Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактически военни игри (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alexandrian Ring, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 14гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido(2014)

Издание:

Уилям Форсчън. Пръстенът на Александър Велики

Американска. Първо издание

Редактор Персида Бонева

ИК „Лира Принт“, София, 1997

История

  1. —Добавяне

9

От: Алдин Ларайс

До: Всички кохове, участващи в играта

Относно: Приключването на първия етап в противопоставянето на Александър — Кубар

 

Първоначалните цели на Александър бяха осъществени окончателно на 127-ия стандартен ден от играта. Конкретни постижения:

Към момента на представяне на този отчет са прекратени и последните опити за съпротива срещу неговата обединителна кампания. На практика пречките пред обединението отпаднаха още когато той сформира десет военни отряда под свое командване. Оттогава, с едно-две дребни изключения, хората буквално се стичаха под бойните му знамена и отваряха пред него портите на укрепленията си. Почти всички приемат като несъмнен факт, че той наистина е Александър Велики, незнайно как пратен от миналото, за да им върне величието.

Северният хълмист район, заемащ почти един милион квадратни километра, е изцяло завладян. (Вижте приложените карти.)

В настоящия момент той може да събере около петдесет отряда от тежковъоръжени копиеносци, двадесет отряда лека пехота и разузнавачи, един отряд метателни балисти, но няма дори половин отряд кавалерия. Към отчета са приложени подробни оценки на всяко подразделение заедно с анализ на командната структура и дисциплината.

Вече имаше няколко стълкновения, но резултатите им не са показателни, защото войските на хората тепърва трябва да навлязат в равнините, където гаварнската кавалерия е най-силна.

Обаче според нашите наблюдения гаварнците няма да изчакват, а вече са нахлули с големи сили в североизточната област от хълмовете. Както ще можете да се убедите от приложените обзори, армията на Александър реагира по най-уместния начин, следи придвижването им и подготвя контраудар. Следователно можете да приемете този отчет и като предупреждение за наближаващо мащабно сражение. Първоначалните залози са изчислени за всички възможни ситуации. Съгласно установената процедура, оценките за вероятностите бяха заложени в стандартната програма за играта. Всички залагания за какъвто и да било резултат могат да бъдат въвеждани в системата чрез код за достъп 23-алфа-алфа-873. Стойността на пакетите от заложени корпоративни ценни книжа ще бъде оценявана от три независими програми. Системите за сигурност позволяват достъп до информация само на лицата, решили да заложат.

Заедно с този отчет ще получите и подобен от Зердж за постиженията на тауг Кубар досега. Приложени са и кръстосани оценки на вероятностите съгласно данните в двата отчета.

От днешна дата (стандартни дни) ще бъдат публикувани всекидневни съотношения на залозите. За днес те са както следва:

Оцеляване на Александър — 87:1

Оцеляване на тауг Кубар — 1221:1

Сражение през следващите седем стандартни дни — 3,7:1

Първа победа за Александър — 2:7

Изготвил отчета:

Ларайс

 

 

— Драги ми Алдине, малко сме зле с тези вероятности, а? Ти какво ще кажеш?

Вазбата вдигна поглед от навигационния пулт и веднага стана, за да предложи креслото си на Корбин Габлона, който едва успя да вмъкне тлъстото си туловище през вратата.

Тази яхта за развлечения му бе струвала кръгло петдесет милиона — доста планети не можеха да се похвалят с подобна съвкупна стойност — но от глупост или разсеяност главният проектант не бе предвидил внушителните размери на собственика за по-лесен достъп до командните помещения. Затова понастоящем му бе възложена интересната задача да обновява овехтели кораби за превоз на органични торове.

— Господарю, моля ви да не забравяте, че статистическите анализи на конфликтите са извънредно сложен процес. Да вземем, например, въпроса за смъртта на Александър.

При последното изречение Алдин се втренчи в очите на тлъстия кох, но не забеляза никаква необичайна реакция.

— Да, нека се занимаем за момент със смъртта на Александър.

И двамата се обърнаха рязко към вратата. Влезе тауг Букха, придружен от Зердж, който кимна любезно на Габлона и застана до своя приятел.

— Тъкмо обсъждах с кох Букха вероятността за това събитие — сдържано изрече вазбата гаварнец. — Разбира се, резултатите от моя анализ съвпадат с тези на Алдин, що се отнася до определянето на залозите. Това е свидетелство за надеждността на нашите програми, както и за умението ни да събираме и отсяваме необходимата информация. Но понякога се случва да не си съгласен със собствения си анализ. Не е ли така, приятелю?

— Естествено, винаги съществува и възможност математическите модели за Александър да не са съвсем точни — охотно отвърна Ларайс. — Да си припомним, че аз само осигурявам изходните данни и първоначални, твърде приблизителни оценки на вероятностите. Но именно компютърът дава окончателното решение. Дори игрови майстори първа степен — Алдин кимна към гаварнеца, който единствен му беше равен в занаята, — могат да предлагат само вероятностни оценки за събитията. Не можем да изчислим предварително дали траекторията на някоя стрела няма да пресече пътя на Александър.

Корбин мълчеше.

— Макар моят анализ — подхвана веднага Зердж, — да съвпада почти напълно с направения от Алдин, аз все пак съм дал малко по-висока стойност за вероятната смърт или сериозна рана на Александър. Само че компютърът предпочита оценките на моя колега, защото е по-добре запознат с подробностите около този пълководец. Както и да е, мисля, че можем да направим интересно допълнително залагане.

Най-сетне Габлона кимна на Букха.

— Вместо да го регистрираме в компютъра като личен облог между нас, защо да не го сключим извън системата?

— Колкото и да ми е неприятно да залагам за смъртта на човек, на когото едва ли не се възхищавам, по-склонен съм да застана на страната на своята раса.

Гаварнецът не отделяше погледа си от Корбин, но не забеляза нищо странно в очите му.

— Какво ще кажеш, ако разиграем твоя контрол над системата Церста? — предложи Габлона. — Ако не съм се заблудил, трите автоматизирани рудника на трите планети възвръщат с Големи печалби първоначалните ти вложения. Аз пък ще заложа Маракеш, моята планета на удоволствията. Жените там са такива, че вероятно биха заслужили дори твоето одобрение.

Както подобаваше на един гаварнец с достойнство, Букха умело прикри тръпката на отвращение — не че сексът между разумните раси не се практикуваше изобщо, но се смяташе за поведение, по-подходящо за слабоумни изроди. Той кимна на Зердж, който извади личния си терминал и бързо направи необходимите справки за финансовото състояние на корпорациите.

— Относителната стойност се равнява приблизително на едно цяло и осем към седем.

— Е, значи ще добавя и консорциума „Диас“.

— Само че в него си съсобственик със Зола.

— Ако загубя, онзи женствен загубеняк с радост ще те предпочете пред мен.

Зердж отново направи сравнението и кимна.

— Сега е две цяло и три десети към седем. Отговаря на посочените залози.

— Ще подготвя документите — делово каза Алдин.

— Хайде, хайде — с любезна усмивка го сгълча Габлона, — тук всички сме джентълмени, нали така?

Букха се усмихна полека. Само че за неговата раса това изражение на лицето означаваше по-скоро враждебност.

 

 

— Повелителю Александър, направиха точно каквото ти каза!

Пълководецът вдигна глава към плувналия в пот вестоносец, яхнал сравнително дребен гаварнски кон.

— Момче, откъде се сдоби с това добиче?

— Отнех го, когато се натъкнаха на засадата ни.

Недораслият юноша сияеше от гордост.

— А какво става с Парменион и неговите конници?

— Идват след мен. На по-малко от една верста са. Онези ги гонят по петите.

— Добре. Много добре! Върви при тиловаците и предай от мен да ти сипят чаша вино. Заслужи си я.

— Повелителю Александър, трябва да се върна при отряда си.

— Изпълнявай заповедта ми. Имаш нужда да си поемеш дъх. И без това отрядът ти скоро ще бъде тук.

Момчето отдаде чест и подкара животното в тръс, а Александър се обърна усмихнат към Ярослав.

— Чу ли това хлапе? Отнел е коня от гаварнец!

— Само младеж като него може да е достатъчно безразсъден, за да яхне подобно страшилище.

— Вече имаме петдесетина коне. А и хората ми започнаха да проумяват, че ако си на кон, не ти се налага повече да бъхтиш пеша. Свърши се със страховете им.

— Съвсем скоро пак ще се уплашат — промълви Ярослав неспокойно, загледан в кълбящите се облаци прах, наближаващи от изток. — Не е зле да уточниш заповедите си още веднъж.

С тези думи той излезе изпод навеса, за да свика командирите на отряди.

— Всички ли запомнихте позициите си? — настоятелно попита Александър, щом се събраха.

Схемата на предстоящото сражение бе надраскана върху заравнен пясък в сандък, защото повечето военачалници още не можеха да свикнат с представата, че някакви знаци върху пергамент могат да означават хълмове, реки и човешки множества.

Сега мълчаха. Страхът им личеше. Едно беше да се съберат под бойните му знамена, за да потеглят срещу други човеци, но тепърва им предстоеше да изпитат силите си срещу гафовете. Почти се вцепеняваха от мисълта и в този момент само много по-силният ужас, който им вдъхваше легендарният пълководец, ги принуждаваше да изпълняват заповедите му.

— Нека да повторя — всичко е съвсем просто. Ще ги оставим да напредват към нас. Ще заемат тонно тези позиции, които предсказа Ярослав, защото войната за тях е повече ритуал, отколкото борба на живот и смърт. Имат само осем хиляди конника и пет хиляди пешаци-васали срещу нашите четиридесет хиляди. Но и един от вас да се огъне, всички ще се прекършат и тогава ще бъдем изклани, защото не можем да се надбягваме с тяхната кавалерия. Пък и няма накъде да бягаме.

Чу се тих ропот. Александър го прекрати само с един яростен поглед.

Наистина се намираха в капан. Преди почти две седмици армията на гафовете излезе от тяхната столица и потегли на североизток, към хълмовете. Веднага щом войските отминаха, Александър навлезе в равнината и прекъсна съобщителните им линии. Така ги принуди да се обърнат и да нападнат предварително избраната от него позиция. Този урок бе научил от Дарий при Иса. Неговите отряди сега заемаха земния клин между реките Волста и Беназай. Нямаха никаква надежда да намерят път към спасението. Ако страхът ги подтикнеше към бягство, просто щяха да се издавят в реките. И най-тъпият войник съзнаваше положението.

При поражение нямаше изход от тази клопка и сега някои от командирите се взираха с омраза и подозрение в своя върховен предводител.

— Отидете при хората си, а вие, които сте на левия фланг, помнете — подадете ли си главите преди да дойда, лично ще ви ги отсека. Ако дотогава някой от вас е останал жив. Сега вървете.

Всички побързаха да се махнат по-надалече от навеса.

— Ако ходът на сражението се обърне не в наша полза — измънка замислено Ярослав, — те ще се погрижат да те накълцат на мръвки, преди да загинат.

— Не се тревожа за това — едва ли не весело му отвърна пълководецът. — Приятелю мой, когато не допускам в ума си мисълта за поражение, то никога не ме спохожда.

— О, каква самонадеяност! Сега остава да ми кажеш, че твоят истински баща — бог Зевс, ти е обещал да постигнеш победа.

Александър само го изгледа и се засмя.

 

 

— Господарю Келин, те прекратиха отстъплението си. Вижте ги, застанали са под билото на отсрещния хълм.

Таугът водеше първата дружина. Спря коня си и се загледа накъдето му сочеше адютантът.

— Само петдесетина са. Вместо да прекосят реката по онзи брод, по своя воля се натикаха в капана. Ама че глупаци!

— Още не сме видели колко наброяват останалите им отряди — напомни благоразумно Виргт.

— А, знаем ги къде са — причакват ни зад хълмовете. Този техен Александър никак не е уверен в храбростта на воините си, затова ги е разположил на позиция, където са принудени да се сражават или да умрат. Толкова по-лесно ще ги довършим, може би още преди затъмнението.

— Но защо да ги нападаме, щом е така? — учуди се Хина. — Нека затворим клопката с дружините си. След няколко затъмнения ще огладнеят и сами ще налетят срещу копията ни.

— Какво?! Не бих постъпил така дори с голокожите! Никакво чувство за чест ли нямаш? Да изтребим тези отрепки по-скоро и да се прибираме по домовете си. — Келин се извъртя на седлото към онзи, който упорито мълчеше зад гърба му. — Или дошлият от древността достопочтен Кубар не е съгласен?

— Ти предвождаш дружините, а не аз. Затова само наблюдавам, но не изказвам мнение.

— А ти вече изрече твърде сериозни претенции пред нас. Ще желаеш ли и пръв да обявиш името си пред врага?

— Това е твоя армия, твоя битка и — да се надяваме — твоя победа. Следователно не ми подхожда да отнемам от славата ти. Само ще наблюдавам.

— Твърде разумно — отбеляза Келин неприветливо, а членовете на щаба му се подсмиваха на явната лъжа, скалъпена от един страхливец. — Между другото. Хина и Виргт могат да останат с тебе.

Двамата се обърнаха смаяно към владетеля и понечиха да изразят обидата си.

— Да, така повелява традицията — кротко потвърди Кубар. — Като последен оцелял младши брат. Хина е длъжен да не рискува живота си в битка, в която ще участва старшият. Иначе се излага на опасност продължението на рода. Кааду също не бива да лишава рода от своята мъдрост.

— Поне веднъж да сме съгласни за нещо — студено промълви Келин.

Но в очите му се мярна странна сянка, сякаш едва сега съзнаваше, че сам се е поставил в положение, от което няма изход. За миг кръстоса поглед с Кубар, който му се поклони, без да продума повече. Най-издигнатият воин на гаварнците обърна коня си и го пришпори в галоп, а тримата останаха зад армията от благородници, които припряно заемаха полагащото им се място в атакуващите редици.

 

 

— Да, класически боен строй — одобри Ярослав, като че разглеждаше рисунка, а не коментираше маневрите на тринадесет хиляди воини.

— Само дето в него няма никаква логика.

— Според тебе, добри ми Александре, но не и според тях. Не забравяй, че благородниците влизат в бой на кон съгласно рожденото си право, а простолюдието напада пеша. И според установените правила противниците първо трябва да си огласят имената и титлите. Затова кавалерията се разгръща в една-единствена редица пред пехотата. По-висшите по ранг са откъм западната страна.

— Ама че безсмислица! Дарий прахоса по същия начин кавалерията си срещу мен, в битката при Иса.

— Може и да вършат глупости, но въпреки това са страховити в боя. Виж, онзи там трябва да е Келин.

Старецът посочи левия край на вражеския строй, където един гаварнец се бе отделил от плътната редица. Напредваше през откритото поле към Александър и неговите петдесет конници, застанали по билото на ниския хълм, който преграждаше острия клин суша между двете реки.

Сякаш даде началото на вълна, люшнала се напред от лявата страна на гаварнците. Всеки ездач изчакваше предния, за да не изпревари някого, поставен по-високо в йерархията на титлите.

Когато доближи на около един хвърлей с прашка, Келин спря коня си и се надигна на стремената.

— Човеко, оказвам ти чест, като изричам тези думи. Аз съм Келин, най-старши от синовете на Келин, и моите съратници ме приемат за тауг. Най-старшият син на най-старшия син в нашия род властва. Аз съм силата на своя народ. Тридесет и осем твари като тебе съм провесвал с главата надолу от седлото на своя кон. Ти си недостоен и само ще омърсиш острието на меча ми, но днес ще ти позволя да опиташ вкуса на неговата стомана. Ти, който не познаваш честта, нито обичта към братята, ти, когото наричат Искандер, излез и ми разкажи живота си, преди да се простиш с него.

Дълго преди Келин да е завършил словото си, следващият гаф в редицата бе застанал до него и изричаше подобно предизвикателство. Скоро дивият гърлен хор на стотици гласове заотеква от склоновете на възвишенията. Благородниците с гордост обявяваха имената и потеклото си.

Постепенно гръмовният екот се премести към другия край на вражеската редица, а Александър остана все така неподвижен на седлото.

Изпълнена с очакване тишина завладя полето. Гаварнците бяха убедени, че сега хората на свой ред ще излязат да се представят — един по един, за да се строят в редица.

Пълководецът смуши коня си и спря на двайсетина крачки пред останалите. Надигна се на стремената и за миг се озърна към Ярослав. Почуди се дали оракулът не му бе скроил този хитър номер само за да го унижи пред очите на всички. Но ученият старец му кимна насърчително, макар вече да отстъпваше, предвиждайки как ще отвърнат гафовете.

Александър посегна между краката си и когато смисълът на жеста му стана недвусмислен, враговете заръмжаха гневно.

— Аз пък пикая! — кресна македонецът и гласът му се чуваше дори в надигналия се рев. — Чуваш ли ме, Келин — пикая на честта на твоите братя и дано костите им се просмучат с моята пикня!

Не успя да довърши замислената подигравка, защото гафовете нададоха такъв вой, че едва не му пукнаха тъпанчетата на ушите. Сякаш тласнати от огромна ръка, като един измъкнаха огромните си ятагани от ножниците и се хвърлиха в атака.

Александър побърза да завърти огромното животно под себе си и го подкара в тромаво подобие на галоп. Неговата малобройна кавалерия вече се спускаше устремно по отсрещния склон на хълма. Обзетите от паника войници се оглеждаха начесто през рамо. Парменион бе поизостанал и сега подкара заедно с командира си.

— Добре, че няма измъкване оттук — викна с пълно гърло Александър, — иначе тези копелета щяха да бягат, докато паднат от умора!

Дебелакът се завъртя на седлото да погледне врага — цялата армия настъпваше, защото и пехотинците се бяха втурнали напред, щом проумяха немислимото оскърбление. Нямаше съмнение каква жажда за мъст е обзела тези приличащи на вълци гиганти и Парменион си каза, че може би трябваше да си оставят път за отстъпление в края на краищата.

Хората минаха между два пръта, на които се развяваха ярки парцалчета. Александър ги изтръгна в движение. Внимаваше да следва войниците си и да не излиза извън безопасната пътека, очертана с креда по утъпканата пръст.

От височината виждаше насипа, прострял се поне на половин левга в северна посока — до далечния речен бряг. На почти всяка стъпка от него стърчаха заострени колове, които биха пронизали яздещ гаф точно в гърдите. През определено разстояние по преградата имаше тесни проходи и конниците се насочиха към един от тях. Ревът зад тях се засилваше и изведнъж ги заля като вълна — редицата от врагове бе изкачила билото на хълма.

Човеците също нададоха разтърсил земята вик, но в него страхът звучеше наравно с бойната ярост.

Александър се промуши с коня си през процепа и се обърна точно когато десетина мъже избутаха преградата, скована от трупи и заострени колове. Той стъпи на седлото и прескочи върху дъсчената площадка, където стояха Ярослав и неколцина от командирите на отряди, зяпнали смаяно бясната атака.

— Нали ти казах, че това ще ги ядоса хубавичко? — подвикна оракулът и македонецът едва различи думите му през шума, погълнал всички други звуци.

Не му отговори, съсредоточен изцяло в същинското начало на сражението. Парменион вече се подрусваше върху коня си към центъра, за да поеме командването там и да пресече всяко колебание.

Александър първо погледна войниците си, строени в три редици зад пръстеното укрепление, после се обърна към резервните фаланги, чакащи в колони по осем. Засега поне не трепваха, макар почти всички лица да бяха пребледнели от уплаха.

— Започва се! — кресна един от командирите.

Нападателите се бяха спуснали почти в подножието на хълма. Келин беше пред всички.

— Първият падна!

Мощен тържествуващ рев се изтръгна от гърлата на хората. Сякаш земята се отвори да погълне гафа и неговия кон. Внезапно още един пропадна в покритата яма, после още един. Но останалите не спираха, а все така се носеха устремно напред и непрекъснато викаха имената си. И като че воден от съдбата, Келин препускаше право срещу насипа, където стоеше Александър.

Не забелязваше гибелта, сполетяла армията му — конниците вече падаха със стотици наведнъж в коварната мозайка от ями, капани и опънати въжета.

Пълководецът наблюдаваше как вражеският предводител налучка случайно безопасната пътека към прохода.

— Трябва да изляза срещу него! — извика след миг, измъкна меча си и се приготви да скочи в седлото.

— Чакай! — спря го Ярослав и посочи коня, който стъпи встрани от пътеката.

Въже спъна предните крака на грамадното животно, което се извъртя и хвърли ездача си. Келин се стовари тежко точно в основата на земния насип. Главата му увисна безсилно настрани и Александър разбра, че вече не е нужно да се изправя срещу този враг с оръжие в ръка.

— Толкова храбър, но и толкова безразсъден… — прошепна тъжно.

 

 

— Да отидем ли по-напред, за да видим какво става? — тихо попита Хина.

— Не е необходимо — печално отвърна Кубар. — Можем да стоим тук и пак да знаем точно какво става, без да гледаме. То е очевидно и неизбежно. Думите на онзи човек само потвърдиха опасенията ми за техния план. Защо ли не можех да предупредя твоя брат, защо ли той не можеше да ми повярва? Хина, няма нищо по-лошо от това да виждаш наближаващата беда и да си безсилен да я предотвратиш.

Хина потискаше с мъчително усилие изгарящия го копнеж да се впусне в битката, за да заличи непоносимото оскърбление, защото му беше ясно каква страшна катастрофа се разиграва отвъд този хълм.

Вече бе минало доста време, откакто и пехотата се втурна към грохота на сражението. Назад се връщаха само коне без ездачи и препъващи се от премала ранени воини. Очевидно нищо не вървеше според първоначалните замисли. Не се чуваше общият победен вик на армията, който надаваха при гибелта на вражеския предводител. До тримата конници долиташе само хаотичният, неспирен рев на гаварнците, в който май се долавяше и все по-силен страх.

 

 

— Махнете преградите! — ревна Александър, препуснал в галоп към края на левия фланг. Обърна се да огледа плътните равни редици на рисите. — Помнете — никой да не нарушава строя! — провикна се и силният му дълбок глас проряза грохота на битката. — След мен!

Сръга с пети коня, за да не изостава от отрядите на леката пехота, минали през освободените проходи в укреплението. Сега навлизаха в крайния десен фланг на вражеските войски и срещу тях се намираха само незащитени от внезапно нападение пехотинци.

Повече от час гафовете налитаха към земния вал. Тези сред тях, които не бяха загинали в ямите и капаните, нападаха упорито укреплението, забравили напълно за военната дисциплина. Бесният им напор вдъхваше страх с неукротимостта си, но си оставаше напълно безполезен.

Броят на жертвите сред гаварнците нарастваше и дружините им се сгъстяваха към центъра на позицията. Досега Александър сновеше наляво и надясно по вала, ръководеше отбиването на няколкото пробива и най-сетне стигна до своите отряди отляво, където бе скрил истинските си ударни сили.

Щом излязоха пред насипа, той даде сигнал на Парменион също да изведе отрядите си. Планът за атаката беше съвсем прост — да разбият вече осакатения десен фланг на противника, да завият покрай вала и да пометат врага по цялата позиция. Щом излязоха пред осеяния с клопки периметър, неговите войници се престроиха във фаланга от десет редици, с по сто мъже във всяка. Бяха готови само след минута, завиха в движение и по негова команда се втурнаха напред.

Малцината омаломощени гафове пред тях рухнаха духом, когато съзряха плътната стена от остриета, напираща към тях от север. Щом видяха гърбовете на бягащите си врагове, хората се насърчиха още повече. Отрядите на Парменион се вляха откъм десния фланг на нападението, след тях излязоха още няколко резервни фаланги.

Александър огледа внимателно разположението на противника, вдигна меча си и посочи на войниците си да завият още веднъж. Сега напираха подобно на вълна, носеща се по дължината на гаварнските редици, които се разпадаха под натиска им като гнило дърво под ударите на тежка брадва.

Най-после неукротимата ярост на вълкоподобните великани отстъпи пред уплахата. Тук-там се намираше по някой самотен прежалил се воин, който не отстъпваше, но само за да бъде прегазен, отнасяйки със себе си в смъртта по един-двама от човеците. Гордите дружини не можеха да се опомнят от вцепеняващото изумление. Гаварнците се сражаваха според повелите на обичаите. До този ден хората винаги бягаха от тях като подплашен дивеч, но ето че недостойните зверове се бяха осмелили да оскърбят гонителите си и да ги връхлетят.

Мъжете около Александър осъзнаваха, че този странен вожд, дошъл от миналото на легендарната Земя, сътвори нещо ново в техния свят. Такъв миг не биха могли да си представят и в най-безумните си мечти. Едва сега откриваха колко са храбри и разбираха какво означава да са хора.

Възгласите започнаха от задните редици. Отначало единствен глас започна да вика в ритъма на стъпката — акцентът променяше думата, но не до неузнаваемост.

— Искандер, Искандер!

Фалангите подхванаха името като тътен, хилядите гласове се сляха в един.

— Искандер, Искандер!

Сякаш за да откроят дружния възглас, се чуваха отчаяните писъци на съсипаните гафове, които бягаха като стадо към реката — единствената им надежда да се спасят. Захвърляха оръжията си, изоставяха ранените, забравяха конете си, а човешката вълна ги догонваше и смазваше.

— Искандер, Искандер!

Александър дръпна юздите на коня и остави предните фаланги да го подминат. Опитът му подсказваше, че строят вече се разпада, но нямаше как да овладее своите развихрили се бойци. Напомни си, че все пак те се учеха как да воюват заедно едва от пет-шест месеца. Това не бяха закалените ветерани, с които стигна до Бактрия и река Инд.

— Искандер!

Пронизителният вик прозвуча отляво, пълководецът се извъртя и видя как един гаф набучи на копието си войника до него. Александър се досети, че мъжът е спрял с тялото си удара, за да го защити.

Смуши с пети коня си, налетя и с един-единствен удар повали гаварнеца, който се бе оставил да го газят фалангите, само за да се добере до техния предводител.

Македонецът скочи от седлото и коленичи до смъртно ранения войник.

— Искандер — прошепна мъжът, — радост е за мен да умра днес, защото ги видях да бягат.

След миг вече не дишаше.

— Славен ден! — провикна се Парменион, застанал до командира си. — В името Зевсово, същото е като при Гавгамела!

Александър се изправи бавно и в очите му отново се появи онзи странен поглед, който сякаш прозираше в безмерната далечина.

— Да — промълви унесено, — дори аз ще кажа, че това беше ден на величие.

Откопча наметалото си и покри мъртвия войник.