дадеш завивките, ще се справя и сам — провлече Алекси, но тя не му остана длъжна.

— Колко хубаво! Съпруг — домошар! Можеш ли и да готвиш?

— Да, при това много добре. Да гладя — също!

— Стана твърде много!

— Аз или моите способности? — подчертано попита той, а Алис го погледна ледено.

— Тъй като не съм изпитала способностите ти, едва ли съм в състояние да ги коментирам.

— Това покана ли е?

Язвителността му бе непоносима.

— Прекрасно знаеш, че не е!

Тя мина край него, излизайки в коридора, и отвори вратата на стенния шкаф.

— Можеше да останеш в хотела — каза Алис и съвсем се вбеси като видя, че той седи насреща й и се усмихва невъзмутимо.

— Сам? — попита той.

Алис затвори очи, после ги отвори отчаяно.

— Ето ти кърпа, ако решиш да вземеш душ. Лека нощ — добави многозначително тя и тръгна към стаята си. Влезе и затвори вратата зад себе си.

Само да се осмели да дойде, жив ще го одера — заканваше се Алис наум, докато нареждаше останалите дрехи в огромен куфар. Прибра ги, надникна в стаята на Джордж, после се промъкна обратно, съблече се и легна.

Беше много изморена и трябва да бе заспала веднага, но сънят й не беше спокоен, а пълен с тревожни картини от напрегнатия ден, като най-ярката от тях беше натрапчивият образ на Алекси Стефанос. Той бе тъмен и страшен, опасен и безкрайно силен.

Беше се омъжила прибързано от обич и вярност към мъртвата си сестра и невръстния Джордж. Ще съжалява ли после, когато ще бъде сама, на хиляди километри далеч от родния град, на другия край на континента, в царството на Алекси Стефанос?

 

 

Алис бе все още в плен на тревогите си, когато на другия ден се качи на огромния боинг и с всеки изминат километър, който неотстъпно ги приближаваше до далечната цел на пътуването им, безпокойството й растеше.

В Мелбърн слязоха, за да сменят машината, с която щяха да изминат последната отсечка от маршрута. Накрая прелетяха и нея и напуснаха самолета. Алис последва Алекси в салона за пристигащи, притеснена, че Джордж, който беше пътувал изненадващо добре, бе буден и чакаше млякото си, което въздушната стюардеса любезно бе стоплила, преди да кацнат.

Алекси се държеше като любящ чичо, тоест баща, поправи се тя. Фигурата му излъчваше невероятна мъжественост в спортния тъмен панталон, светлата риза и безупречно скроеното карирано сако, което подчертаваше широките му рамене. Алис неволно изправи гръб и повдигна брадичка, наблюдавайки го как сваля куфарите им от лентата за багаж и ги поставя на близката количка.

— Наредих да докарат колата ми на летището — каза и той, като чу, че Джордж изплака. — Чакай ме тук, за да я взема от паркинга.

Алис кимна мълчаливо, напълно погълната от бебето, което сърдито риташе, сякаш се възмущаваше от нещо, а то, според Алис, не би могло да бъде друго, освен току-що изцапана пелена.

Докато Алекси се върне, Джордж ревеше с пълен глас и Алис предложи да го подсуши, а през това време Алекси да пренесе багажа.

— Юначага! — провлече Алекси минути по-късно, като изтегляше огромното беемве от терминала.

— Който явно ще командва като дедите си — подхвърли Алис, давайки шишето с мляко на детето.

— За които не знаеш почти нищо — каза Алекси и тя видя ироничния упрек в очите му в огледалото.

— Не бих казала това. Уча с всеки изминал ден — отвърна на свой ред тя.

После отново се зае с Джордж, защото трябваше да прекрати опита му да пресуши бутилката за рекордно време. Той изпи млякото благополучно, а Алис избърса устата му и не откъсна очите си от него, докато не видя, че той потъва в блажен сън.

Поуспокоена, тя се загледа с престорен интерес в притъмняващия пейзаж отвъд предното стъкло, насичан от ярко осветения път и множество неонови надписи.

— За първи път ли идваш в Златния бряг? — попита Алекси.

Алис се обърна към него и забеляза, че острите му и решителни черти сега бяха по-привлекателни, смекчени от отражението на проблясващите по пътя светлини и полумрака на колата.

— Преди десет години съм идвала тук с Антония, и родителите ни за ваканцията.

Бръчките около очите му се вдълбаха, а устните му се разтеглиха в усмивка.

— Ще видиш много промени.

— За добро, надявам се.

— Зависи какво предпочиташ — спокойствието и безгрижието на ваканционната атмосфера, в която живееха местните жители, нарушавана единствено от туристите през разгара на сезона, или оживлението на търговските средища, в каквото се е превърнал Сърфърс Парадайз.

— Сигурно трябва да приемем промяната като напредък в развитието, като белег на прогрес — каза тя, а луксозният автомобил летеше напред на север по широката магистрала.

— Регионът получи мощни финансови инжекции от японски капитали — хотели, курорти, игрища за голф — поясни Алекси. — В резултат строителството процъфтя — жилищни сгради, търговски центрове, административни здания.

— Като предприемач сигурно си много доволен от разрастването на строителната индустрия — каза Алис, без пристрастие и без опит за оценка, но думите й го накараха да се обърне и да я погледне внимателно. Сетне той отново се обърна и се съсредоточи върху пътя пред тях.

— Брегът има продължителна история на възходящи и низходящи цикли на развитие в областта на строителството и недвижимите имоти. Само глупакът пренебрегва фактите и не предвижда бъдещето.

Никой не би нарекъл Алекси Стефанос глупак, горчиво си помисли Алис. Тя си спомни за силата на целувката му, за желязната якост на прегръдката и си помисли дали си дава сметка против какъв мъж е тръгнала. Но беше длъжна да спечели играта.

Когато беемвето излезе на външното платно и леко профуча край редицата не дотам бързи коли, Алис се запита какъв ли е двигателят му. Алекси отби от крайбрежната магистрала и пред очите им се разкриха далечни хълмове.

— Суверенните острови обхващат няколко къса земя, които са свързани с мостове и са застроени като жилищни терени. Те се намират на изток от Парадайз пойнт, което е на по-малко от час път от летището — обясни той. — Това е престижна, охраняема зона, а достъпът от континента е осигурен чрез частен мост. Всеки жилищен терен има собствен дълбоководен пристан.

— Луксозен затвор за безмерно богатите, със скъпа яхта, закотвена пред портала на всяка градина.

— Обитателите предпочитат да го наричат охраняемо селище и са готови да плащат за привилегията да живеят в него.

— Удобно отдалечени от грубата реалност на живота.

Алис не можеше да повярва колко язвителен е станал тонът й. Не беше в нейния стил. Но по неизвестни причини мъжът зад кормилото събуждаше най-лошите й помисли и предизвикваше желанието й да го удря непрестанно по всевъзможни начини.

Той не отговори и тя замълча, но тревогата й растеше и не й даваше мира. Колко далеч бе останал нейният дом, колко далеч бе животът, който си беше уредила в родния град!

Бракът й с Алекси беше необходимост и предлагаше взаимна изгода. Но защо душата й се бе стегнала като притисната плътно пружина?

— Почти пристигнахме — съобщи Алекси сухо и Алис бързо огледа многобройните красиви сгради и добре поддържаните зелени площи.

Алекси беше споменал, че къщата му е витрина, демонстрираща строителните му умения, и още щом я видя при завоя на застланата с плочи алея, Алис безмълвно се съгласи с твърдението му. Прекрасна двуетажна жилищна сграда, но прекалено голяма за самотен мъж.

Мощните автомобилни фарове осветиха бледите гранитни стени в стройни класически линии. При лекото докосване на електронното управление широките врати на гаража се вдигнаха и Алекси спря беемвето до друга, по-малка кола.

Влязоха в огромно преддверие с куполовиден таван от цветно стъкло. В средата висеше ослепителен полюлей, който пръскаше изобилие от светлина, отразявана от яркобелите стени и млечния килим на пода. Широко двойно стълбище се виеше нагоре към втория етаж.

Отсреща стояха разтворени големи стъклени врати и откриваха просторна всекидневна с антични мебели с дърворезба, а по стените висяха грижливо подбрани картини — живителни цветни петна, които контрастираха на общия фон.

— Можеш да настаниш Джордж — каза Алекси и тръгна наляво с багажа. Лицето му бе същинска маска и Алис нямаше какво друго да направи, освен да го последва. — Големият апартамент, който обитавам аз, има прилежаща дневна, която гледа към канала. — С широк жест той посочи вратата насреща. — Към апартамента има отделна баня, а вляво — съблекалня с два големи дрешника.

Елегантната обстановка отморяваше и беше приятна за окото, а умело подбраните цветове — нюанси на бледо зелено и мек прасковен цвят, изящно контрастираха на основната кремава тоналност.

— Необходимите детски мебели са в дневната — продължи той, вървейки напред. — Там е и леглото, на което ще спиш, докато…

— Докато какво? — предизвикателно попита тя.

— Докато бъдеш готова да споделиш моето — провлече той невъзмутимо.

Алис така се ядоса, че се разтрепери цялата и не забеляза, че Джордж се размърда в ръцете й и че възмутено замърка. Това няма да стане! — каза си тя.

— Скъпа Алис — обърна се към нея Алекси с вледеняваща мекота, а гъстите му вежди покриха пронизващите очи, — не ми казвай, че си смятала, че нашият брак никога не ще бъде консумиран.

— В къща, огромна като тази, положително ще се намерят още спални, от които да си избера една — отвърна му тя с разширени от възмущение очи.

— Да, няколко на брой — потвърди Алекси. — Но това е спалнята, която ще използваш ти.

— Как ли пък не! — извика тя и вирна брадичка.

— Тогава щом заспиш, аз ще те пренеса тук — повдигна рамене Алекси и посочи широкото легло.

— Чудовище! — извика в лицето му тя. — Няма да ти позволя!

— И как ще ме спреш?

Изражението му бе твърдо и неподвижно, и само голям наивник не би уловил непоколебимата решителност, скрита зад равния му глас.

Сърцето й подскочи, после замря, а сетне учестено заби.

Широк портал отделяше дневната от спалнята, нямаше никаква врата, за да й даде някаква сигурност и закрила.

— Ти си един безчувствен, дебелокож — тя спря не намирайки думи, с които да опише гневното си възмущение, и накрая успя да добави — звяр!

Нещо трепна дълбоко в очите му, но той бързо го прикри.

— Предлагам да сложиш Джордж в леглото, преди да се е разтревожил и разплакал от гнева, който струи от теб — каза той и тръгна към вратата на спалнята. — Аз ще бъда долу в кухнята, за да направя кафе.

Страшно й се прииска да запрати нещо подире му, но ръцете й бяха заети с Джордж и тя се огледа бясна от безсилие.

Стаята бе достатъчно голяма и спокойно побираше две кресла, канапе, легло и детските мебели.

Алис постави детето в креватчето, нежно го зави, остана така, за да се убеди, че то спи дълбоко и тръгна към спалнята.

Докато разопаковаше багажа и търсеше нощницата си, продължаваше да трепери от яд. Душът сигурно ще ме облекчи — каза си Алис и тръгна към банята. После ще поговори с Алекси долу в кухнята и ще му каже, че непременно държи тя и детето да получат напълно самостоятелни стаи.

Беше божествено да застанеш под пулсиращата струя гореща вода и Алис дълго остана така, а после взе една от пухкавите хавлии и бавно се избърса. Облече нощница, а отгоре — подходящ халат.

Трябваше да стерилизира бутилките на Джордж и да му приготви храна, ако случайно се събуди от глад през нощта. Алис грабна чантата с бутилките и пакетите, които бе донесла със себе си от Пърт, и тръгна да търси кухнята.

Намери я в дъното на коридора оттатък преддверието. Влезе, като се стараеше да не поглежда към тъмнокосия мъж, който изливаше черно ароматно кафе в една от двете чаши на плота пред себе си.

Просторна и светла, кухнята бе истинско удоволствие — обзаведена с най-съвременни домакински уреди, и при нормални обстоятелства Алис би изказала одобрението и възхищението си от нейното оформление.

— Сигурен съм, че ще намериш всичко, което ти трябва в шкафовете — каза Алекси провлечено и добави захар и уиски в кафето си.

— Благодаря. — Думите й се отрониха едва и тя се зае с работата си.

— Едно семейство — мъж и жена, идват всеки ден, за да поддържат къщата и градината — уведоми я сухо той. — Когато каня гости, наемам фирма, която извършва доставки по домовете.

— При такава идеална организация, едва ли се нуждаеш от съпруга — отвърна Алис, все още безумно ядосана на него, а и на себе си, че е могла да очаква спокойно съвместно съществуване.

— Не се цупи, Алис — каза й той, а тя се обърна, като едва сдържаше беса си.

— Не се цупя. Само че съм много ядосана и не мога да разговарям нормално с теб. — И тя припряно постави шишето с приготвената храна в хладилника.

— Уговорката за стаята остава в сила — заяви Алекси непоколебимо. Тя го загледа с широко отворени очи, не желаейки да се преклони нито пред огромния му ръст, нито пред силната му воля.

— За нищо на света няма да вляза доброволно в легло, в което си легнал ти! Алекси се усмихна с крайчеца на устните си, а очите му светнаха.

— Защо не пийнеш малко кафе? — попита той, а Алис беше така вбесена от спокойствието, че отказа, просто за да му противоречи.

— Предпочитам вода.

Той сви рамене и допи чашата си.

— Утре ще прекарам по-голямата част от деня навън, за да проверя как вървят работите на няколко строителни терена и да разговарям с ръководителите на обектите. Тук съм написал името и телефонния номер на детегледачка, която се ползва с добра репутация, ако се наложи да излизаш. Ще ти оставя ключовете за колата и къщата, както и пари, ако решиш да пазаруваш.

— Аз имам пари — заяви Алис и видя как той вдигна вежда в мълчалив, но недвусмислен въпрос.

— Приеми ги като разходи за домакинството. — Алекси се облегна на плота за сервиране. — Не се противи — добави след малко той с познатата опасна мекота на гласа.

Алис се обърна, напълни чаша със студена вода и я изпи. С високо изправена глава и високомерно изражение на лицето тя прекоси кухнята на път към вратата, а на прага заяви:

— Аз си лягам.

Минаваше единайсет и тя бе смъртно уморена.

— Ще ти покажа как функционира алармената система — каза Алекси и се изправи.

След пет минути Алис влезе в големия апартамент. Усещаше, че Алекси върви по петите й. Гърбът й се скова от напрежение, докато стигна до прилежащата дневна и щом се намери в нея, хвърли халата, вмъкна се в леглото и затвори очи. Чу шума от душа от близката баня, но реши да не му обръща внимание.

После, когато светлината в съседната стая угасна, тя дълго лежа будна, загледана в тъмнината, чувствайки близостта на Алекси.

Мразя го! — повтаряше си тя. — Мразя го! Най-противният мъж, който съм срещала в живота си. Несломим, непоколебим, невъзможен!

Трябва да беше заспала, защото изведнъж се пробуди и не разбра къде се намира. Изминаха няколко секунди, преди да се опомни и да се ориентира в обстановката, но остана да лежи неподвижно, за да разпознае звука, който бе разбудил подсъзнанието й.

Джордж? Дали не е неспокоен от дългото пътуване и новото място?

Алис внимателно се измъкна от леглото и тихичко прекоси стаята, за да стигне до креватчето на детето, като се мъчеше да свикне с полумрака от слабата нощна лампа.

Джордж лежеше неподвижно, но широко отворените му очи я гледаха прямо и тържествено. Алис поклати глава, познала каква е причината, смени пелената му, зави го и тъкмо реши, че всичко е наред, когато той отново изхлипа. За няколко секунди хленчът се превърна в неудържим рев. Тя бързо се наметна и го вдигна на ръце. Гушна го нежно и го залюля.

— Проблеми?

Алис изненадано се обърна, като чу гласа на Алекси зад гърба си.

— Скоро прекратихме нощното хранене — каза му тя. — Не е свикнал и затова плаче.

— Дай ми го, а ти стопли шишето.

— Аз мога да го взема с мен долу в кухнята. Не е нужно да се безпокоиш.

— Хайде, Алис. Прави каквото ти казвам — провлече Алекси и взе детето от ръцете й.

Тя вдигна брадичка и срещна немигащия му поглед. Тъкмо щеше да се възпротиви, когато бебето изплака отново. Победена, мина край Алекси и излезе от стаята в тъмния коридор, където й се наложи дълго да търси ключа на осветлението.

С едно докосване от крана зашуртя гореща вода. Вряла — каза си тя и дръпна опарената си ръка. Без да обръща внимание на болката, Алис сгря бутилката с приготвената от по-рано храна и забърза обратно към спалнята.

Алекси седеше на ръба на леглото, люлеейки детето на ръце и Алис усети как я пробожда ревност от вглъбения му вид.

Искаше й се да издърпа Джордж от ръцете му и да напусне лъжовната интимност на полутъмната стая с широкото легло и енергичния мъж, който заемаше цялото пространство.

— Дай го сега на мен — твърдо каза Алис. Когато пое бебето, ръката й докосна неговата и по тялото й премина огън.

Чиста неприязън — успокояваше се тя, докато хранеше и преповиваше Джордж. Легна си и вече заспиваше, когато се сети, че утре остава сама — перспектива, която й се видя безкрайно съблазнителна, защото без натрапчивото присъствие на Алекси тя щеше да може на воля да разгледа къщата, даже и да поплува в басейна. Опит да се примири с живот и съпруг, които нито желаеше, нито харесваше.