Георги Коновски
Калейдоскоп (73)

Глава шестдесет и девета

За… абе, като сме почнали за секса…

Голям поразеник беше дядо Иван, голям безбожник! Особено ако видеше хубава жена — тичаше подире й, даже когато вече не го държаха краката. Това и доведе тъжната процесия до мястото, където шегаджия бе написал: „Одиш каде одиш — па тука ша додиш!“

Остана вдовица баба Мария. Добре, че имаше къща в града, даде я под наем, та по-леко преживяваше. И от скука почна да чете разни книги, дето разправяха за духове, задгробния живот, преражданията. Изучи спиритуализма, купи кръгла масичка и една вечер, трепереща от вълнение и страх, се зае да извика духа на дядо Иван. Въртя тя, що въртя чинийката и изведнъж глас рече в тъмното:

— Какво има, Маро?

Трепна баба Мария, едва не падна от стола, но попита:

— Ти ли си, Иване?

— Аз съм! Казвай, че имам работа!

Зачуди се баба Мария. В книгите не пишеше в рая или ада душите да работят. Пълна безработица! Или песни, мед и масло за праведниците — или огън, скари и грешници в пъклото.

— А какво правиш, Иване? — попита.

— Ами-и… сутрин се събуждам, закусвам и секс, секс, секс — до обяд. После хапвам, почивам си малко и пак — секс, секс, секс… Вечерям и пак — секс, секс, секс. На другия ден отново…

Кипна баба Мария. Ама господ ли, дяволът ли — какво гледат? Защо не го окачат, както трябва на един ченгел, та поне там да миряса дъртия козел?

А гласът се изсмя:

— Забравих да ти кажа — не съм на ония свят, а в една зайцеферма. Преродих се в мъжкар за разплод.

И доволно смеейки се, гласът затихна. Зайкините чакаха.