Георги Коновски
Калейдоскоп (50)

Глава четиридесет и шеста

За стария дресьор и атракциите му

Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да се изпускат тия топли дни. Тая година сезоните се сменяха всяка седмица. Почне с една зима, после се затопли, към петъка дори напича, а в съботата удрят есенните дъждове, които в неделя ставаха на сняг.

В ъгъла на кафенето, както винаги, старият дресьор бавно пиеше бирата си, внимателно крепейки тенекиената кутия върху коленете си. Турнето този сезон беше кратко, младите му колеги от цирка бяха свежи и гладни, но при него годините вече си казваха думата. Не му се ядеше, затова пак бирата заемаше все повече време от почивката му, а той ставаше все по-нервен. А и старата слава отминаваше. Забравяха го не само бившите деца, но и днешните организатори и спонсори.

А какво беше едно време… Грамадни букви красяха афишите преди няколко само години: „Дресура на слонове — гимнастика и балет“. На арената излизаше той — в блестящ костюм, с ефектен бич, следван от осемте грамадни слона. После… о, после те правеха пирамида, изпълняваха упражнения по аеробика, накрая демонстрираха групов полет на батут.

Но… дойде друго време, на преден план излезе изкуството да се градят банки-пирамиди, а циркът… Наложи се да продадат слоновете на „Родопа“. Сега на арената отново излизаше пръв той — в блестящ, макар позакърпен костюм, с изтрит бич, следван от седем лъва. А после… о, после идваха игра на футбол, скокове през горящ обръч и накрая номерът, обиращ овациите на публиката — лъв, разбиващ със скок пирамида.

Обаче, дойдоха една вечер шефовете, обясниха туй-онуй и на арената вече го следваха шест мечки. Пак показваше супер номера — парламентарна борба пред микрофона, как президент се валя пред Запада, а накрая — как мечки мачкат българското земеделие. И тоя номер не просъществува дълго. Смени го с по-евтини. Сега извеждаше пет зебри, които показваха как стадо прави митинг, как се прескачат шенгенски магарета. Икономиката съкрати зебрите, та се наложи да се преквалифицира и той.

В новата атракция четирите му кози демонстрираха сблъсък на парламентарни мнения, ръгане за място край копанята на фондацията, накрая — катерене по стълбата нагоре и засипване с тор тия отдолу. Козите бяха последвани от три кучета. С тях излизаше вече по анцуг (блестящият костюм отдавна беше станал блестящ парцал) и демонстрираше как се надлайват противници по избори, как се хапе другомислещ и — накрая, на бас — борба без правила за големия кокал.

А до онзи ден извеждаше двете си котки за новата атракция — как мърка роден правозащитник под вносна длан и как фучи, съска и драще по чужд микрофон, а — накрая, на бис — как лови шарани в местната мътилка. Но и за котките парите не стигаха, та ги пусна да правят конкуренция на пенсионерите край кофите за боклук…

Старият дресьор бавно отпиваше от бирата си, крепейки тенекиената кутия. Последното му богатство, най-масовият и актуален номер — атракция на дресирани бълхи, търсещи само капка кръв за биологично оцеляване…