Георги Коновски
Калейдоскоп (34)

Глава тридесета

За магията, магьосниците и злите вещици, дето не вярват във вълшебства

— Ех, Пешо, Пешо… Как да ти обясня, как да ти се оплача? Трети ден бродя немил-недраг, кръчма необходена не остана, на твърда маса глава полагам, под мръсни столове полягам… а всичко стана, защото в неделя ходих на вилата. И край езерцето гледам — жаба клечи… вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Клечи и какво от това?

— Клечи, ама не мълчи. А вика: „Иване, Иване“. Вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Защо да не ти вярвам? В тая криза и добитъкът проговори. Даже тъщата вчера ми каза: „Здрасти!“.

— Проговори, ама не било от кризата, а от магията. Била омагьосана принцеса. Вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Защо да не ти вярвам? В тия предизборни времена що магия се лее — всяка вечер от екрана ни омагьосват, срещи правят, плакати магьоснически лепят…

— И ми обяснява, че зла магьосница й рекла — пак ще си върне човешкия облик, ако някой я целуне. Вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Защо да не ти вярвам? Зли магьосници — много. Казах ли ти за тъщата…

— Вземам я аз и я нося на вилата. Сложих я във ваната, наведох се и я целунах. Вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Защо да не ти вярвам? Аз жената още целувам, та…

— И като светна, като забуча… гледам — хубавица гола във ваната седи. Вярваш ли ми, Пешо, вярваш ли ми?

— Защо да не ти вярвам? То що народ оголя и обося…

— А кажи ми тогава, Пешо, защо жена ми не повярва, когато ме завари с нея във ваната? Кажи, Пешо, кажи…