Георги Коновски
Калейдоскоп (27)

Глава двадесет и трета

За тупалкаджийството и психогимнастическото разтоварване

Както и да е — взехме детето, заведе го Митето у тях, аз пък се прибрах у дома. И седнах да хапна каквото господ дал и жената сготвила. Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:

— Социален президент, а? А какво направи за народа? Думи, само думи… Речи държиш, по света ходиш, по рамото те потупват, все „ура“ чакаш…

За миг настъпи тишина, после пак загърмяха тежки звуци. И крясъци:

— Ами това премиерче? То жена не е оправяло, държавата ще оправи… Деца няма — за образование говори… Семейство не е ръководело — народа ще води…

И пак — гръм… Втори… Трети… Поредица:

— Финансовият бил специалист… Да оправя бакиите на мутри го бива, да махне ДДС-то от детски дрешки, храни, книги — не можело… Ами здравният?… Плащай или мри… Да не сме в Африка… Там поне слънце има и пясък — тук го приватизирахте, читава дюна незастроена не оставихте…

И пак — буууум, тряяяяс, праааас… Разтревожени глави занадничаха от прозореца. А Мара от третия етаж изви глава нагоре и рече:

— Спокойно! Пешо тупа килима. Извинете, значи…

— Ама как може така… Колко е часът, а… Защо не го тупа денем…

Мара изчака да заглъхнат гласовете, пък обясни:

— Тупа ги вечер, защото не може да се откаже да гледа новините. А след тях е направо бесен. Гледа ги как си правят седянки, мърмори, пък като стигнат до коктейлите и кьорсофрите — направо побеснява. Рипа и търси кого да усмърти. Та го карам да поизтупа килимите. Беса да поизлее. И ги тупа чудесно, прашинка не остава!

Настъпи тишина, после жена ми, увиснала и тя от любопитство на балкона, рече:

— Абе, той и моят е такъв… Нервен! И като почне да ги обещава едни на министерските майки… Аз не мога да издържа, че имам опит, та те ли… Гошо, Гошо бе! Я навий килима и слез долу, както си загрял… Ама и аз ще сляза да ударя някоя бухалка! Че дойдоха известията за парното, тока и телефона…