Георги Коновски
Калейдоскоп (14)

Глава десета

Интродукция за любов и акъл

Иванов, както всяка сряда, беше при любовницата си. И тъкмо потъна в безбрежния океан на доволството и щастието — на вратата се позвъни.

Иванов изтръпна — завръщащ се ненадейно съпруг, ножове, пистолети… А любовницата отвори спокойно входната врата и каза:

— Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли боклука…

Мъжът й покорно тръгна надолу по стълбата с кофа в ръка под тежестта на брачните задължения, а Иванов целуна любовницата си и рече:

— Ей затова те обичам — не само хубава, но и умна.

Стигна до дома си без произшествия, размени две-три думи с комшията, позвъни усмихнат и, тъкмо се навеждаше да развърже обувките си, жена му се показа:

— Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли кофата с боклука…

А по стълбището от горния етаж слизаше бавно, с деловото си костюмче и кофа в ръка, съседката Петрова.