Георги Коновски
Калейдоскоп (67)

Глава шестдесет и трета

За компенсациите

Абе, млади, стари — различно мислене. То и хората на една възраст се различават. Ето, покрай тия икономически пирамиди, триъгълници на властта, изпразнени от липсващата инфлация джобове и пълнени с розова мъгла от телевизията глави, съвсем забравихме приятелите си. Освен ако ни трябва заем. Но онзи ден приятелят ми Пешо не ме търсеше за пари. Даже не мислеше за тях, защото, като седнахме и поръча по едно, забрави, че се плаща. Е, аз по навик измъкнах портмонето.

— Брат, кажи — развълнувано преглътна той първата чаша, как ще е на английски „гаден комшия“?

Признах му, че с английския сме като с шефа — поздравявам го, но той не ме вижда.

— Ами сега кой ще ми напише писмото — тъжно рече Пешо и преглътна моята царкировка.

Явно добре трениран бе, та не се гътна. Аз пък викнах по едно. И след това го заразпитвах.

Връща се, значи Пешо от командировка — жена му го посреща с израз като че е пила миналогодишен оцет или гледала български футбол. Абе, рекъл си, тая жена защо ми се мръщи напоследък? И един ден й казал, че пак заминава, но се върнал и… знаете какво заварил. На Запад му викат „интересно положение“, а ние караме по обущарски. И то на чий калъп? Познахте — комшийския. Сега искал да пише писмо до Страсбург, да съди държавата.

— Моля? — викам и се пуля.

— Ами така си е — казва той — Къде гледа тая държава? Преди имаше квартални, домоуправители, другарски съдилища, клюкарско информационно бюро… А сега? Кой пази морала? Държавата спи. И значи съм в правото си да я съдя. Щом ще компенсират налапалите пирамидалните въдици, ще раздават компенсации за лоша реколта, суша, дъжд, непродадена стока — защо и мене не компенсират? Кой ще готви сега, кой ще пере? Кой зиме ще подпъхва юргана зад гърба ми? Компенсация и туй то!

Глътна отново чашата (петата) и задъхано ме попита:

— Ако го напиша по-жалостно, дали няма да ме компенсират с Анджелина Джоли, а?