Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (11)

Единадесета глава

Дните след това приличаха на вълшебна приказка. Алис и Алекси потънаха в нежна омая, в почти съзаклятническо разбирателство, подхранвано от докосването на ръцете, от нежността, с която се любеха нощем.

Приемаха редки покани за посещения, но когато все пак се появяха някъде, Алис чувстваше върху себе си любопитните погледи, чуваше шушукането, но знаеше, че Алекси не я изпуска от погледа си и беше спокойна. Когато оставаха вкъщи, Алис с радост му готвеше вкусни вечери, които поднасяше със свещи и вино, и часовете неусетно летяха в приятни разговори за всичко и нищо.

Два дни след завръщането на Рейчъл и Александрос от Сидни, Алис и Алекси заминаха за Атина. Останаха там два дни, да се порадват на прекрасния древен град, а после наеха хеликоптер и отлетяха за малък остров, който лежеше сред лазурното море, закътан като скъпоценен камък.

Наоколо се виеха лози, растяха маслинови и портокалови дръвчета. Имаше десетина кози и куче, оставени на грижите на възрастни мъж и жена, които много се зарадваха при появата на Алис и Алекси.

— Толкова е красиво! — възкликна Алис, щом съзря старата белосана къща, кацнала на хълма пред тях.

Постройката беше разположена във вътрешен двор, а стаите й бяха просторни и светли, пълни със старовремски мебели. Дебели персийски килими покриваха излъскания дъсчен под, а в дневната уютно тъмнееха меки канапета.

— Когато бях малък идвахме тук през ваканциите — каза Алекси.

— Идвал ли си пак, след като емигрира в Австралия? — попита Алис, разглеждайки старите семейни снимки в дървени рамки върху масичките във всекидневната.

— Да, много пъти.

Тя се обърна към него и отново бе поразена от силата и чувствеността, които излъчваше той. Запита се наум колко ли жени са имали място в живота му досега.

— Идвах тук, за да се видя с Рейчъл, Георгиу и Александрос. Този остров е нашето фамилно убежище.

Тя се усмихна, за да скрие болката, която бе помрачила мислите й.

— Навън е много топло. Хайде да се изкъпем преди вечеря.

Алекси не отговори начаса, а тръгна към нея, хвана ръката й и едва тогава каза:

— Защо не.

Водата беше чиста като кристал и приятно прохладна. Алис обяви състезание по плуване и каза, че ще стигне до другия край на малкия залив по-бързо от него. Когато стигнаха до там, Алекси се запревива от смях, защото я беше оставил да го победи. За да си върне, Алис загреба с пълни шепи вода и започна да ги хвърля по гърдите му. Алекси я хвана, а тя се развика и го заблъска игриво по гърдите, после изведнъж утихна.

Имаше да му каже толкова много неща! Искаше да чуе толкова думи от него, но не смееше да започне.

Под спокойното изражение на лицето на мъжа си Алис съзря напрегнатост и продължи мълчаливо да го гледа.

Спомни си нощите, неговата любов и страст. Беше уморена от непрестанните борби и упоритата й гордост сякаш беше изгубила значението си.

— Помогни ми — прошепна тя.

Той вдигна ръка да погали устните й и каза:

— Нека започнем отново от самото начало.

Устните й трепнаха от думите му, защото тя не бе сигурна, че сега, когато бе предизвикала часа на истината, ще намери сили у себе си, за да продължи. Нямаше да го понесе, ако той приеме с присмех признанието за нейната любов. Не би могла да живее, ако той не й отвърне със същото.

— Ти беше олицетворение на всичко, което ненавиждах в мъжете — промълви тя, — нагъл, деспотичен и самоуверен. Повтарях си, че те мразя и в началото наистина беше така. После намразих себе си, заради женската си слабост. За това, че се поддадох на усещанията, които ти предизвика у мен. — Алис въздъхна дълбоко и продължи: — Не исках да се чувствам така и трябваше да поведа жестока борба, за да не се влюбя в теб. — Тя се засмя. — Борбата ми не излезе на победен край и аз съм сразена окончателно и безвъзвратно.

Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Алекси, който до този миг не бе помръднал и бе следил разказа й със затаен дъх. Прегърна я и жадно я целуна, така сладко и нежно, че Алис помисли, че ей сега ще умре, стопена в ръцете му. Когато най-сетне той откъсна устните си от нейните, тя мълчаливо го загледа.

— Повтори последните си думи! — тихо й заповяда той.

Прекрасните й сини очи плувнаха в неканени сълзи и тя каза:

— Обичам те.

— Мислех си, че вече никога няма да го чуя от теб — каза Алекси и отново я целуна, притискайки я така, сякаш нямаше да я пусне никога вече. — Не разбираш ли какво си за мен? — запита я той с насмешка в гласа, която беше особено странна и която той не се опитваше да скрие. — Аз тръгнах за Пърт с твърдото намерение да прибера детето на всяка цена. И там на пътя ми застана ти — така решителна, така непоколебима в любовта си към бебето, което аз се бях заклел да отгледам като свой роден син, че не можех да повярвам на очите си. И отказа да ми го дадеш, макар че аз бях убеден, че само това си чакала — удобен случай, за да прехвърлиш отговорността другиму и да заживееш отново живота си. — Той нежно я погали с устни по бузата, после затвори очите й с целувка. — До този момент аз не бях срещал жена, която с радост би поела да се грижи като родна майка за чуждо дете. Когато ме посрещна със своята омраза, аз се почувствах едва ли не длъжен да те взема за жена, за да укротя твоя горд и независим дух. Чувствата не влизаха в сметката ми и тука сгреших. — Той се засмя. — Ти бе като огън, който пъпли след мен и ме прегаря на всяка крачка. Беше така непокорна и дръзка, а ангелски кротка — с родителите ми, пленителна — за моите приятели. Наложи се да измисля какви ли не планове, за да сломя съпротивата ти.

Той млъкна и я целуна. Алис стоеше замряла в прегръдките му и чакаше да чуе думите, за които жадуваше.

— Имаше мигове, когато ми се искаше да те убия, заради твоята слепота. Аз те обичам, нима не разбра? Обичам те! — повтори той и раздруса раменете й.

Безумна радост обзе Алис. Тя протегна ръце и сплете пръсти зад главата му. Дръпна я към себе си за първи път го целуна сама.

Алекси се наведе и я вдигна на ръце, а тя положи главата си на рамото му.

— Къде ме водиш? — попита Алис.

— В леглото.

Тя се засмя с дълбок и щастлив смях, а той я внесе в спалнята. Когато я пусна на пода, очите й блеснаха открито и обещаващо.

Неспособна да удържи желанието си да го подразни, Алис рече:

— Но аз не съм уморена.

А после се изправи на пръсти и го целуна в ъгълчето на устата.

Алекси погали непокорния кичур над ухото й и се усмихна. Усмивката му бе топла и безкрайно съблазнителна, а Алис стоеше и гледаше решителното му лице, потъмнелите от страст очи.

Леко разтреперана, тя се пресегна и свали плувките му, после своите бикини и сутиена. Взе кърпа и нежно попи капчиците морска вода, които блестяха по тялото му. После замря, защото той бе взел кърпата и на свой ред бършеше нея.

Тя мълком протегна ръце към главата му и я наведе към своята. Целуна го по устата, после хвана ръката му и го поведе към леглото.

— Обичай ме — каза му тя.

Молбата й бе така тиха, че едва се чу, но устните й се разтвориха в очакване на неговите.

— Да — каза й той, — до края на живота си!