Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (76)

Епилог

Оттогава изминаха три месеца. Аз съм във вилата, моя нов дом, лежа в мрака, който някога свързвах с толкова ужаси, в здравите и сигурни прегръдки на съпруга си.

Оженихме се седмица след Нона и Роко. Сватбената церемония беше скромна и се състоя в една от най-хубавите църкви на Флоренция. Имах жасмин в косите и двамата се врекохме във вечна любов, обещахме да се уважаваме и да се грижим един за друг, завинаги. Някога не вярвах в тази дума — „завинаги“ — но сега знам, че това означава „докато и двамата сме живи“. Мислех понякога и за Каш, но с усмивка. Знаех, че той ще одобри постъпката ми. Много ми се искаше на сватбата да беше присъствал и онзи старец с бялата котка, principessa, защото той ми беше показал как човек може да преоцени важните неща в живота си и ми беше помогнал да го променя.

Ливи и Мъфи спят на долния етаж. Нона и Роко са удобно настанени в неговата ферма заедно с Фидо. А Синбад, чийто полет от Ню Йорк не го беше разтревожил ни най-малко, се е свил в краката ми.

Октомври е и е студено. Вечер палим огъня в камината и печем кестени. Утре сутринта трябва да станем рано. Ще пием кафе с мляко от кравата на Роко и ще хапнем от превъзходните питки на Фиамета с ягодово сладко. А после ще отидем да помогнем за прибирането на гроздето в нашите собствени лозя.

Лучо е все още с нас, а на мен ми предстои да прочета историята на Попи. Маги вече планира коледните празненства, а аз и Бен — планираме какво да правим с нашата вила.

Гледам красивото лице на моя заспал любим и отчаяно искам да го целуна. Докосвам с устни неговите, много леко, но дори докато спи, ме прегръща здраво. Мирисът на кожата му изпълва ноздрите ми, дланите ми усещат гладкостта й, а любовта, която изпитвам към него, е толкова нежна, че не искам никога да свършва. Целувам го, той се събужда и ме целува в отговор.

Искам да мислите за историята, която споделих с вас, като за малометражен филм, озвучен с музиката на Паоло Конте и онази песен на Марк Антъни, в която се пее за любовта. Обичам този образ на любовта. Надявам се той да остане с мен, с всички нас, през останалата част от живота ни.

Какво ще правим с вилата ли? Дали ще се опитаме да възстановим старото й великолепие, или ще я превърнем в хотел? Е, това вече е друга история.

Знам, че някой друг го е казал преди мен, но животът тук, в Бела Пиачере, е красив.