Димитър Бежански
Синонимизация

Съседът в родното ми село дядо Станко имаше малък дефект в говора — не можеше да казва „р“. Сега повечето телевизионни журналистки имат тоя дефект и хич не се притесняват, но той се притесняваше, и то — доста.

По тая причина си беше изработил цяла система на говорене, при която изобщо не се налагаше да употребява омразния му звук „р“.

Ако тръгнеше, да речем, за Перник, дядо Станко обясняваше, че отива „оттатък Темелково“. Ако пък ставаше дума за град Радомир, казваше „отсам Темелково“. Кравата наричаше женски вол, а жена си Райна — моята чума или просто чумата — за по-кратко.

Изобщо нямаше дума в българския език, на която дядо Станко да не бе намерил подходящ за нея синоним. Имаше си дори своя скоропоговорка, с която да забавлява внуците, различна от оная, неудобната — за Петър, дето плете плет и през три пръта преплита. Неговата скоропоговорка беше:

„Пет петачета под път, пет петачета над път.“

Колкото пъти ние, хлапетата от махалата, го предизвиквахме да каже някоя трудна за него дума, толкова пъти старецът отговаряше невъзмутимо и без да се замисли с удобния му заместител:

— Дядо Станко, кажи „кабриолет“!

— Файтон.

— Кажи „револвер“!

— Пищов.

— Кажи „февруари“!

— Малък Сечко.

— Кажи „риба“!

— Водно свинче.

Така си и умря дядото (помина се), закараха го (отвезоха го) в гробищата (оттатък Йовановата къшла) и го погребаха (затулиха му слънцето), без нито веднъж в живота си да е изрекъл дума със звук „р“.

А ние — съседските деца, още оттогава разбрахме, че когато нещата не се наричат с истинските им имена, винаги се прикрива някакъв дефект.