Георги Коновски
Калейдоскоп (19)

Глава петнадесета

Интродукция за съвременното училище, родителите и децата им

Мара Белчева беше бясна. Не от факта, че синчето й беше станало изключителен ученик — при цялата слободия в образованието него изключваха вече от трето училище. Не и от бъдещето търсене на директор-мазохист, готов да го приеме. Вбеси я информацията от вече бившата му класна, че досега мъжът й нито веднъж не се бил вясвал в школото. А уж веднъж в месеца й докладваше къде е ходил, кои преподаватели е открил, какво пак са се оплакали, какво отново е обещавал… И тия двойки… Е, за тях беше ясно — резултат от бащина наследствена обремененост и мъжово лошо възпитание.

Но да я лъже той така…

И ето, че този той влезе, подсвирквайки си… и замръзна на горно „до“ при вида на русата фурия, пред която и Горгоната Медуза би се вкаменила.

— Ти… ти… ти… — потрети Мара омразното местоимение — Казвай защо не си ходил в училище?

Мъжът й преглътна воденичния камък на гърлото, но поне още два препречиха пътя на думите му.

— Ама аз… аз… И другите бащи не ходят! — изстреля той едно свързано изречение.

— Защо?

— Как да ти обясня… знаеш ли какво е сегашното поколение… Демокрация, свобода, слободия, всякакви права…

— Кажи за своята безотговорност…

— Ама никой родител не ходи в училище, ма Маро! — изрева той и прежалил се, изплю камъчето — И да иска — не ходи! Знаеш ли какви са децата сега там? Причакват ни, бият ни и ни вземат парите… не искам пък!