Георги Коновски
Калейдоскоп (74)

Глава седемдесета

За системата и навиците

Колегите намираха сержант Иванов за много добър и услужлив човек. Даже подмятаха, че ако се беше родил жена, с това неумение да отказва — от родилното няма да излиза. И шофьорите смятаха така, послушно кимаха на съветите му и даже не го оставяха да извади кочана с талоните — бързо си плащаха, без да искат документ. Но тази вечер приличаше на готвещия се да изригне вулкан Кракатау. Настроението му не подобряваха нито дневните добиви, сгънати в горния джоб, нито двете водки, оригинално финландско производство край Ихтиман, топлещи храносмилателния му тракт. Защото, докато се разтоварваше с тях в кварталното капанче, комшията му Димо подметна:

— Моят Петьо решава по цял ден задачи за кандидатстудентския. А Митето готви ли се поправителния изпит?

Предусетили динамитното му настроение Митко — кльощав и пъпчив дангалак, и майка му, бяха приготвили умиротворяваща атмосфера. В хладилника трепереше от студ шише домашна ракия, в салатата се потяха на златни капки доматите и краставичките, а чехлите чакаха примерно до вратата.

— Митко! Бележника! — изрева сержантът от вратата.

Майката подаде бележника на сина си, кимна му окуражително и го побутна към антрето. С трепереща ръка Митко го подаде на баща си, тъй гневно го отвори и… се вторачи в лика върху банкнотата, украсен с цифра петдесет.

— Хм! — измърмори Иванов укротено — гледай повече да не се повтаря!

След което с опитна ръка прибира банкнотата при днешните добиви.