Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (53)

Глава 54

Никак не е трудно да се пазарува в Капри. Каквото и да намислиш, ще се продава в някой бутик. Предлагаха се всякакви марки — от най-големите и най-известните италиански имена до най-малките, но също така много скъпи. Имаше и стоки на местни търговци и продавачи на сладолед, естествено. Имаше рокли от мек кашмир в деликатни цветове и ленени рокли в пастелни цветове, както и къси копринени рокли с тънки презрамки, бански костюми, произведени в Южна Франция, шалове от дантела и други ефирни материи, правени на ръка сандали, обсипани с мъниста, красиви обувки и чанти, блестящи истински бижута и дори още по-големи и още по-лъскави фалшиви бижута. Но, да си го призная, не бях най-запаленият клиент на света. Имах трудности с избора. Липса на опит, предполагам.

Самото пазаруване пък беше много уморително. Бяхме в един изискан бутик, където очевидно богата стара италианка, слаба и с лакирана изрусена коса и алчен поглед, искаше да премери всичко в магазина, докато съдържателката подскачаше от радостна възбуда. Избрах си едно, както мислех, много хубаво потниче — сини цветя на бял фон. Беше наистина много красиво.

За секунда старата италианка го грабна от ръцете ми. Каза нещо на съдържателката, която сви безпомощно рамене и ми прошепна, че жената го иска.

Нона каза хапливо:

— Остави го на дъртата курва. Тя трябва да е добре облечена.

И излязохме величествено, придружени от силните им гневни крясъци.

Влязохме в друг бутик, където започнах да меря дреха след дреха и да си мисля, че това е истинско мъчение. За пореден път се запитах: „Какво правя тук?“. Обезкуражена, излязох и от този бутик. И тогава, от другата страна на улицата, видях роклята, която бях пробвала в Рим. Коприненият шифон, който ми стоеше добре, макар и малко странно. Роклята беше червена и секси и точно от онези, които нямаше къде да облека. Онази, която струваше цяло състояние. Влязох и я купих. А с нея и чифт подходящи обувки с прекалено високи токчета, червени и заострени отпред, които, знаех, щяха да ми стискат, но с които краката ми изглеждаха изненадващо добре. Те бяха моите вълшебни пантофки, които щяха да ме отведат във вълшебната страна Оз. Станах не само по-висока, но и с по-примамливи извивки и отново се почувствах като истинска жена. „Може би тази игра, наречена пазаруване, не е чак толкова лоша, все пак“, казах си.

— Само успехът има значение — каза Нона всезнаещо, защото тя беше шампион в пазаруването, нали?

Както и да е, изтичах обратно в „Мало“, магазина за кашмир, и подадох полуизчерпаната си кредитна карта, за да купя зеления пуловер, който може би беше най-мекото нещо на света, после се втурнах надолу по улицата, за да си купя семпла бяла пола, която прилягаше към тялото ми плътно като ръкавица. Купих си и ново, скъпо бельо — никога вече нямаше да ме хванат неочаквано по старите ми памучни бикини. А после строго си напомних, че никога вече няма да правя такива неща. Нали бях ледената девица или не? Да, точно така. И така, купих си дантелени сутиен и бикини. А после купих и някои доста по-обикновени неща като тениски и памучни къси панталонки, както и две памучни и удобни летни рокли. И знаех, че вече съм разорена.

Само че Ливи просто трябваше да си купи зелена рокля, която беше точно в цвета на новата коса на Мъфи и която беше просто неустоима. Роклята беше наистина подходяща за момиче и беше с много тънки презрамки. Падаше на меки гънки по младото тяло и я правеше да изглежда по-възрастна. А може би трябваше да бъде така, за да се чувства тя щастлива, кой знае. Купихме и чифт от сандалите с мъниста, които много подхождаха на роклята й, а за Нона — елегантен ленен костюм в лавандулов цвят. А после изядохме набързо по един сладолед с шамфъстък. Беше идеален. И ето че се върнахме на пристанището, където ни чакаше „Рива“. И Томазо. Истинската причина да бъдем тук.