Робърт Ранкин
Антипапата (26)

Епилог

За пореден път пролетта се спуска над Брентфорд. Нещатният барман Невил вдига резетата на вратата на „Лебеда“ и оглежда „Ийлинг роуд.“ За щастие по улицата не се мяркат грозни скитници. Стария Пийт излиза от книжарницата на Норман, следван по петите от кучето си Чипс. Пули се е разположил на пейката си и разглежда вестниците за конните надбягвания, а Омали тъкмо се размърдва в гнезденцето си; стиснал глава от махмурлук, той си шепне нещо на келтски.

Арчрой е напуснал Брентфорд. Редовните посетители на „Лебеда“ са му събрали пари, за да отиде в Америка и да предизвика граф Данте на борба на живот и на смърт. За съжаление, когато той пристигне в Ню Йорк, ще го сполети разочарование, защото легендарният граф вече наближава осемдесетте и е осакатен от артрита.

Професор Слокъм все още прави всекидневните си обхождания на околностите на селото, в неделя сутрин залата в църквата на отец Мойти рядко е празна, а Норман е зает с нов проект, включващ теорията на Айнщайн за обединените полета.

Що се отнася до останалите жители на Брентфорд, животът им продължава кажи-речи постарому. Капитан Карсън се е оттеглил в една виличка на брега на морето, след като надзорниците са му отпуснали малка пенсия. Мисията все още си е там, отчасти възстановена; трябва да отбележим, че по ирония на съдбата тя не би могла да бъде разрушена, защото покойният чичо на Кроули се бе погрижил да я впише в списъка на защитените от закона архитектурни паметници.

В крайна сметка, нищо не се е променило. Събитията от последната година бяха погълнати от местния фолклор и сега разговорите се въртят около реколтата на току-що посадените в парцелите растения.

Малцина могат да кажат какво крие бъдещето. А онези, които могат, ревниво пазят знанията за себе си.