Георги Коновски
Калейдоскоп (90)

Глава осемдесет и шеста

За тамагочитата

Аз си зяпам с едно око към екрана, с другото вестник ранен чета, ухото към жисемата насочено — няма ли да звънне Митето, да ме извика уж на помощ да закачим корниза, та да се изнижа поне до обяд. А в това време иде внучето. И носи някаква електронна играчка. Тамагочи му викали. На любов си играе с уредчето: натисне едно бутонче — запознават се с „нея“. Натисне друго — среща. Трето — вечеря на свещи. Четвърто — вече им свирят „Менделсон“. Омръзне му — щрак! — червено бутонче и край на играта.

Леле, че му завидях! Аз месеци се усуквах край баба му като куче край месарница, докато се съгласи за едно кино. Да не говорим, че като я заведох веднъж на ресторант, хвърлих цяла десетачка. А като й свирнаха сватбения марш — та и досега! Не мога да открия червения бутон.

Пък на внучето ми му е от лесно по-лесно. Лошото е, че от тия виртуални любовници поколение не ще се появи. Поне едно цветно телевизорче…

А наоколо ни в това време — пълна виртуалната реалност. Фактите станаха новини — има ли го нещо по телевизията или радиото, значи — станало е. Не го ли съобщят — няма такова нещо! То и съобщените отиват в ефира и безкрая, та не се виждат. Или поне ние не ги виждаме. Да речем — отпуснали МВФ или Световната банка заем, ЕС нещо кредитирал. Съобщават ни го, отива сумата някъде във виртуалната реалност и… търси й дирите. То и да ги откриеш поне десет процента ще липсват.

А защо не раздадем на политиците по една джаджа с бутончета? Поне това знаят да натискат. Та вземат си те занимавката и ги оставяме да си играят на умни, отговорни, народни водачи. Щракат бутончетата — избират ги с 99,9%. Щракат ги пак — приемат си закони, ръкопляскат им, следят ликовете си на малкото синьо екранче.

Е, ако машинката от много овации се повреди и престане да реагира на настойчивите им подканяния — захвърлят тоя недостоен за тях електорат и си вземат нов.

Обаче… обаче, обаче — ако стане обратното? Ами ако на нас ни омръзне да ги гледаме как си играят на власт, на вотове, на популизъм, на загрижени и за държавата люде? И вземем ние да им натиснем червеното бутонче? И се върнем в реалния свят, където работата мно-о-ого?