Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (61)

Глава 62

Бяхме в стая с изглед към Позитано. Бен дръпна завесите и така скри от погледите ни реалността — същото, което беше направил и във Флоренция. Погледна ме право в очите, които издаваха уплахата ми.

— Защо? — каза той след дълго мълчание. — Защо не ме пуснеш в сърцето си, Джема?

— Ще те пусна. Вече съм те пуснала. — Но лъжех и той го знаеше.

Прокара леко пръст по брадичката ми, а после — и по скулата ми. Свали очилата ми и приглади косата ми назад с двете си ръце и каза:

— Красива си, толкова си красива.

После отстъпи бързо назад и започна да се съблича. Стаих дъх. Струваше ми се, че действа прекалено бързо, нима не беше така?

— Трябва да взема душ — каза той. — Не си отивай. — Обърна се на вратата на банята и ме хвана да се възхищавам на прекрасното му тяло. Засмя се. Сигурно бях ококорила очи. — Моля те — добави, — не ме изоставяй.

Не го изоставих. Всъщност съблякох роклята си и събух обувките си, както и дантеленото си бельо, което, като размислих, може би трябваше да оставя.

Всичко това лежеше на малка купчинка на пода. Последвах го — което също може би не трябваше да правя — в банята, под душа.

Да правиш любов под течаща вода, е повече от страхотно преживяване. Водата влиза в очите ти, в устата ти, в косата ти.

— Сякаш отново преживяваме бурята във Флоренция — каза Бен и ме целуна нежно. — Само че този път нямаме нужда от чадър.

Аз първа, безсрамно, посегнах към него. Не знаех защо се случи така. Или може би знаех. Може би бях потискала това у себе си прекалено дълго време. Сапунисах цялото му силно тяло, масажирах го, забивах ноктите си в него, а после коленичих и го взех в устата си. Имаше вкус на вино, рози и секс — все чудесни неща. Той надаваше стонове, притискаше главата ми към себе си. Искаше ми се да се засмея — толкова бях щастлива. Може би затова съществувах на тази земя — за да дарявам удоволствие и да получавам удоволствие. Но знаех, че това е просто част от живота, част от любовта, от това да бъдеш жена, която, въпреки че не биваше, беше готова да се влюби силно в един мъж.

Той ме грабна на ръце, подпря ме на стената, наведе се и целуна зърната ми. Целува ги дълго, а аз застенах от удоволствие.

— Не мога да чакам — каза той и ме повдигна леко. — Джема! — извика, когато го обгърнах с крака. Влезе в мен, а аз гледах в очите му. Този път и двамата бяхме готови да се удавим един в друг. Вълните на оргазма ме заляха — една след друга, една след друга — топли и влажни, беше прекрасно.

Стъпих обратно на земята, а той ме подкрепяше, докато отново бях способна да стоя сама на краката си, после се подпря с двете си ръце на стената, като дишаше тежко и ме гледаше втренчено. От душа все още течеше вода по нашите хлъзгави от потта тела и той каза:

— Предполагам, че така става, когато някоя жена ти липсва особено много.

Аз се съгласих с него и той се засмя. Загърна ме с голяма бяла хавлия, взе ме на ръце и ме занесе до леглото. Лежахме един до друг и просто се държахме за ръце. През отворения прозорец долиташе музика от близкото кафе, а също и изблици смях и тракането на токчета по теракотни плочки.

— За какво мислиш? — Той се подпря на лакът и втренчи поглед в лицето ми.

— Мисля — казах бавно — за влюбването.

— Аз — също — каза той и отново ме взе в прегръдките си.

Този път беше по-нежен, по-загрижен любовник. Не бързахме за никъде. Не знаех, че е толкова лесно да бъдеш безсрамна в секса.