Георги Коновски
Калейдоскоп (55)

Глава петдесет и първа

За входа и изхода

Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.

— Ей, аман от избиране — вика той — Избори идат. А много, ама много партии, много нещо!

— Така е — казвам — Знаеш ли кой на този свят са повече от китайците? — и сам си отговарям — Мераклиите за власт. А знаеш ли кои са по-малко от албанците? Истински кадърните.

Найден клати глава:

— Аааа, много си песимистичен! Ще видиш — тия ще ни оправят!

— Точно така — казва Митето и уточнява — Ще ни оправят, ама в най-лошия смисъл на тази дума…

— Ех, кога ли положението ще стане добро — бързам да сменя темата.

А Митето мрачно проронва:

— Че то вече беше добро… Но кога ли най-после ще намерим изход от тунела, където сами се напъхахме?

— Изхода го остави! — прекъсвам го аз още по-мрачно — Защото и входа затвориха…