Димитър Бежански
Пак за лъжливото овчарче

— Помоощ, хорааа, вълци нападнаха стадотооо! Помоощ! Вълци нападнаха стадото, хорааа!

Това е Лъжливото овчарче. Гласът му се носи над поля и дъбрави, над тучни пасища и голи чукари. След малко пак:

— Хорааа, помогнете, беее! Вълци, вълци нападнаха стадотооо!

И пак:

— Вълци, вълциии! Абе, няма ли кой да ми помогнеее! Хора, помооощ!

Гласът трепти във въздуха, прелита над селските покриви, удря се в планинските склонове и ехото го връща обратно:

— …ооощ! …ълциии!

Хората обаче не бързат да се притичват на помощ. Хората си седят в селската кръчма, пият си фалшива водка „Царевец“ и коктейл „Облак“ и се подсмихват под мустак:

— Вълци! Как пък не! Много лъже пустото му Лъжливо овчарче! Алекси, дай по един облак и от мене!

Лъжливото овчарче също се усмихва под мустак. Облегнато удобно на един пън и заобиколено от лоши другари, Лъжливото овчарче дояжда във вид на чеверме поредното агне и от време на време си дере гърлото с всички сили:

— Хора, вълци бе, хорааа!

— Защо ги лъжеш? — пита го един от лошите другари. Знаеш, че отдавна вече никой не ти вярва…

— Трай сега — намига му Лъжливото овчарче. — Аз ги лъжа, че има вълци, а те си мислят, че има стадо… И отново протяга ръка към чевермето.