Георги Коновски
Калейдоскоп (1)

Предисловие

Написах го… Нещо, което всеки глухоням слепец би определил като роман.

Макар да не е ново. В нашия край на подобни работи викат „сбироток“. Демек — от всичко по нещо, в каквито и да е количества. А поп Минчо Кънчев е кръстил „Видрица“. Аз пък го нарекох „Калейдоскоп“.

Оная картонена тръба, дето съдържа стъклени парченца и, като я завъртиш — започват да се групират в какви ли не фигури. Като светът, отразен в ранна роса…

Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота си в своеобразно Брауново движение.

Та — рекох и аз да поопиша шантавите елементи на големия пъзел.

И се получи калейдоскоп — като оная картонена тръбичка, дето я завърташ, а цветните камъчета вътре се престрояват в някакви чудни, оплетени, шарении…

Не исках да правя книга — най-напред да спестя някое и друго дърво. И малко пари на хората, решили да прочетат малко хумор. Въпреки че дори аз се убедих — уж писах за смешно, пък остава някаква горчилка…

Всички истории са измислени — но са реални, станали с мен и с други хора.

Предполагам — ще се сетите кога и с вас се е случило това…

Подредбата е малко особена. Три пролога, епилог, на всеки четири глави петата е интродукция и като че не е свързана с героя и разказа му.

Приятно четене!