Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (3)

Трета глава

Алис не разбра колко дълго бе седяла така с детето на ръце. Стана като насън, сложи Джордж в леглото му, тръгна към предната част на къщата, за да заключи, а след това се отправи към спалнята си. Съблече се и с последни сили се отпусна под завивката.

Да го вземат дяволите! Дяволите да го вземат! — повтаряше си тя наум. — Кой му дава право да я унижава така?! За пръв път Алис почувства съмнение в успеха си, а тревогата й бе така силна, че не й даваше мира.

В ума й се редяха картини от днешния ден и от неясното бъдеще — една от друга по-мъчителни. Тя стисна очи, когато се сети, че присъждането на родителските права ще бъде крайно и окончателно решение.

Ако Алекси Стефанос получи положителен отговор, той ще вземе Джордж, за да го отведе със себе на хиляди километри далеч оттук, на другия край на континента. За да види детето, тя ще трябва да разчита на благоволението на осиновителя му, от една страна, а от друга — работата с магазина не ще й позволи да пътува до Златния бряг повече от веднъж годишно.

Мисълта, че е възможно да се раздели с племенника си завинаги, напълни очите й със сълзи и тя отново започна да проклина наум неочаквания претендент. Дори и родители, които са разтрогнали брака си, имат право да се грижат за своите деца!

Но за да се разведеш, е необходимо първо да се ожениш. Алис се замисли. Може би… Не, не е възможно! А защо не? Колко би трябвало да продължи такъв брак? Година? Не повече от две — заключи тя и умът й бързо заработи.

Ако реши да се ожени, ще поговори с Мириам и ще й даде като допълнително възнаграждение определен процент от печалбата на магазина. Стимулирана по този начин, девойката ще го управлява достатъчно добре, за да си осигури достатъчно високи приходи. Ще се наложи да продаде колата си, но това е без значение, защото когато се върне отново в Пърт, лесно ще купи друга.

Огънче на надежда блесна в сините й очи, а пълните й устни се извиха в усмивка.

Когато утре сутринта Алекси Стефанос се обади, с почуда ще установи колко дружелюбна е станала тя. Заслужава си да пожертва една-две години от своя живот, за да си осигури възможността да задържи Джордж в бъдеще.

За пръв път от шест седмици след погребението на Антония Алис спа непробудно през цялата нощ. Сутринта стана отпочинала и свежа, готова да посрещне новия ден.

Предстоеше й много работа и тя състави списък на нещата, които трябваше да свърши, и започна да ги отхвърля едно по едно.

Обади се на Хю Манеринг и разбра, че ако се ожени за Алекси Стефанос, процедурата по осиновяването ще бъде сведена до елементарна формалност. Адвокатът изрази задоволство от решението й да предприеме такава разумна стъпка.

Алис се съгласи с него, предпочитайки да не безпокои почтения човек, разкривайки истинските причини за действията си.

Мириам с радост прие предложението и заяви, че е готова да поеме цялостното управление на магазина, щом настъпи необходимостта от това.

Късно следобед Алис въздъхна, убедена, че нещата се уреждат според предвижданията й.

За вечеря хапна студено пиле и плодове, защото отново не изпитваше желание да готви.

Между седем и осем телефонът звъня два пъти, но не беше Алекси Стефанос.

Младата жена помисли, че отново е станала прицел на подигравките му и настроението й се развали. Малко преди девет телефонът отново иззвъня.

— Алис? — чу тя провлеченият говор с лекия акцент. Това бе той! Обръщаше се към нея с малкото й име — типично в неговия непоносим стил — помисли си тя, стараейки се да успокои учестените удари на сърцето си. — Взе ли решение?

Този човек не хабеше напразно думите си. Начинът, по който беше зададен въпросът, я раздразни и предизвика волята й. Бъди нащрек! — предупреди я вътрешният й глас. — Не изпускай момента.

— Да! — гласеше нейният отговор.

За няколко секунди настана тишина, в която Алекси Стефанос явно очакваше, че тя ще продължи. Разбрал най-сетне, че Алис няма такива намерения, той иронично попита:

— Трябва ли да тегля думите ти с въже?

Ако не беше Джордж, Алис щеше веднага да хлопне слушалката.

— Размислих върху предложението ти — сухо каза тя. — Реших да го приема.

Край! Казах го! — въздъхна тя с облекчение.

— В началото на следващата седмица ще пристигнат родителите ми от Атина — заяви, без да коментира думите й, Алекси Стефанос. Алис си помисли, че би направила всичко възможно, за да смачка ненарушимото му спокойствие. — Те, естествено, с нетърпение очакват да видят своя внук. Затова предлагам ние тримата — аз, ти и детето, да отлетим в петък за Куинсланд.

— Не бих могла да се приготвя до тогава — възрази Алис, която бе потресена от бързината, с която той овладя положението.

— Ще наемеш фирма, за да опакова вещите и мебелите ти. Багажът може да се изпрати по самолета, а това, от което няма да имате нужда — да се остави на съхранение. Къщата ще предоставиш на грижите на реномирана фирма, за да я дадат под наем, а бутикът — на компетентна управителка. Предлагам да инструктираш Хю Манеринг за изготвянето на съответно пълномощно и да оставиш нещата в неговите ръце. Необходими са само няколко телефонни разговора. Изискванията на Министерството на социалните грижи налагат гражданският брак да бъде сключен тук, в Пърт. Ще го направим в четвъртък, ако това може да се уреди. После ще подпишем документите за осиновяването на Джордж и ще ги подадем в министерството. При това положение имаме право да го отведем в друг щат.

— Боже мой! — възкликна Алис. — Ти май не си свикнал да си губиш времето!

— Ще ти съобщя телефонен номер, на който винаги можеш да ме намериш — продължи той, сякаш не бе чул забележката й. После изреди няколко числа, които се наложила повтори, за да успее Алис да ги запише. — Имаш ли въпроси? — завърши Алекси Стефанос.

— Най-малко десет — заяви Алис с непривично язвителен тон.

— Те ще почакат до вечерята, утре.

— Утре ще имам много работа. Не виждам нито възможност, нито време за излизане и вечеря.

— Ще те взема в шест.

Телефонът щракна и настана тишина. А какво друго очакваше тя? Светски любезности ли? Но как ще му отмъсти!

Алис вдигна слушалката и набра номера на Мириам. Искаше да я помоли да поеме магазина през целия утрешен ден. Момичето се съгласи, а Алис накратко й описа плановете си, като й обеща, че ще направи всичко възможно да мине по някое време утре следобед през бутика.

През нощта спа зле. Стана призори, с намерението да предприеме голямо пролетно чистене и да не подвие крак, докато не свърши. Стоически се застави да подреди и вещите на Антония — работа, която бе отлагала от смъртта на сестра си до днес.

Обхвана я безкрайна тъга. Всяка дреха, всяка книга й напомняше колко жизнерадостна беше Антония, колко много се бяха обичали и как често се смееха заедно.

Макар че беше решила да не допуска мисълта за Алекси Стефанос да завладява ума й, щом завърши подреждането и остави Джордж на детегледачката, за да се изкъпе и облече за вечеря, Алис силно се притесни.

Избра елегантна права рокля с открити рамене в дълбок син цвят, допълни я с високи черни обувки и се гримира грижливо. Вчеса гладката си дълга до раменете коса и завърши приготовленията с няколко пръски парфюм. Накрая добави диамантено колие, подходящи обеци и гривна.

В шест без пет Алис даде последните наставления на гледачката, докосна с целувка челцето на Джордж и тръгна към всекидневната с чувството, че кълбото от нерви, стегнало стомаха й, непрестанно расте.

Времето за срещата наближаваше и колкото по-малко ставаше то, толкова повече тя се питаше дали си дава сметка каква игра подхваща. Дали не е лудост от нейна страна да тръгва срещу мъж като Алекси Стефанос. Той бе опасен — един от онези мъже, за които жените нямат никаква стойност. Макар и не съвсем млада, Алис не познаваше много мъже, а тези, които познаваше, бяха обикновени приятели. Отношенията им се основаваха на взаимна симпатия, а не на страст. Този жизнен опит едва ли щеше да й помогне много в предстоящата борба.

Но тя бе длъжна да я поведе. И да се бори, докато накара Алекси Стефанос да постави на пръста й венчалната халка. А после тя ще определи правилата, по които ще тече техният брак. Тя ще бъде човекът, който ще реши и колко да продължи съвместният им живот.

Точността бе едно от достойнствата на Алекси Стефанос, защото щом младата жена стигна до преддверието, по чакълестата алея отвън се чу шум от автомобилни гуми, последван от хлопване на затваряща се врата.

Свитият й стомах се вдигна до гърлото и Алис събра всичките си сили, за да отиде до вратата и да отключи.

Застанал в рамката на вратата в тъмен официален костюм, Алекси Стефанос бе олицетворение на мъжката елегантност. Алис отново усети динамичната му мъжественост, твърдостта и непреклонността на неговата воля, прозиращи под блясъка на изискаността. От него лъхаше демонична целенасоченост, която всяваше страх.

— Алис!

Младата жена улови насмешка в гласа му и го погледна в очите. Сърцето й лудо заби и тя направи усилие да го успокои.

После видя чувствената му уста и отново се усети напълно обсебена от мъжа, който я беше целунал насила, защото онова, което бе извършил той, едва ли би могло да се нарече целувка.

Той продължи да я гледа с присвити очи, а Алис се отдръпна, за да му направи път и вежливо го поздрави:

— Господин Стефанос!

— Дали не би могла да направиш усилие и да ме наречеш Алекси? — попита той.

Алис изпита желание да откаже начаса, но се въздържа. Спокойно — каза си младата жена, — гневът не е добър съветник. Тя избра пътя на най-малкото съпротивление и спокойно отвърна:

— Ако настояваш. — После се сети, че трябва да играе ролята на домакиня и добави: — Заповядай в дневната. Искаш ли нещо за пиене?

— Предпочитам да тръгнем, ако не възразяваш — предложи в нейния учтив тон Алекси. — Резервирах маса за шест и трийсет.

Алис мълчаливо тръгна напред. Когато стигнаха до колата му, тя отстъпи встрани, а Алекси мина пред нея и отвори вратата. Алис бавно се настани отпред и секунда след това усети близостта му. Той седеше зад кормилото и вече включваше мощния двигател.

— Къде ще вечеряме? — попита Алис, когато се вляха в потока от коли, пътуващи към центъра на града. Въпросът й беше безкрайно банален като опит за разговор, но все пак бе по-добър от тягостното мълчание.

— В моя хотел.

— Защо не се срещнахме там? — попита го тя, изненадана и объркана.

— Защо дойдох да те взема? Би могла да пристигнеш сама, за да ми докажеш колко си независима. Това ли искаш да кажеш? — иронично попита той, погледна я с крайчеца на окото си и отново впери очи в кръстовището, пред което бяха спрели, чакайки зелена светлина.

— На връщане ще взема такси.

Светофарът блесна и Алис видя, че Алекси Стефанос въпросително бе повдигнал вежди. Той натисна газта и колата изфуча напред.

— Невъзможно — невъзмутимо каза той.

Алис изпита желание да го удари, за да смаже нетърпимата му самоувереност, но вместо това тихо попита:

— Заради мъжкото ти честолюбие ли?

Алекси се засмя и рече:

— Ни най-малко. Но тъй като ти си вече моя годеница и ще станеш моя жена, аз не мога да ти позволя да се возиш в такси.

Алис стисна очи, за да скрие раздразнението си.

Сякаш разбрал вътрешната й борба, той натисна копчето на радиокасетофона, а Алис облегна глава и се загледа във високите сгради, които пробягваха през предното стъкло на колата.

Пристигнаха и Алис установи, че познава хотела, но не беше вечеряла в ресторанта му. Заеха местата си и тя му разреши да напълни чашата й с „Дом Периньон“, с надеждата, че превъзходното шампанско ще й даде кураж да понесе вечерта, която й предстоеше.

Алекси направи поръчката, като предварително я беше попитал какво ще иска за вечеря. После той се облегна назад и най-спокойно започна да я разглежда.

— Не проявяваш никакъв интерес. Не искаш ли да знаеш какво съм направил днес?

Алис вдигна чашата си и отпи голяма глътка. Постави я на масата и каза:

— Не се съмнявам, че скоро сам ще ми кажеш.

Алкохолът беше стоплил стомаха й, а сега се разливаше по вените й.

— Брачната церемония е насрочена за четвъртък в единайсет часа. В два следобед имаме среща с Хю Манеринг, а в три ще се явим в министерството. В петък ще вземем самолета, който излита късно сутринта и ще тръгнем за Златния бряг.

Начинанието, в което се бе впуснала така набързо, започваше да възприема гигантски мащаби, но Алис не трепна. Той продължаваше да я наблюдава съсредоточено и без да откъсва очите си от нея каза:

— Връщане назад няма. — Гласът му бе копринено мек, но криеше опасни нотки. — Ние с теб знаем истинските причини, мотивирали сключването на този брак. Те са очевидни и ще бъдат приети като такива.

— Не смятам да падам на колене и да целувам краката ти, заради оказаната ми чест — каза Алис с леден глас и видя безпощадния пламък в очите му.

— Внимавай! — каза Алекси. — Аз държа на благоприличието поведение на публични места. — Той я погледна строго и тя потрепери. — Когато сме насаме, ти разрешавам да ми говориш каквото ти хрумне.

— Насаме бих ти одрала кожата!

— Не мисли, че ще остане без последствия.

— Само да си посмял. Ще те дам под съд за физическо насилие.

— Не знаех, че говоря за телесна злоупотреба — каза той, а очите му потъмняха като море пред буря.

Алис разтвори широко очи от изненада, схванала смисъла на последните му думи.

— Злоупотреба е грозна дума, независимо от това дали е физическа, или духовна.

— В такъв случай те съветвам да обуздаеш духа си.

— Лудост е да се свързвам с човек като теб, било то физически или духовно — горчиво призна Алис и си помисли, че не е изключено да превърти, макар и временно.

— Джордж е причината — цинично рече Алекси.

— Аз нямам избор, по дяволите! — извика Алис, ненавиждайки мъжа, който седеше срещу нея.

— Дадох ти шанс да бъдеш майка.

— Проблемът е в това, че и ти участваш в играта.

— Не е чак толкова зле, колкото изглежда на пръв поглед. — Той се усмихна невесело. — Аз живея в красива къща, която е витрина на моите строителни способности. Радвам се на компанията на избран кръг приятели и често устройвам приеми. Златният бряг не е скучен. Сигурен съм, че ще намериш развлечения.

— Кога ще съобщиш на родителите си, че се жениш? — попита Алис раздразнено.

— Вече го направих — заяви той направо. — Те са щастливи от нашето разумно решение.

— Дълго ли ще останат при теб?

— На разпит ли съм подложен или проявяваш любопитство?

— Смятах, че въпросът е основателен — почервеня Алис, а очите й блеснаха. Беше успял да я ядоса и ако бяха насаме, щеше тутакси да ливне шампанското си в лицето му. — Или трябва послушно да мълча!

— Видимо подчинение? — язвително подхвърли той. — Не ти подхожда особено.

— Не — отвърна тя кратко, защото келнерът бе застанал до тях, за да смени чиниите им.

Печената риба с бял сос и гарнитурата от задушени зеленчуци бяха подредени с артистична вещина и безкрайно съблазнително и за най-изтънчения познавач. Но Алис бе извън кожата си от яд и не обърна внимание на храната. Отказа десерта и сиренето и си поръча кафе. Алекси се хранеше с видимо удоволствие, което напълно я подлуди.

— Мога ли да знам докъде стигна ти? Готова ли си за пътуването? — попита я той.

— Да, готова съм — твърдо отвърна Алис. — Направих необходимото за бутика и къщата. Остава да си стегна багажа.

— И да си купиш булчинска рокля? — каза той и въпросително повдигна веждата си.

— Бяла, по традиция? — вдигна вежда на свой ред тя.

— Възражения?

— Гражданският брак не изисква подобни разточителства.

— Изпълни прищявката ми.

— Защо не! Но към бялата рокля е необходим фрак в класическо черно или червено — цветове ясни и недвусмислени като клетвен обет!

Алекси се облегна назад и я загледа с безкрайно спокойствие. Но под отпуснатата равнодушна маска на лицето му, Алис съзря напрегнатост и тревогата отново я завладя.

— Отказваш? — тихо попита той. — Предпочиташ да те увековечат за потомството по начин, който след десет-петнадесет години да предизвика неудобни въпроси от страна на нашия син.

Алис отвори уста, за да каже, че и след две години тя няма да бъде негова жена, но навреме се осъзна и стисна зъби.

— Бих приела ленен костюм в кремаво, подходящи аксесоари и букет цветя.

— Добре — провлече той. — Но то не е точно това, което исках.

— Нима не е достатъчно отвратително? — извика Алис, забравила напълно правилата на доброто поведение. — Или ти се иска да придадеш завършен вид на нашия фарс, добавяйки фрак и копринена папийонка в картината?

— Питам се дали свадливостта е твоя присъща черта, или просто искаш да ми противоречиш?

— И двете. Аз не съм тиха и кротка като гълъбица — каза Алис, а очите й заблестяха като планински езера.

Алекси се усмихна многозначително.

— И най-дивата птичка обиква своя плен.

Алис отново побесня. Той прекаляваше!

— Друго не съм и очаквала — каза тя. — Ако си готов с кафето, да тръгваме.

— Толкова рано? — усмихна се отново Алекси и направи знак на келнера да донесе сметката. — Няма ли да отидем на бар, Алис?

— За какво? За да продължим и там ли? — усмихна се тя така пленително, че келнерът замря, поразен от чара й, но Алекси Стефанос не се поддаде на хитростта.

— Ако те върна обратно вкъщи, преди да е настъпил злокобният среднощен час, ще разбия романтичните илюзии на твоята детегледачка — каза Алекси през смях.

— Тъй като за романтичност не може да става и дума, часът на моето завръщане е без значение.

С тези думи Алис се изправи и тръгна напред, а Алекси я последва.

В колата седя умълчана, слушайки шума на гумите по мокрия асфалт. Наоколо кипеше живот, движеха се хора, блестяха светлини, а голямата кола браздеше улиците на града край тихите води на река Суон.

— В четвъртък ще изпратя кола и шофьор. Ще те вземат в десет и половина сутринта — каза Алекси, спирайки на алеята пред дома й. — Имаш телефона на хотела, в който съм отседнал, в случай, че се наложи да ме потърсиш.

Беше учтив, хладен и съвсем делови. Сякаш играеше крайно сложна игра и премисляше внимателно всяко действие — мина й през ума и тя отново потрепери.

— Съмнявам се, че ще имам нужда от телефонния ти номер — каза Алис и посегна към дръжката на вратата. Но изведнъж се стъписа, защото видя, че Алекси пъргаво се измъква иззад кормилото, заобиколи колата и й отвори вратата на колата.

Алис излезе напълно объркана. Тя не знаеше какво ще предприеме в следващия миг той. Дали ще се опита пак да я целуне? Бе готова да хукне и дири закрила зад вратата на своя дом. Но видя, че той се усмихва и се успокои.

— Лека нощ — прошепна Алис и тръгна към входната врата. Пъхна ключа в ключалката и внимателно затвори вратата след себе си.

Вътре бе топло и светло, спокойно от познатата близост на един дом без сенки и несигурност.

Алис се усмихна и тръгна към всекидневната. Поговори с момичето, плати му и го изпрати. Заключи вратата, преди да погледне заспалото дете и се приготви за сън.