Георги Коновски
Калейдоскоп (82)

Глава седемдесет и осма

За дома, за семейството, за пазара

А после заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.

Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:

— Какво си се умърлушил, тате?

— За овчиците мисля! Дето ги пасях, стригах, доих, сирене ти правих! Тия, дето ги продаде на Пешо Чорбаджийски.

— Радвай се — отървах те от труд и грижи…

Клатя глава несъгласно:

— А мляко, сирене, кашкавал отде вече, сине?

— Абе, тате, що се мориш за тия работи? От Пешо Чорбаджийски ще купиш!

— А пари, сине?

Синът сяда и ми обяснява:

— Пари има! Ето — продадох нивите!

Изпъшквам глухо.

— Защо продаваш земята, сине? Тя е богатството ни!

— Тате, тате! — вика той и като малко дете ме поучава. — Демокрация е сега, пазарна икономика. А тоя пазар трябва да се развива — да се продава и купува! Пешо Чорбаджийски няма да я вземе тая земя в тяхното село, я!

— Ще дойде тук и нас ще излапа, биля! — отвръщам му.

— Ех, тате, колко си изостанал! Той ще инвестира в бившите ти ниви, ще направи пазар на труда. Ще можеш да работиш там, пари да изкараш, наема за къщата да плащаш…

— Чакай, сине!!! — крясвам стреснат. — Какъв наем? Тая къща е моя, сам съм я вдигнал!

— Продадох я! Че то в Европа колко хора имат собствени къщи!? Там всичко е под наем! А ние тук нашироко я караме, къщи вдигаме, време губим. Нали към Европа отиваме — без къщи ще е по-леко по пътя!

— Ама, сине! — промълвям рухнало. — Тая къща и за теб беше, ти щеше да я наследиш…

— Ти мен, тате, не ме мисли. Аз имам някоя пара — комисиони взех от туй, що продадох, та ще се оправям някак! Пък и Пешо Чорбаджийски обеща да ме направи свой представител в наше село, добре плаща човекът.

Мълча безнадежден…

— Сине, сине — отронвам накрая. — Що години се трудих, а ти набързо изтъргува живота ми. А като свърши построеното от мен, какво ще правиш?

— Няма страшно, тате. В пазарната икономика е така — един работи, а други продават! Какво да те правя, като се случи в групата на бачкаторите!