Георги Коновски
Калейдоскоп (86)

Глава осемдесет и втора

За още едно утро

Ама като съм заразправял — нека продължа. Защото тия учителски монолози ги слушам всяка сутрин. В зависимост само от смяната на класовете имената са различни. Друга сутрин, например, звучи така монологът на самотния учител. Диалог не става. Ако не се броят юнашки похърквания, които чувам чак на пейката, и вопли към господа бога да смени тежащата глава с друга.

— Добро утро ученици! Защо да не е добро, Силвия? Пак ли ти се спи? Та вариетето го затварят в пет часа — имаш два часа за отдих. Как така ги използвате с Николай по предназначение? Какво, какво… О, не!… Пак закъсняваш, Светла. Всеки ден закъсняваш. Всеки ден закъсняваш, само по физкултура направо си отсъстваш. Петков вече ще те праща за книгата на Гинес — тоя месец три пъти не си влизала в час, защото си била неразположена… Гошо, не скачай така! За Ивелина ли гледаш? Как така те е изпратила сутринта? А вашите? А техните?… Какво дете?… Кремена би ли млъкнала за миг? Да, не е звънецът? Въртолет си заглушавала… Ученици, вие завършвате дванадесети клас и… И ти ли закъсняваш, Петре? Моля те, не ме изпращай мислено по дяволите. Като се уморя от вас, ще отида при тях — да си почина… Нина, пак ли медицинска бележка? От твоите бележки един студент ще научи повече болести, отколкото в Медицинска академия. О! Я да впиша в дневника — днес Зорница присъства. Браво! По-добре късно, отколкото още по-късно. Защо въздишаш, Дарина? А-а, не си имала време да поемеш първата глътка чист цигарен дим. Е, ако не пушиш и утре — ще ти станат два дни. Звънецът! Моля ви — идвайте навреме! Поне за втория час!