Георги Коновски
Калейдоскоп (43)

Глава тридесет и девета

За наше пък село

Най-хубавото на наше село е, че телевизия и радио до него почти не стигат поради едно особено подреждане на баирите, а вестниците размътват спокойствието само в петък, когато Слави пощальонът ходи до града с „Варшавата“. Така последни разбрахме, че го няма Тато и е свършило онова отвратително мирно и добро време.

Още същата вечер на площада се състоя първия свободен митинг. Редовно репресираният от милицията Стефан Тарзана произнесе реч пред демократичната общност в лицето на полутрезвия Митьо Чашката и партньора му дядо Ваньо Глухия. На изборите за демократа Стефан бяха пуснати четири бюлетини (гласува и бабата на Митьо), та кмет стана Кольо Даскалчето, събрал стотина пъти повече гласове.

Затова пък Тарзана пак зае важна власт. Ходи до града и се върна председател на ликвидационния съвет, в който включи съидейниците си. Тарзана наистина имаше богат опит в разграждането на ТКЗС-то — колко пъти милицията го репресираше заради това. Кога го хванали с дини, кога с нафта или зърно. Но нашенци са малко консервативни, та като видяха как на един път продаде двадесет юници за салам, най-недемократично го набиха, ходиха къде ходиха и си избраха друга тричленка. А сетне Нешо кръчмарят си взе сателитна чиния, успя да хване София и после почна една…

Сега вече селото ни е демократично и модерно. Нямаме пазар, а холдинг център. Там работят кака Мина и бай Цветан — тя е брокер на зеленчуци, а той дилър на картофи. Стефан Тарзана стана застраховател — застрахова местните бизнесмени по сергийките, та все припечелва нещичко. Даже откри валутно казино, което стана нормална кръчма поради липса на валута. Доведе и стриптийзьорка, младичка една, наполовина на годините на дядо Ставри, дето още при социализма му честваха столетието. Митьо Чашката работи като охрана в казиното, въоръжен с кобур, готов да отблъсне нападателите с руски одеколон, защото със спрея изтрепа комарите у тях. Но от полицията искат да му вземат одеколона — не отговарял на Женевската конвенция.

До централната селска локва, наречена шадраван, се издига местният сексшоп. Там идват търговци от града. Носят стоки от Задбосфорието, така че влизаш с парите си — излизаш гол. В бар „Невада“ пък Нешо кръчмарят предлага богат избор от оригинални питиета. Няма опасност от ментета — той сам си ги прави. Е, нещо хората в селото понамаляха, че ги удариха годините и монетарната реформа, но засега живеем. Само се молим да не идва повече демокрация, щото и тая едва издържаме.