Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (64)

Главa 65

Бен и аз решихме да се заемем сами със задачата на детективи и оставихме Ливи и Мъфи, които се смятаха за най-новото въплъщение на момичетата на Бонд, в Позитано с Нона и Маги — нещо, което силно ги възмути.

Върнахме се в Тоскана с „Ленд роувъра“, който беше толкова раздрънкан, че през целия път се оплаквах защо богат човек като него трябва да кара толкова стар автомобил, на което той ми отвърна с въпроса, как е възможно бедна жена като мен да кара толкова скъпа „Ланчия“, взета под наем.

Детективът на Маги ни беше дал адрес в Лука, където уж бил видян Донати. Лука е очарователно градче, заобиколено със стена, северозападно от Флоренция, в което сякаш има само алеи и пицарии, известно от векове с производството си на копринени тъкани. Всъщност някои от черниците, дали живот на копринените буби, все още растяха по върховете на старите стени, които са широки и тревясали почти колкото градския парк. Само че адресът, който детективът на Маги ни беше дал, се оказа антикварен магазин, в който никой не беше чувал за Донати.

Следващата информация беше, че той е в Гали, малък тоскански град насред провинция Кианти. От централния площад излизаха тесни улички, подобни на спици на колело, местните магазини продаваха предимно специалитета на региона — месо от див глиган, а почти всяка свободна площ беше заета от кафе-барове. Този път даденият ни адрес се оказа малка сладкарница, където сервираха предимно сладолед. И, разбира се, нямаше и следа от Донати.

Следващата информация беше, че можем да го намерим до сергия за плодове и зеленчуци на пътя близо до Монтепулчиано. Отново грешна, разбира се!

Седяхме в „Ленд роувъра“ затънали в дълбоката трева и бурени, пред стара фабрика за производство на зехтин — последната информация за местонахождението на Донати. Гледахме с отчаяние купа сиви камъни. Беше очевидно, че никой не е бил на това място от десетилетия.

— Откъде, по дяволите, черпи информацията си този детектив?! — запита възмутено Бен.

— А откъде Маги е намерила точно този детектив?

— Обиколихме цяла Тоскана в търсене на Донати — каза Бен. — Уморен съм. Имам нужда да остана насаме, на спокойствие с теб.

— С мен? — Очите ми блестяха.

Той се наведе към мен и ме целуна — дълго и страстно.

— Желая те, Джема Джерико — прошепна той, докато гризеше леко ухото ми.

Тръпнех от наслада, но в същото време се питах защо не ми казва, че ме обича. Разбира се, не исках да чуя точно това, защото тогава и аз трябваше да призная нещо, което не исках да признавам на никого. Така беше по-добре — приятел, любовник, човек, на когото можеш да разчиташ.

— Мислиш ли, че това е правилно? — запитах го с копнеж, защото още разсъждавах като неопитно момиче: че сексът е равнозначен на любов. — Знаеш, че никога не бих могла да се влюбя в теб — добавих, защото трябваше да му изясня позицията си. А също така, защото исках да си изясня неговата.

— Джема, дай ми малко време — каза той. — Какво лошо има, ако се влюбиш?

— О… Само че… Обещах, че няма да го направя отново.

Погледът му проникваше дълбоко в мен — като че ли се опитваше да раздели обърканите ми мисли, да отдели вината и миналото ми.

— Ти си луда — каза той след дълго мълчание. — Как мога да те обичам, след като си толкова дяволски луда?

— Не знам. — Гласът ми звучеше едва чуто, ужасено, дори за мен. — Всъщност знам. Но е по-добре да не знам.

Той отдръпна ръцете си от тялото ми и ми се стори, че това е краят на света — знаех, че не ме разбира и е решил да сложи край на флирта си с мен.

Той слезе от колата, заобиколи и застана от моята страна, отвори вратата.

— Ела с мен — каза и ми подаде ръка.

И аз отидох с него, както направих и в онзи първи ден, когато ме заведе да купим мляко, а после и на пазара, а после — във Флоренция и накрая — в леглото. Мислех си, че му се доверявам толкова лесно, че сигурно бих му поверила и живота си. Само дето животът ми не ми принадлежеше и не можех да го дам на никого.

Вървяхме с леко преплетени пръсти, минахме край фабриката с огромната стара преса, която представляваше само купчина ръждясал метал и счупени колела, и се изкачихме на върха на хълма. Тоскана лежеше под нас в цялата си зелено-златиста красота — същата, каквато е била в продължение на векове. Вечна и непреходна.

Вятърът рошеше косата ми. Имах чувството, че тук никога нищо не се променя — че лозите винаги ще растат в дълги симетрични редици по хълмовете, че селяните ще берат гроздето през октомври, ще правят вино и ще празнуват весело гроздобера. После ще берат маслините и ще правят зехтин, на който ще се възхищават навсякъде по света. Ще доят всеки ден млякото от кравите, порода „Чианина“, онова, което имаше вкус и аромат на сметана и окосена трева. Че все така ще има концерти по централните площади и големи семейни сватби в селските църкви, че все така ще се раждат bambini, които на свой ред ще бъдат кръщавани, причестявани и женени във все същите малки църкви, че те също ще отглеждат свои bambini по съвсем същия начин. Живот без промяна, амин, мислех си с копнеж. Как би ми харесало да живея така!

— Джема, кажи ми какво не е наред — каза Бен.

Почувствах как на гърлото ми заседна буца и поклатих глава. Той взе брадичката ми в шепи и ме целуна нежно. Притиснах устни в неговите. Не исках целувката да свършва. Исках да ме целува, да чувствам топлината на ръцете му по тялото си, твърдината на мускулите му.

— Сладка — каза той, — скъпа моя любов. — Приглади косата ми назад и ме зацелува безкрай, докато и двамата не можехме да си поемем въздух. Паднахме на колене, като продължавахме да се целуваме, ръцете му бяха още на лицето ми и аз почувствах как падам по гръб на меката трева.

— Красива си — шепнеше той, а устните му се движеха надолу по врата ми. — Толкова си красива, Джема.

Този път не разполагах с шега, с която да прикрия страха си. Бях сама с него и двамата лежахме притиснати на хълма, под нас се простираше Тоскана, а над нас — лазурното небе. Бяхме сами в рая.

Целувките ни бяха нежни и питащи — търсехме се един друг и се намирахме чрез съединените си устни. Страстта на телата ни ни изгаряше. Той разкопча блузата ми и я съблече, после — полата и накрая — бельото ми. Останах гола и уязвима под синьото небе. В следващия миг той също беше гол и двамата се търкаляхме в тревата, Адам и Ева. Мислех за това, колко е красив, колко гладка и нежна е кожата му, колко твърдо е тялото му и колко прекрасна е устата му, която ме целува.

В мига, в който оргазмът ме заля на вълни, го пожелах отново. Исках още, веднага, на мига.

— Сега! — извиках и го чух да се засмива.

— Ти си вещица, безсрамна любовница — прошепна той и прокара върха на езика си в кръг около ухото ми, когато отново влезе в моето тяло.

— О, да! — извиках аз. — О, да, да, такава съм.

И после отидох до онова прекрасно място, където могат да ходят само любовниците, където нашите две тела бяха две късчета от пъзел, където онова, което той правеше с тялото ми, предизвикваше вълни от страст у него.

И тогава разбрах, че скоро ще трябва да му кажа истината — какво точно се беше случило с Каш и предизвикало моето решение да се превърна в ледена девица, неспособна да обича който и да е мъж.