Макс дьо Вьози
Съпруг по поръчка (2)

II

— Но хайде, Жусран, събудете се! Имам да ви кажа нещо много важно!

Старата госпожица полуотвори очи, мигайки от ярката светлина на утрото.

— Колко е часът, Клод, та сте станали преди мен?

— Осем часът, стара ми приятелко.

— Ах, осем, добре!

Миг след това тя отхвърли завивките и седна на леглото:

— Господи! Каква катастрофа се е случила, та сте станали толкова рано?

— Никаква катастрофа, а щастие, надежда! О, добра ми Жусран, искаше ми се да ви видя по-скоро… да ви разкажа! Вече не се отегчавам! Имам цел! Животът е хубав!

— Какви са тези приказки, които ми разправяте?

— Истината, Жусран! Аз ще изживея един роман.

— Хм!

— Да, ще бъда героиня на чудно приключение; луда съм от щастие.

Девойката се разхождаше оживено из комфортно наредената стая на компаньонката си, сякаш жадуваше да се изплъзне вън от тесните, притискащи я стени. Тя размахваше ръце, подчертавайки думите си. Цялото й същество се вълнуваше от някаква съкровена мисъл, която явно я бе завладяла.

Хармоничните форми на стройното й тяло се очертаваха под копринената пижама.

Госпожица Жусран съвсем не беше в същото настроение.

След като се прозя и се протегна доволно, тя запита със сънлив и съвсем равнодушен глас:

— Е, добре, Клод, каква е тази чудна новина, която не сте могли да чакате, за да ми съобщите?

— Ще се омъжа, Жусран! Реших да си взема съпруг!

— Ой! — възкликна старата мома. — Аз си знаех, че такава идея може да бъде плод само на кошмар.

— Как така плод на кошмар! Но, Жусран, събудете се! Казвам ви, че ще се омъжа и че ще изживея истински роман; не вярвам да ви се е присънило това!

Мари Жусран остана невъзмутима.

— Така хубаво си спях, Клод! Само за да ми разкажете тази глупава история ли ме изтръгнахте от обятията на Морфей?

— И таз добра! — провикна се девойката нетърпеливо. — Не ме ли разбирате, скъпа ми старице? На кого друг искате да говоря за надеждите и проектите си, ако не на вас, която баща ми натовари да ме подкрепяте и да ме напътствате в живота?

След това тя тропна с крак и заключи:

— Наистина, питам се за какво сте годна, ако днес не можете да ме изслушате, без да се подигравате!

Госпожица Жусран не се трогна ни най-малко от този порой от упреци.

Тя нагласи невъзмутимо възглавницата си, облегна се удобно и чак след това подкани Клод спокойно:

— Продължавайте, малката. Аз съм цяла в слух, за да чуя вашата смешна история.

— О, Жусран! Вие можете да ме накарате да изляза от кожата си с подигравателните си забележки, ако не знаех колко сте ми предана всъщност! Казвам ви, че реших да се омъжа!

— Разбрах. Питам се само кой е нещастният смъртен, спрямо когото сте взели това решение?

Клод повдигна безгрижно рамене.

— Съпругът не е от значение…

— Хм! А аз мислех, че именно той е най-интересното в проекта за женитба.

Горделивите устни на Клод се свиха в презрителна гримаса.

— Съпруг! Намира се, както трева между камъни. Вие знаете отлично, Жусран, че е достатъчно да пожелая, за да си избера когото поискам.

— Да, но досега никой нямаше успех пред вас.

— Защото всички твърдяха, че ме обичат, а всъщност ламтяха за парите, които остави баща ми.

— И вие сте намерили някого, когото не подозирате, че преследва същата цел?

— Нищо подобно! Защо да се опитвам да търся невъзможното? Вече съм имала достатъчно разочарования, за да мога да вярвам в незаинтересоваността на мъжете.

— Ето една мисъл, която ми харесва и не отговаря на празните приказки, които ми наговорихте в началото — заяви спокойно старата госпожица.

— Изслушайте ме, преди да се радвате! — възрази Клод с тайнствена усмивка.

Без да се заблуждава за начина, по който компаньонката й щеше да посрещне изявлението й, тя прибави лукаво:

— Приготви възклицанията си на възмущение, добра ми Жусран: аз няма да се омъжа за човек, който говори за любов, за да ме излъже по-лесно. Не! Напротив, ще се омъжа за съпруг, когото купувам и за чиито чувства не си правя никакви илюзии.

— Съпруг, когото купувала!

Мари Жусран се бе изправила в леглото си от изненада.

— Точно така — съпруг, който е такъв или инакъв, който прави всичко според моето желание не защото ме обича или казва, че ме обича, а чисто и просто защото аз му плащам да е такъв или да прави еди-какво си.

— Съпруг, комуто плащала, за да прави това, което тя иска. Велики боже! Нима съществува подобно нещо?

— Считам — заяви Клод най-сериозно, — че ако още не съществува, е достатъчно да го създам, за да стане бързо действителност.

— Значи вие смятате наистина да създадете подобни съпрузи?

— Да — заяви младото момиче непринудено.

След това седна на леглото, обгърна коленете си с ръце и обясни спокойно:

— Известно ви е, че от няколко месеца съм се заела да чета чуждите автори не в превод, а в оригинал. Напоследък се нахвърлих жадно върху испанските книги. Снощи четох една от тези работи…

— Какво общо има испанската литература с досегашния ни разговор?

— Почти нищо, но идеята да си купя съпруг ми дойде, като четях един роман, който сигурно е плод на мозъка на някой модерен Сервантес. Сънувах го цялата нощ.

— Този достоен поданик на иберийската република можеше да напише нещо друго, вместо да ви мъти така главата.

— Но не разбирате ли, Жусран, че благодарение на него стигнах до тази гениална идея! Аз ще си купя съпруг, т.е. ще си го избера по такъв или инакъв модел, който имам в главата. Аз ще му платя, за да…

— Да, да, обяснихте ми вече. Единствената мъчнотия ще бъде да откриете рядката птица, която ще приеме да изпълнява капризите ви.

Това обаче, изглежда, не притесняваше младото момиче.

— Като определя цената, това едва ли ще бъде невъзможно — заяви тя с трогателна искреност и увереност.

Госпожица Жусран повдигна безпомощно очи към небето.

— Надявам се — провикна се тя почти гневно, — че Провидението ще постави толкова пречки на пътя ви, че няма да срещнете никога мъж, който ще бъде толкова долен, че да приеме подобна сделка!

Старата жена се вгледа обезпокоена в момичето, чието напрегнато изражение говореше за сериозността на решението му.

— Бедна ми малка Клод — каза тя, като поклати глава, — не знам с какви доводи да сразя тази нова лудост, която е минала през ума ви. Би трябвало да си кажете, че женитбата е нещо много сериозно, за да обвържете живота си само заради една лудешка мисъл, хрумнала ви от някакъв роман.

— При сегашното състояние на нравите женитбата е твърде жалко и печално нещо — отбеляза горчиво младото момиче.

— Но тя е все пак най-сигурното и най-доброто състояние за сериозната жена.

— Точно затова смятам „сериозно“ да се омъжа. Аз съм вече двадесет и пет годишна…

— И кандидати не ви липсват! Между тях има от много добри семейства, които са със сериозни качества.

Клод стана нетърпеливо.

— Качествата на тия кандидати приличат на различните марки сардели: колкото са по-лоши, толкова повече ги рекламират. Благодаря за подобни кандидати. Открих средство, което ми харесва и което считам за добро. Ако не намеря рядката птица чрез новия ми начин на търсене, винаги мога да се откажа от намерението си.

Старата госпожица въздъхна отчаяно.

— Какво повече мога да ви кажа, бедно ми дете?

— Нищо друго, освен да ме поздравите, стара ми приятелко. По-скоро трябва да се радвате, отколкото да гледате така печално: ще се омъжа за съпруг, избран от мен, следователно по мой вкус!

Но госпожица Жусран далеч не бе убедена в това.

— Добре, нека да се радваме, щом е такава заповедта — отвърна тя мрачно. — Навярно — продължи полугласно — смятате да откриете този съпруг чрез обявления… във вестниците?

Клод избухна в искрен смях.

— О, Жусран, колко сте забавна! Нима си представяте наистина, че ще дам подобно обявление в някой вестник и ще чакам резултата на poste restante?

— Тогава сигурно ще предпочетете да съобщите желанието си на кандидатите ви?

— Колко бедно въображение имате! — отбеляза весело младото момиче.

Клод стана, изправи се пред високото трикрило огледало, в което се отрази образът й, и се протегна с наслада.

— Напускам ви, мила ми Жусран, за да отида в „Агенция Мишо“, която е най-сериозното бюро за женитби, което имаме във Франция.

Старата жена подскочи на мястото си.

— Бюро за женитби! Клод, това е невъзможно! Мое малко момиченце, не се впускайте в подобна авантюра.

— Бъдете спокойна, приятелко Жусран, ще ви държа в течение, понеже се радвате така искрено заедно с мен.

И палава и закачлива, младата милионерка изпрати на старата жена целувка с крайчеца на пръстите си и излезе.