Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (63)

Глава 64

Джема

Много по-късно същата сутрин, обратно в „Сан Пиетро“ бяхме завоювали своя собствена територия от шезлонги, покрити с бели хавлии. Наехме надуваеми дюшеци и навлязохме в кристалната синя вода. Ливи и Мъфи се пръскаха с вода, падаха от дюшеците си и пищяха от възторг.

Мислех, че е прекрасно това, че Мъфи е с нас, защото Ливи ми беше казала, че предната вечер Томазо не се е появил. Погледът й изразяваше недоумение, което ми показваше, че тя не е особено доволна от това. Знаех, питаше се защо го е целунала. Сега предполагаше, че Томазо не иска да я вижда повече и се чувстваше малко, да кажем, „евтина“. Затова казах, колкото се може по-весело:

— Няма значение, мила, в морето има още много риба.

Ливи ме изгледа с поглед, който добре познавах (защото много приличаше на моя) и който казваше: „Мамо, хайде сега, никога вече няма да се появи риба като Томазо“.

Нона й купи сладолед, защото й беше известен единствено този начин да развесели Ливи. А сега ми се струваше, че тя е забравила за него, макар и само временно. Надявах се младото й уязвимо сърце да не е засегнато сериозно. Но нима всички не се учим в любовта по трудния начин?

Вдигнах поглед към хеликоптера, който кръжеше над главите ни — като ярко насекомо, привлечено от водата. Сдържах дъха си, когато се насочи право към скалите, но той направи кръг и перфектно се приземи на площадката насред градината с розите. „Уоу“, възкликнаха Мъфи и Ливи. Забелязах, че двете вече се изразяват по един и същи начин. После чух Бен да казва:

— Познай кой е тук!

Нямаше нужда да познавам — дори да си на дюшек по крайбрежието на Италия, пак би забелязал блясъка на диамантите.

— Хей, това е Маги! — извика Ливи и двете с Мъфи забързаха, за да я поздравят.

Бен сграбчи края на моя дюшек. Завъртя го, докато не се озовах с лице към него. Като лежахме по корем, ние се усмихнахме един на друг — една от онези дълбоки интимни усмивки, които могат да си разменят само любовници.

„Животът е доста хубаво нещо“, помислих си. Всъщност не би могъл да бъде по-добър. Какво повече би могла да иска една жена от това, да плава на дюшек сред синьото море в компанията на любовника си? Особено жена, която твърдо е решила да не мисли за миналото си. „О, господи, миналото! И Каш. Какво правя?“ Въздъхнах. Прекрасно знаех какво правя. Просто не можех да се спра.

— Йо-хо! — Маги ни махаше от плажната ивица. — Елате тук! — извика тя. — Чух, че сте в Позитано, и дойдох да ви видя.

Ние мързеливо насочихме дюшеците натам и поехме, хванати за ръце, като пляскахме само с по една ръка. Неочаквано Бен преобърна дюшека ми. Гмурна се след мен и ме хвана точно когато изплувах и плюех вода. Извиках му и го блъснах назад и ето че двамата бяхме под водата и се целувахме диво с преплетени ръце и крака. Не можех да дишам, но си мислех, че ако трябва да умра, този начин поне е приятен. После изскочихме на повърхността и се разпищяхме и се смяхме неудържимо.

Чух Ливи да вика:

— О, хайде, мамо, оставете тази игра!

Веднага престанах да се смея глупаво, защото виждах, че това я обърква.

— И така — каза Маги, когато най-сетне всички се настанихме около една маса в бара на плажа, където си поръчахме студено розе и пресни плодове. Поне ние, възрастните. Момичетата пиеха пепси-кола и ядяха пържени картофи със сирене, както и по един сандвич. Завиждах им, но си мислех, че е по-добре да се грижа за фигурата си, щом мисля за дантелено бельо и секс.

— И така — каза Маги отново, — тук съм, за да послужа като съдия.

Погледнахме я въпросително. Както обикновено, тя представляваше интересна гледка — в дрехи от ликра в тюркоазно и яркожълто, с няколко златни огърлици, плюс една от огромни перли, без да споменаваме многото й блестящи пръстени и фиби.

— Съдия? — Нона изглеждаше заинтересувана.

— По отношение на вила Пиачере — каза Маги.

Никой никого не погледна. Никой не проговори. Аз си взех парче пъпеш и гледах с крайчеца на окото си Бен. Той отпиваше от виното си и гледаше втренчено морето.

— Ние всички знаем фактите, така че няма нужда да ги изреждаме отново — каза бързо и нехайно Маги. — Сега трябва да открием на кого всъщност принадлежи вилата. Наех детектив да намери Донати. — Тя хвърли поглед на диамантения си часовник. — Той ще ми докладва тази вечер и се надявам, че ще е открил местонахождението на Донати.

Ливи отхапа от сандвича си.

— Уоу, Мъфи! — каза с пълна уста. — Ние сме истински шпиони.

Казах й строго да не говори с пълна уста и двете с Мъфи се изкикотиха.

— А после — какво? — запитах и си откраднах един пържен картоф.

— После ти и Бен ще последвате указанията на детектива и ще отидете при Донати. Сигурна съм, че ще го намерите — добави тя.

— Доволен съм, че имаш такова доверие в нас — каза Бен сухо, а моята уста трепна леко в ъгълчетата.

— Нова кариера за нас двамата — казах. — Строителен предприемач и лекар преследват крадеца из цяла Италия.

— Точно както във филмите — каза Мъфи, останала без дъх от вълнение. И нейната уста беше пълна.

Въздъхнах и за момента се отказах от възпитаването на добри маниери.

— Има само едно нещо. — Маги ни изгледа строго над огромните си слънчеви очила със златни рамки. — Ако намерите завещанието и семейство Корсини са наследниците, вилата принадлежи на София Мария. Ако не го намерите, вилата принадлежи на Бен.

— Победителят взема всичко? — Погледнах въпросително Нона.

— Победителят взема всичко — съгласи се тя.

— Маги — каза Бен ядосан, — ти си богаташка, която няма какво да прави, затова обича да се бърка в хорските работи.

— Готова съм да бъда справедлива във всеки случай — каза Маги.

— Победителят взема всичко? — Този път въпросът ми беше отправен към него.

Той въздъхна.

— Предполагам. Но, повярвай ми, никога няма да открием завещанието.

 

 

След обяда изместихме шезлонгите, за да хванем лъчите на залязващото слънце под правилния ъгъл. Излегнахме се в тях, всеки потънал в собствените си мисли, и сигурно защото спах толкова малко предишната нощ, задрямах.

Събудих се след два часа и се чувствах наистина страхотно. Благодарение на Маги, проблемът с вилата щеше да бъде решен по един или друг начин, а благодарение на Бен, отново се чувствах жена. Животът наистина беше хубав, а глупавата усмивка май щеше да остане постоянно на лицето ми. Засега поне.

Мислите за Каш, който уж беше истинската ми любов, ми напомняха, че реалността и работата ми в спешното отделение ме чакат, образно казано, зад ъгъла. Времето минаваше и ваканцията ни в слънчева Тоскана беше почти приключила. И когато това станеше, какво? Реших, че няма да се тревожа за бъдещето, а ще взема каквото мога сега.

Събрахме разпилените си вещи и бавно отидохме до асансьора, който щеше да ни изкачи на стръмната скала. Беше прекалено малък за всички ни, така че първо се качихме аз, Бен и Нона, а после — Маги с момичетата. Бен отиде да осигури достатъчно голяма маса за вечеря, а Нона каза:

— Е, е, вижте само кой е тук.

Обърнах се и видях Томазо да върви към нас точно в мига, в който вратите на асансьора се отвориха и се появи Ливи. Сдържах дъха си. Исках да изтичам към нея, да я хвана за ръката. Но Ливи нямаше нужда от мен. Тя вирна високо брадичка, отметнала арогантно глава назад. Добре познавах този поглед.

— Какво правиш ти тук? — запита тя.

— Дойдох да се извиня — каза Томазо на английски, което ни накара да предположим, че е питал някого за фразата. — Снощи трябваше поработя с баща си.

— Разбира се. Всичко е наред — каза Ливи, но беше очевидно, че не го мисли.

Мъфи кръжеше около Ливи и гледаше плахо това красиво златисто видение, което се казваше Томазо. Ливи я прегърна през раменете и каза:

— Това е моята приятелка Мъфи. Ходи навсякъде с мен. Нали така?

— Точно така — съгласи се богът на морето.

— Добре тогава, осем и трийсет — каза му Ливи. — Ще се срещнем в същото кафе. Добре ли е?

— Да — каза той. — Ще се видим тогава. — И като се поклони към нас, се обърна и се отдалечи.

— Уоу! — извика Мъфи с блеснали очи. — Ти май имаш среща! — Кикотейки се, хванати за ръце, двете отидоха да си поговорят насаме за новото развитие на нещата.

— Струва ми се — казах на Нона, — че вече няма за какво да се тревожа по отношение на Томазо.

— И благодари на Бога за това — каза Нона и се прекръсти.