Марк Твен
Животът по Мисисипи (37)

Глава XXXVII
Краят на „Златният прах“

Защото три месеца по-късно, на 8 август, докато пишех една от предходните глави, нюйоркските вестници поместиха следното известие:

Ужасна злополука

Седемнадесет души загинали при експлозия на парахода „Златен прах“

Нашвил, 7 август

Телеграмата от град Хикман, Кентъки, гласи:

Парните котли на кораба „Златен прах“ избухнаха днес в три часа, малко след като корабът напусна Хикман, Четиридесет и седем души получиха обгаряния, а седемнадесет още не са намерени. Експлозията изтласка кораба към плиткия водовъртеж малко над града и благодарение на усилията на гражданите на Хикман пътниците, командният състав на парахода и част от екипажа са свалени на брега и настанени в хотели и частни квартири. Двадесет и четирима от пострадалите се намират в склада за манифактурни стоки на Холкоум, където получават необходимите грижи и помощ, преди да бъдат откарани на по-подходящо място.

Следваше списък с имената на изчезналите, сред тях и барманът. В числото на четиридесет и седемте ранени влизаха капитанът, първият помощник, вторият помощник, както и вторият и третият счетоводител, мистър Лем Грей, лоцманът и още неколцина членове на екипажа.

В отговор на нашата частна телеграма узнахме, че никой от пострадалите не е тежко ранен, освен мистър Грей. Писмата, които получихме по-късно, потвърдиха новината; разказваше се, че мистър Грей се възстановява и ще се оправи. По-сетнешните вести за неговото състояние обаче не бяха особено обнадеждаващи. Накрая научихме, че е починал. Свестен човек беше, много сърдечен и мъжествен, заслужаваше по-добра съдба.