Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life on the Mississippi, 1883 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Христо Кънев, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- raglub(2014 г.)
Издание:
Марк Твен. Животът по Мисисипи
Американска. Първо издание
Редактор: Ирина Васева
Редактор на издателството: Красимир Мирчев
Художестен редактор: Камен Стоянов
Технически редактор: Петко Узунов
Коректори: Мария Енчева, Теодора Кръстева
Художник: Виктор Паунов, 1985 г.
Издателство Профиздат, 1985 г.
Дадена за набор на 10.VII.1985 г. Формат 32/84/108
Печатни коли 28 Издателски коли 23.52 УИК 23,66
Издателски № 82 (1082)
ЛГ VI КОД 26/95366/22512/5557–133–85
Подписана за печат м. октомври 1985 г.
Излязла от печат м. ноември 1985 г.
ДП „Г. Димитров“ — Ямбол
Цена 2.84 лв.
История
- —Добавяне
Глава XL
Замъци и култура
Батън Руж бе целият потънал в цветя като булка, не, дори повече — като същинска оранжерия. Вече се намирахме в истинския Юг. Тук нищо не се е променило, няма компромиси нито половинчати мерки. В парка до щатския парламент растат красиви и ароматни магнолии, с гъсти зелени листа и огромни бели цветове, досущ снежни топки. Ухаят много приятно, но на аромата им трябва да се наслаждаваш по-отдалеч, тъй като е прекалено силен. Такива цветове не са за спалня — могат направо да те задушат, докато спиш. Да, най-сетне наистина бяхме в същинския Юг. Оттук започват захарните плантации — пред погледа се разстилат обширни зелени равнини, осеяни със захарни рафинерии и негърски селища, а тропическото слънце и тропическата жега вече се усещат във въздуха.
Оттук започва и раят на лоцманите: реката чак до Нови Орлеан е широка, водата е дълбока от единия бряг до другия, никакви плитчини, никакви дънери, никакви коренища и останки от потънали кораби.
Навярно сър Уолтър Скот е главният виновник за архитектурата на местния парламент. Немислимо е изграждането на такъв смехотворен замък, ако този автор не беше подлудил две поколения със средновековните си романи. И досега Югът не се е отърсил напълно от изкривяващото въздействие на тези произведения. Все още продължава прехласването по фантастични герои, нелепите им „рицарски“ подвизи и романтичната недоразвитост, макар във въздуха вече да се долавя здравият, практичен полъх на памукопреработвателните фабрики и локомотивите, все по-осезателните владетели на деветнадесетия век. Но още се срещат и останки от натруфения език на шотландския автор и вятърничавите му приумици. Достатъчно е, че в такъв иначе достоен за уважение град на някой си му хрумнало да построи варосан замък с кулички и прочее — жалко подобие и отвътре, и отвън, опитващо се да мине за нещо, от което е безкрайно далеч. Но още по-жалко е, че в наши дни се грижат за този архитектурен фалшификат, поддържат го най-старателно, наместо с някой сандък динамит да довършат работата, започната от милосърдния пожар, а с определената за ремонт сума да построят нещо наистина оригинално.
Батън Руж няма патент за строеж на смехотворни замъци, нито може да се похвали с първенство. Ето няколко реда от едно обявление на девическия институт в град Колумбия, щат Тенеси:
Отдавна зданието на института е прието за образец на поразителна и чудесна архитектура. Посетителите са очаровани от сходството му със старинните замъци, възпети в песни и романи, от неговите кули, бойници и тежки порти, обвити в бръшлян.
Превръщането на един замък в учебно заведение е, дума да няма, нещо романтично, както би било романтично да открием в него хотел.
Сам по себе си замъкът имитация е съвсем безвреден, но като символ, възпитател и крепител на сълзлива средновековна романтика, и то в дните на най-естественото, най-здравото, най-напредничавото, най-достойното от всички столетия в историята на човечеството, той се превръща в опасна и вредна недомислица.
Ще ви предложа и друг откъс — от проспекта на един женски колеж в Кентъки. Названието „Женски колеж“ звучи не лошо, но всъщност двете думи са свързани без всякакво основание, само за по-кратко. Смятам, че може да се измисли още по-сполучливо и по-кратко име, например „Тя колеж“. Така и смисълът си остава същият, ако смисълът има някаква роля в случая.
Директорът е южняк по рождение, по възпитание, по образование и чувства; всички преподаватели са също южняци по чувства, и като изключим родените в Европа, до един са родени и израсли на Юг. Дълбоко убедени, че Югът е най-висшата форма на цивилизация, съществувала някога на нашия континент[1], ние възпитаваме нашите девойки според южняшките представи за нежност, изисканост, женственост, набожност и благоприличие. Затова препоръчваме нашия първокласен девически колеж на всички южняци и ги умоляваме за съдействие.
Какъв пазач на добрите нрави само! Единствено рицар, отгледан в някой замък, може да изстреля толкова галантен призив.
От Батън Руж до самия Нови Орлеан големите захарни плантации започват от бреговете на реката и се губят далеч навътре в сушата, където се сливат с неясните гъсталаци от бодлив кипарис. Бреговете вече не са безлюдни. И отляво, и отдясно се редят къщи, разположени така нагъсто, че Мисисипи тече между тях като широка улица. Областта очевидно е приветлива и гостоприемна. От време на време изниква плантаторски дом с колони и сводест вход, засенчен от шумнатите дървета. Ето ви и впечатленията на двама от множеството чуждестранни туристи, минали по тези места преди половин столетие. Мисис Тролъп пише:
Неизменно равните брегове на Мисисипи се простират еднообразно на много мили от Нови Орлеан. Но изящните пищни палми, тъмните и благородни вечнозелени дъбове и ярките портокалови дървета се срещат навсякъде. Не можехме да им се нагледаме дни наред.
А капитан Базил Хол казва:
Цялата област около реката в южната част на щата Луизиана е гъсто населена с плантатори на захарна тръстика, чиито домове — спретнати, със сиви веранди и добре гледани градини, както и безбройните негърски селища, всичките поддържани и чисти — придават на гледката необикновено очарование.
И останалите туристи описват по същия начин привлекателната гледка. Не е необходимо да подменяме и една дума в тези пътеписи отпреди половин век, за да обрисуваме и днешния вид на този край. Като че ли само изразът „спретнати домове“ сега е неуместен. Негърските колиби са опърпани, както и повечето плантаторски жилища, някогашните снежнобели стени са олющени, занемарени и неугледни. Това е последица от войната. Преди двадесет и една години цялото крайбрежие по тези места бе „спретнато“, чисто и приветливо, както е изглеждало през 1827 година, според описанията на нашите гости.
Горките пътешественици! Крайречните жители ги вземали на подбив, отрупвали ги с една от друга по-невероятни измислици и били особено доволни, когато наивниците приемали всичко на вяра и го слагали в книгите си. Така например тукашните хора осведомили мисис Тролъп, че алигаторите или крокодилите, както ги наричали, са ужасни същества и разказали една история — кръвта да ти замръзне: как едно от оклеветените влечуги се вмъкнало през нощта в някаква колиба и изяло една жена и петте ѝ деца. Разбира се, жената би била предостатъчна, за да задоволи апетита и на най-ненаситния алигатор, но лъжците го нахранили и с петте деца за десерт. Трудно бихме могли да си представим, че такива груби шегаджии ще излязат и особено докачливи, но това е така. Днес не ни е лесно да разберем и още по-малко да оправдаем възмущението, с което бе приета книгата на сериозния, честен, интелигентен, изискан, мъжествен, милосърден и добронамерен капитан Базил Хол. Мнението на един съвременен последовател на мисис Тролъп по този въпрос може би ще заинтересува читателя, затова съм го изложил в Приложение В.