Уилям Форсчън
Пръстенът на Александър Велики (1)

1

Корбин Габлона се наведе над масата и с един замах помете на пода скъпоценните прибори, останали от вечерята.

— Ето тук е била позицията на картагенците.

Събра с месестите си ръце пет-шест инкрустирани с диаманти съдчета за подправки и ги нареди в права линия. Знаеше, че вече е привлякъл всеобщото внимание и се усмихна доволно на десетте човека и петимата гаварнци, седнали около масата.

— Тези нумидийските конници вдъхвали ужас у враговете си.

Неколцина от предводителите на родове кимнаха. Корбин вдигна кана с маладийска амброзия и я размаха във въздуха.

— А това нека бъде Ханибал.

Засмя се и неговите телеса, тежащи сто и шестдесет килограма, се разлюляха като медуза, подхвърлена от вълна. С театрален жест той постави каната в средата на линията, срещу обърнатите надолу винени чаши, които представяха позицията на римската пехота.

— Така, а сега с какво да изобразим онзи римски генерал… как му беше името?

— Говориш за Сципион Африкански, нали?

Габлона се обърна към онзи, който му подсказа името.

— Драги тауг Букха, учуден съм, че един гаварнец е могъл да запомни толкова незначителен факт.

Букха му се усмихна откъм отсрещната страна на масата. Обикновено това изражение беше присъщо на гаварнците, обмислящи дали някой е подходящ материал за приготвяне на вечеря.

— О, Корбин, дори един гаварнец, особено пък ако има ранг на кох, би трябвало да поназнайва нещичко от историята на другите раси. Но, любезни ми приятелю, принуден съм да отбележа, че твоят Ханибал е бил доста некадърен.

— Значи Ханибал е бил некадърник, а? — намеси се Зола Фалдън с пискливия си скимтящ глас, готов както винаги да защити всеки човек — прав или не — от който е да е „гаф“.

— „Значи Ханибал е бил некадърник, а?“

Букха повтори скимтенето му съвсем точно, а това беше особено комично от обрасло с гъста козина същество, извисяващо се почти два метра и половина над пода. Страховитата му външност се подчертаваше още повече от обстоятелството, че той се обличаше най-зле сред своите присъстващи тук съплеменници, и без това познати като лишени от вкус твари. В момента Букха носеше една от по-строгите си премени — полиестерен гащеризон в син електрик, изпъстрен с яркожълти райета.

— Гласът ми може и да те дразни — сопна се Зола, — но в името на безкрайния космос, ще ми се пък вие — гаварнците, да бяхте махнали някак проклетата си воня. Тук смърди на кучкарник.

— А вие — хората, изобщо не миришете по-приятно. Нищо чудно, че нашите и вашите праотци са се намразили от пръв поглед.

— Ех, какви времена са били… — мечтателно проточи един от човеците и другите замърмориха одобрително.

— Тогава сме имали възможността да решим разногласията си веднъж завинаги — въздъхна печално друг човек.

— Без да ни се пречкат онези гадняри Надзорниците — изръмжа гаварнец от другата страна на масата, докато пълнеше чашата на седналия до него човек.

— Да, онези непоносими, надути Надзорници! — кресна единственият ксарн.

Бе се проснал на диван в най-далечния ъгъл, обвил с шестте си пипала покрита хранилка, в която никой от останалите не смееше да надникне. Сега извади смукалото си и го размаха от ярост. Такива прояви на чувства обикновено завършваха с повръщане на току-що погълнатото, затова събралите се около масата с дружен вик поискаха ксарнът да се успокои.

— Е, стига сме хабили нерви, господа — помоли Корбин. Сложи на масата бутилка коняк и кутия пури. — Да бъдем реалисти. Необичайно съвпадение е било, че и трите ни раси открили почти едновременно точката за подпространствен скок към Магелановите облаци. По-невероятно разграбване на планети не е имало в историята, а тромавите са могли да се сърдят само на себе си. Приказна епоха… но се осмелявам да отбележа, че е била малко прекалено кървава.

— Какви времена са били… — въздъхна ксарнът в отговор.

— Лесно ни е да се прехласваме по тях днес — намеси се Сигма Азерматай, най-възрастният и богатият сред присъстващите хора. — Наистина е била страшна касапница. Боричкали сме се за малкото места, които Първобродниците не били ошушкали до последното зрънце метал. Избивали сме се с десетки милиони наведнъж, а ти жалиш по онова време? Наистина вие, ксарните, сте побъркани.

— Смъртта на индивида няма никакво значение — отвърна ксарнът в опит да прояви високомерие.

— Ако ей сега решим да те пречукаме — намеси се един гаварнец, — веднага ще се откажеш от такива приказки.

— Господа, моля да не се прибягва до насилие! — извика ксарнът. — В края на краищата Магелановия облак вече е цивилизован район.

— Именно това исках да изтъкна — прекъсна го Сигма. — Вече сме цивилизовани същества. Сраженията в този район напълно прекратили търговията и на всяка изолирана планета стотици милиони жители се опитвали да крепят с последни сили първобитното си селско стопанство, а за по-високи технологии им липсвали всякакви ресурси. Трудно е да се намери планета в нашия Облак, от която Първобродниците да не са изстискали всичко още преди стотици хиляди години. С унищожаването на търговските връзки всички населени светове наоколо се върнали към примитивното живуркане. Да благодарим на небесата, че точно тогава се появили Надзорниците и принудили прадедите ни да се помирят. Иначе всички ние също щяхме да живеем във варварството, в което са затънали нашите съплеменници по повечето планети из Облаците, и нямаше сега да седим в яхтата на Корбин.

— Това означава ли — тихо се намеси Корбин, — че си се увлякъл по гнусните проповеди на Надзорниците и вече няма да участваш заедно с нас в някой облог или игра?

— Не, разбира се! — побърза да отрече Сигма. — Само изказах мнението си, че „доброто старо време“ не е било чак толкова добро. Подходът на Надзорниците е бил ясен и прям — отвращавали се от насилието, така че сложили край на всички технологии за масово унищожение.

— Надменни набожни копелета! — вметна ксарнът.

— Вие, ксарните, не знаете що е „копеле“ — нали нямате полово разделение! — засмя се Букха.

— По-кротко, господа — укори ги Сигма. — Все пак техните възвишени идеали съхраняват мира вече почти две хилядолетия. Надзорниците дори успяват да контролират сблъсъците между народи от нашите раси на някои примитивни светове. Стремят се да ограничават мащабите им и забраняват да се намесваме, за да не се разгорят отново до междузвездни войни като някогашните. Иначе бихме могли да се самоунищожим. Уверявам ви, господа, ако не бяха Надзорниците, наложили ни мира, нямаше да седим тук заедно и да посръбваме коняк. Изтеглят ли се от този район утре, няма да е минала и една стандартна година, преди отново да се хванем гуша за гуша.

Никой не пожела да възрази и Сигма огледа тържествуващо присъстващите.

— Знаеш, че любимият ми период е деветнадесети век от земната история — накрая каза един гаварнец.

— Позволявам си да твърдя, че Сигма обоснова много сериозно позицията си.

Много си приличаме с тогавашните европейски благородници. Говорим езиците и на другите раси, ходим си на гости и съвместно ползваме всички изтънчени постижения на цивилизацията. Ако онези окаяни глупаци са били посетени от Надзорниците, които да им натрапят мира, могли са да минат и без злощастията на войните през двадесети век. Ние обаче сме под попечителството им, колкото и да ни дразни тяхното покровителствено отношение…

— Благодарен съм на небесата, че поне имаме игрите! — разгорещено се намеси Букха. — Още не са ни усетили, иначе щяхме да побеснеем от липсата на занимание, което да ни пораздвижи кръвта.

— Ксарнска помия! Това са те, Надзорниците — ксарнска помия! — промърмори друг гаварнец, а после кимна към подобието на насекомо същество в ъгъла. — Моля за извинение, стари приятелю. Разбираш какво исках да кажа.

— Няма нищо, няма нищо — побърза да го успокои ксарнът. — Само че, господа, така и не успях да разбера защо се отнасяте с погнуса към великолепното ястие, на което се наслаждавам в момента. Вие, човеците, ни осигурявате вкусни гозби, достойни за отбрани ценители, особено когато сте хапнали по-пикантна храна. А пък гаварнците…

— Млъкни! — ревнаха в хор другите.

Ксарнът най-сетне проумя, че кулинарните удоволствия на неговата раса не са подходяща тема в момента, макар хората и гаварнците да бяха източникът на съответните продукти.

— Длъжен съм да кажа — подхвана един сравнително нисък гаварнец с червеникава козина, — че определено предпочитам да пием заедно, вместо да се изкормваме взаимно.

— Чудесно, приятелю, чудесно! — въодушевено го подкрепи Зола.

Всички закимаха и се поздравиха помежду си, че са толкова достойно настроени едни към други.

— Добре, Корбин — не изтърпя Грагт. — Много ми харесва да си разменяме любезности, но едва ли си ме накарал да измина петдесет светлинни години, за да ми зяпаш косматата муцуна и да слушаш как вдигам тостове в чест на компанията и проклинам Надзорниците. Какво си ни приготвил? Дано да е игра, защото се кълна в паметта на братята си, пренесли се в отвъдното, че имаме страшна нужда от това! Напоследък стана доста скучно.

— Игра! — възкликна Зола. — Правилно ли чух — игра?!

Всички погледи се обърнаха към Корбин и в стаята се възцари дух на едва сдържано нетърпение. Ксарнът прекъсна заниманията си с хранилката, сграбчи ароматизирана кърпа, изтри смукалото си и се присъедини към останалите около масата.

Корбин се облегна удобно и размаха ръка в жест с неясно значение. Всички затаиха дъх. С пресилен замах той запали пура, вдиша дима дълбоко, а после го изхвърли наведнъж от дробовете си в трептящ синкав пръстен.

Посочи го и се усмихна на собственото си остроумие — започваше предложението си по изключително необичаен начин.

— Господа, това напомня ли ви нещо?

— За дима ли говориш? — недоумяващо попита Зола.

— Не, за формата му.

Стъписаното мълчание продължи само няколко мига.

— Аха, намекваш за Колбард, пръстеновия свят на Първобродниците, нали?

— Много добре, кох Азерматай.

Корбин наблегна с лек сарказъм на титлата „кох“. Използваше се само в обръщенията към главите на родове, контролиращи поне стотина светове или планетарии консорциуми.

— Разбира се, прозря закачката ми преди другите. Да, ще поговорим за Колбард.

— А какво, по дяволите, е Колбард? — с мек като коприна глас попита Йешна Ведер, отстъпваш в гаварнската йерархия само на Букха.

— Разбираемо е, че не знаеш — намеси се самият Букха, за да спести на приятеля си някоя подигравка от Корбин. — Ти си чак в отсрещната страна на Облака. Пръстенът се намира на три хиляди светлинни години от периферията, откъм родната ни галактика, и няколко градуса встрани от плоскостта на еклиптиката. Няма никакви полезни ресурси, заслужаващи внимание.

— Благодаря ти, Букха. И аз не бих обяснил по-добре — подхвърли Корбин, а гаварнецът се премести до него и с кимане го подкани да продължи. — Ах, да, май не е зле да ви кажа, че… Е, двамата с Букха се натъкнахме на тази идейка преди две-три години. Или са повече, добри ми приятелю?

— Съвсем точно си спомняш. Да речем, че стана преди две стандартни години. Но защо да ви губя времето с празни приказки? Мисля, че тук чака някой, способен да обясни всичко по-добре от мен.

Корбин тържествено натисна бутон на комуникационния диск, който носеше на китката си. В отсрещния край на залата се отвори врата, за да пропусне нисичък закръглен човек и висок строен гаварнец. Косата на човека вече сивееше и отстъпваше нагоре по челото. Бе я сресал напред в напразен опит да прикрие плешивината. Личеше, че някога е бил як и жилав, но тези времена бяха отминали безвъзвратно за него. Шкембенцето му издуваше дрехата, а червените му бузи подсказваха, че предпочита течните източници на наслада. Очите му, обаче, излъчваха блясъка на несъмнено остър ум.

Вървящият до него гаварнец също не бе пощаден от годините — козината му започваше да побелява. И неговите тъмни, издължени очи отразяваха живата игра на интелекта. Носеше костюм на бледооранжеви и сиви райета — за същество от неговата раса това беше проява на безупречен вкус.

— Алдин Ларайс и Зердж Тумар! — ликуващо се провикна Зола. — Значи все пак ще има игра!

Алдин леко склони глава към Зола и му се усмихна.

— Мислех си, че след като Корбин спечели от вас поне триста свята при последния облог, ще проклинате деня, в който ме срещнахте за пръв път.

Другите се засмяха добродушно. От хилядолетия разумните същества се подхилват на шегичките, пуснати от някой всепризнат майстор в популярно забавление, ако ще и да са за тяхна сметка. А Алдин беше вазба — професионален организатор на истински или симулирани битки, смятан от мнозина за най-добрия из целия Облак.

Пусна им типичната си усмивчица със стиснати устни, пресегна се без да поиска разрешение и си наля половин чаша коняк. Почти я опразни с първата глътка.

Ето, така е по-добре, каза си, опитвайки да се успокои. Това ралиндинско бренди превъзхождаше несравнимо напитките, които можеше да си позволи. Искаше напрежението да нарасне още малко, но не и прекалено. Ценяха го заради задълбочените му знания по човешка военна история, стигащи чак до легендарните епохи на Земята. И все пак тук се бяха събрали най-могъщите сред хората, гаварнците и ксарните в Магелановия облак, а подобни големци лесно губят търпение. Според мълвата техните врагове (действителни или въображаеми) понякога претърпяваха злополуки, въпреки вездесъщото присъствие на Надзорниците.

Той остави чашата на масата.

— Достопочтени кох Грагт, кого бихте посочил като най-велик пълководец в историята на родната планета на моята раса?

Зъбите на Грагт от Есагския консорциум блеснаха в плашеща гримаса.

— Лично аз бих се спрял на Саладин — отговори той, без миг колебание. — Ето ви пример за човек, който е подхождал към войната като същински гаварнец. Мога да спомена и Али ал-Гадах, но неговата уж незначителна военна кампания довела до опустошението на половината от вашата планета-майка. Пък и накрая собствената му страна се превърнала в радиоактивен хаос от кратери. Все пак се чувствам длъжен да посоча Александър като най-великия пълководец в земната история. Ние, гаварнците, му се възхищаваме не само за умението да печели битки, но и за безразсъдната храброст. Още приживе е бил легенда, сякаш осенен от божествено вдъхновение. Искам да знаете, че дори сега мнозина сред нас вярват в Невидимата светлина, която огрява избраните за велики дела. Тъй е речено от тауг Кубар. Мисля, че сред хората има подобна теория — за ролята на изключителните личности в историята. Тя гласи, че понякога се раждат индивиди с огромно влияние върху световните събития и тяхно предопределение е да властват и повеляват.

Алдин бързо огледа компанията и реши да поеме разговора в свои ръце, защото забеляза, че петима-шестима вече се канят да посочат своите любимци или да оспорят току-що споменатата теория.

— Благодаря ви, кох Грагт, за изтънчения и красноречив анализ. Много съм доволен, че споменахте Александър, защото точно за него искам да поговоря с вас.

— Значи си подготвил симулатор на Александър, за да се позабавляваме с нова игра? — радостно попита Зола.

— Не е точно така.

— А тогава защо си тук? — малко раздразнено се намеси ксарнът. — Ти си най-способният в осигуряване на примитивни битки, иначе Корбин нямаше да те обвърже с този доживотен изключителен договор. Между другото, той спомена за Колбард… Там ли открихте нещо? Хайде, Алдин, обясни ни най-после. Не съм любител на загадките.

Опитният вазба се усмихна. Вече бе разпалил любопитството им.

— Господа, всички ли бихте проявили интерес към възможността да се обзалагате за и против Александър?

— Компютърна симулация ли? — недоверчиво попита Азерматай.

— Не, достопочтени кох, говоря ви за истинския Александър Велики.

— В името на любимите ми гозби, какви ни ги пробутваш? — разгорещено възкликна ксарнът.

— Още през моята младост бе установено къде се е намирала Земята — обясни Алдин. — А вече няколко поколения знаем без никакво съмнение къде е била Лхадза, родната планета на гаварнците. Затова по желание на Корбин и Букха, двамата с приятеля ми Зердж се заехме с изследване на времето.

Сигма клатеше глава оживено. „Старият лисугер вече надуши какво става“, подсмихна се Алдин. И кимна с уважение на най-възрастния кох.

— Но какво ни засяга това? — възмути се Зола. — Вече сме открили пет-шест преходни точки на изкривено време, но нито една близо до място, което да ни е от полза. Почти същата работа вършат като подпространствените портали. Голям късмет имаме всички, че някога сме открили точката за скок от родната ни галактика към Облака, иначе още щяхме да си киснем там.

— Да му се не види, Зола! — разгорещено изръмжа Букха. — Ние, гаварнците, сме открили първи точката, а хората се промъкнали веднага след нас!

Всички човеци ревнаха в същия миг срещу него. В спора кой пръв е открил пътя към Облака нямаше никакви изгледи за постигане на съгласие. Едва когато и ксарнът реши да прибави страховития си смраден дъх към врявата, всички си наложиха спокойствие и пак насочиха вниманието си към Алдин, който си бе придал вид на невъзмутимо равнодушие.

— Господа, ако сте готови да продължим, бих искал да отбележа, че Зола е прав за времевите преходни точки. Почти всички са напълно безполезни. Периодите, през които скокът е осъществим, са твърде кратки, пък и действието на точките обхваща малка част от пространството. Най-трудното беше да измислим начин за определяне на точните координати, защото струва ли си да пърхаш напред-назад във времето, ако не знаеш къде и кога ще попаднеш?

— Значи сте открили времеви проход до старата Земя и сте се научили да го контролирате! — убедено изрече Азерматай.

Алдин кимна.

Главите на родове зашумяха развълнувано, а Ларайс се спогледа с Корбин. Дебелият кох сияеше от задоволство. Бе похарчил почти цял милиард катара — Букха също — в тези проучвания, само за да започнат най-колосалното залагане в историята на хазарта.

Корбин се поизправи на стола и вдигна ръце.

— Господа, господа, моля ви Букха и аз искаме да направим едно съобщение. Предлагаме ви игра, организирана несравнимо по-добре от всяка провеждана досега. Моля ви да изслушате внимателно моя главен вазба. Той ще ви обясни подробно разработения план. И помнете — не обсъждаме някаква си симулация, а игра, превъзхождаща всичко, направено до този момент.

Алдин се поклони леко на Корбин и другите пак се смълчаха, очакващи жадно да чуят за новия обрат в тяхното най-старо, най-всепоглъщащо увлечение — военната история, съчетана с комарджийските страсти. Преди около век бащата на Корбин бе удвоил състоянието си за един-единствен ден, направо помитайки рода Демано в залагане за повторение на битката при Креси, разиграно между две племена на първобитен свят. Така бе започнал възходът на могъщите Габлона.

Легендарните битки на Земята бяха особено привлекателни за хората, защото планетата вече не съществуваше, унищожена по време на войните с гаварнците. Това само засилваше носталгията им по миналото. А след като Надзорниците забраниха мащабните войни, властващата прослойка в Магелановия облак започна да величае доблестта на древните епохи. И въпреки изминалите хилядолетия и невъобразимите разстояния в светлинни години, на много примитивни планети също пазеха спомените за историческото наследство на хората. Същото важеше за гаварните и ксарните, загубили родните си светове по време на войните. Властниците в Облака се превърнаха в ценители на отдавнашните сражения и стратегии, както някога господарите на Земята се смятали за изтънчени ценители на расовите коне и оперните арии. В такова общество един изтъкнат вазба, макар формално да принадлежеше към низшите съсловия, можеше да седи сред любителите на игрите и да пие с тях.

— Господа, предлагаме облог за истинския Александър Велики, пренесен през пет хилядолетия, за да се сражава отново.

— Драги ми вазба — прекъсна го Сигма, — ако не ме лъже паметта, легендарният Александър е умрял през 323 година преди новата ера от малария или отрова. Доколкото може да се вярва на хрониките, в живота му няма дълго, необяснимо отсъствие. И както е известно на всички, теорията за нерушимостта на миналото е солидно обоснована. Как възнамерявате да го измъкнете от епохата му, щом не сте в състояние да промените миналото?

— Чудесен въпрос, кох Азерматай. Но май пак трябва да надникнете в трудовете на историците. Отбелязано е, че Александър изглеждал като жив много дни след смъртта си. Има и една любопитна подробност — неговият труп бил оставен задълго в запечатана зала, докато пълководците му се карали кой ще го наследи. Господа, аз стигнах до хипотезата, че няколко дни Александър е бил в дълбока кома и то след като тогавашните лечители го обявили за мъртвец. И така, аз ще мина с кораба си пред точката на времеви преход, после ще проникна в помещението, където е било положено тялото. Никак не е трудно да измеря всички параметри на Александър и да оставя там негов дубликат. Съвременниците му изобщо няма да забележат разликите, нито ние ще се опитаме да променим миналото. Според хрониките трупът бил пренесен в Египет. Убеден съм, че тялото не е било на Александър.

— Забележително! — викна Зола. — Значи ще доведеш тук Александър, за да го превърнеш в герой на игра?!

Алдин кимна.

— Но каква ще е тази игра и къде да я проведем? — намеси се Грагт. — Признавам, че тази възможност ме блазни, но с риск да проявя прекалено пристрастие към расата си, като гаварнец се чувствам малко пренебрегнат.

— Аха, ето го и най-основателното възражение! — доволно промърмори Корбин, сякаш бе очаквал с нетърпение тези думи.

— Какво искаш да кажеш? — озадачено попита Грагт.

— Мисля, че е време да попитаме присъстващите човеци кой според тях е най-изтъкнатият гаварнски пълководец. Не вярвам да има спорове.

Както обикновено, Зола заговори пръв.

— Може и да има известни основания за дискусия — започна той с тон на професор, — но според мен всички ще посочим великия Обединител на гаварнските племена — тауг Кубар, изчезнал след битката при Оертам. Качил се със своя знаменосец на молитвения връх и не се завърнал. Бих дръзнал да предположа, че се е отправил на по-дълго пътешествие, отколкото са могли да си представят древните гаварнци.

Грагт пръв схвана намека.

— Значи сте открили времеви проход не само до Земята, а и до родината ни?

— Позна. — Най-сетне и Зердж наруши мълчанието си. — Има такава точка. И е възможно скоро да видим великия Обединител тауг Кубар. Двамата с Корбин не можахме да посетим времето на тези гениални предводители, защото минеш ли веднъж през точката, започват смущения в пространство-времето, траещи години. Но сме уверени, че можем да измъкнем и Александър, и Кубар. Всъщност, имаме намерение да сторим това до един месец.

— Вече споменах Колбард — продължи Корбин въпреки шума от оживените разговори около масата. — Направихме проучване и се натъкнахме на няколко интересни факта. Вероятно знаете, че този пръстен има диаметър от няколко милиона километра и е широк около пет хиляди. Колкото и да бях изненадан, оказа се, че е съвсем подходящо местенце за провеждане на нашата скромна игричка. Изглежда Надзорниците дори не подозират за съществуването му. Поне патрулите им никога не са наминавали да видят какво става там.

— Да знаеш какво вършат непознаваемите е недостъпна за нас способност — прекъсна го Йешна.

— Нека само поясня, че засега предпочитам осведомителите ми да останат анонимни — отвърна Корбин. — Преди почти две хиляди и петстотин стандартни години хората, гаварнците и ксарните са заселили този единствен по рода си свят, създаден от Първобродниците. Но в подобно изкуствено творение не се намират суровини. Нямало какво да послужи за основа на развити технологии. В момента по цялата обиколка на пръстена има петдесетина въоръжени конфликта. Глупаците изобщо не умеят да вършат такива неща и повечето сражения са гадни и кървави, но не решават разногласията им. А металите се намират трудно и се ценят повече от всичко друго. На един от по-малките континенти не спира грозна малка войничка между хора и гаварнци. Продължава с променлив успех още от Великата война, която почти прекратила междузвездната търговия и изолирала много хиляди вече населени светове. Всъщност стълкновенията там дори не заслужават името „война“ — просто безкрайна поредица нападения, обикновено от страна на гафовете… извинете, на гаварнците — срещу напълно западналото човешко население, което отчаяно се нуждае от водач. Може да се каже, че и двете култури са уникални — гаварнската много напомня за епохата на дванадесетата династия, времето на самия Кубар, а човешката наподобява Новгородска Русия. Хората помнят Александър като един от Боговете на Древния свят. Такъв конфликт е особено благодатен за двама водачи, които да създадат нови империи. Искам да добавя, че ще имаме и възможност да проверим колко струва теорията за ролята на великите личности в историята. Ще бъде любопитно да наблюдаваме двама индивиди, които ще са принудени да започнат от дъното, за да се издигнат отново до върховете на властта.

— Приказно! — провикна се Сигма. — Най-после истинска проверка на тази теория.

— Разбира се — подхвърли Зола, — ще окажем и голяма услуга на онези нещастници, като приключим войната в полза на едната или другата страна, вместо да се изтощават взаимно до безкрайност.

Повечето му събеседници изобщо не бяха сигурни дали той вложи ирония в думите си, но кимнаха и замърмориха любезни безсмислици колко достойно е да се помага на изтеглилите лош късмет. Щом сами се убедиха в благородната цел на играта, отново насочиха вниманието си към Алдин.

— И така, господа — подхвана Ларайс, щом се увери, че Корбин няма да продължи монолога си, — предлагам да изпратим Александър и Кубар на Колбард. Племената от района, който проучихме, познават историята на своите раси и смятат своите минали герои за символ на някогашното си величие.

Когато свърши, бъдещите участници в залагането бяха толкова развълнувани, че незабавно изразиха с крясъци съгласието си. По-точно — настояха да участват в играта. Корбин и Букха се споглеждаха усмихнато. Като организатори на залагането щяха да получат пет процента от всички печалби. А видимото въодушевление на компанията им подсказваше, че докато играта свърши, ще притежават пет процента от всичко, което представените тук родове имат.

— Естествено, трябва да определим контрольор, който да следи за спазването на правилата — подсказа Сигма.

— Но, да, разбира се — отвърна Корбин, щом му напомниха за дребното препятствие, което все пак би предпочел да избегне. — Тъй като националната гордост — образно казано — на нашия приятел ксарна не е засегната от предстоящата игра, позволете ми да го предложа за контрольор.

Ксарнът се надигна, сякаш се готвеше да произнесе тържествено слово, но навреме си спомни за дебрите обноски и само кимна, без да излага околните на изпитание с вонящия си дъх.

— Той ще получи традиционния един процент — заяви Сигма.

— Не от нашите пет! — натърти Букха.

— Това е против правилата — веднага възрази Азерматай.

— Само че едва ли можете да си представите размерите на нашите разходи за изследвания и организиране на играта.

— О, представям си ги, и още как! — подсмихна се старият кох. — Но за да покажем колко ценим направеното от вас, нека се споразумеем всеки от двама ви да даде по четвърт процент, а останалата половина ще бъде за сметка на участниците.

Всички замърмориха одобрително.

— Играта започва и нека Надзорниците ни целунат по косматите задници! — провъзгласи Грагт и вдигна чаша.

— И аз не бих имал нищо против — пошегува се ксарнът и пъхна смукалото си в наполовина изпразнена бутилка коняк.

Корбин оглеждаше преценяващо своите сътрапезници, които изливаха чашите в гърлата си и бърбореха гръмко за удоволствието от предстоящата игра, каквато още не бе имало в галактиката.

Дори полагащите му се отчисления от печалбите стигаха да го направят свръхбогат, а и завинаги щеше да остане на недостижима висота в историята на хазарта. Разбира се, не смяташе да се отказва и от по-тлъста плячка. Разчиташе всеки от хората и гаварнците да залага на представителя на своята раса. Но Корбин бе измислил друг подход. Още преди края на играта щеше да обере останалите до шушка, особено Сигма. Допи коняка в чашата си и кимна на своя омразен съперник.

— Хванаха се — каза Алдин на спътника си.

Двамата бродеха по коридорите на космическата яхта във все по-дразнещ ги опит да открият своите стаи. Корбин обожаваше лабиринтите и някои от коридорите бяха конструирани специално за неговите забавления.

— Тук трябва да завием наляво — промърмори Зердж.

— Не, надясно е.

Гаварнецът вдигна могъщите си рамене. Не беше в настроение за препирни и тръгна след стария си приятел Алдин, който накрая спря, напълно объркан.

— Има нещо гнило — прошепна Зердж предпазливо въпреки заглушителя, който носеше.

Всеки опитен вазба никога не се разделяше с това устройство, защото комарджиите бяха готови на всичко, за да се доберат до поверителна информация. Случваше се да слагат миниатюрни предавателчета и в храната.

— Сега пък какво те тревожи?

— Тревожи ме всеки един от онези богати мръсници. Това ще бъде най-голямата игра на всички времена. Отдавна знам, че хората лъжат и мамят по инстинкт, и подозирам, че всички кохове може да стигнат и до убийства, за да докопат невероятните суми, които ще бъдат заложени. Алдине, от самото начало ти повтарям, че тази лъжица е доста големичка за нашите усти. Играта ще изкара на бял свят всичко най-лошо, скрито у вас, хората.

— Благодаря за комплимента — сдържано отвърна Алдин.

Стоеше нерешително насред триизмерно кръстовище с поне десет разклонения във всевъзможни посоки. След малко реши да поеме надясно и надолу.

— На един въпрос още не си ми отговорил — тихо продължи Зердж, който непрекъснато се озърташе недоверчиво. — Оная лоена топка Корбин те измами най-безсрамно за твоя дял от предишната игра. Приказките му за катастрофата на товарния кораб, в който ти си беше вложил печалбата, са истинска ксарнска помия. Счетоводните му документи са най-наглата лъжа в историята на разумните раси. А като вазба, работещ само за него, ти имаш право на десет процента от всички негови хазартни постъпления. Спечелил си му милиарди досега, а какво остана за тебе? Трийсетина години се напъваш за този негодник, но дойде ли време да ти плати, все излиза, че нещо се е объркало или пък онези разбойници, които той нарича „счетоводители“, вече са подправили отчетите. Беше същинска глупост да приемеш договора за тази история с Александър.

— Беше ми интересно — кротко обясни Алдин.

— Интересно му било! Слушай, приятелю, може би ти приказвам това, защото съм гаф, а пък ние сме доста докачливи на чест и гордост. Но се кълна в тримата си братя, че ако отгоре на всичко бе съблазнил моята единствена племенница и наследница, за да я превърне в коравосърдечна придворна държанка…

— Предпочитам да не обсъждаме тази тема. Аз съм вазба. Измислям и предлагам игри. Начинанието с Александър няма равно на себе си в историята. Моля те, не ми дотягай с надутата си гафска чест. Тиа е на деветнадесет години и сама се оправя в живота. Колкото да парите… е, постъпвах доверчиво до глупост. Толкоз.

Алдин спря на поредното кръстовище и се огледа.

— Май вече бяхме тук — прошепна смутено.

— Само три пъти. Хайде сега, върви след мен за разнообразие. Нима си въобразяваш, че и сега можеш да му вярваш за десетте процента от неговия хонорар? Аз поне знам какво да очаквам от Букха, но разчитам на прословутата гафска чест.

— Като се замисля докъде съм затънал в дългове и как кредиторите могат да ми сменят физиономията, ако не им платя, принуден съм да му вярвам — уморено изрече Алдин.

Помисли, че всички новобогаташи сред коховете си приличаха. По времето на неговия баща родовете още държаха на доброто си име. Но Корбин беше същия като Йешна от консорциума „Пи на степен безкрайност“. Наскоро замогналите се родове поставяха парите преди всичко друго, нямаха чувство за чест, нито добро възпитание или елементарни задръжки. Беше им забавно да търпят присъствието на един вазба, но не го смятаха за нещо по-различно от придворен слуга.

— Пък и направих грешката да се оженя за една от племенниците на Габлона — отегчено добави Алдин. — Ясно ти е каква издръжка съм принуден да й плащам.

Ето това беше най-налудничавата постъпка в живота му. Като млад жадуваше да се издигне, а тя се обвърза с него, защото по онова време стана модно високопоставените жени да сключват бракове с мъже от „простолюдието“. Естествено, скоро последва развод. Корбин с огромно удоволствие споменаваше пред Алдин за „скъпата ни Едуина“. С повод и без повод му описваше подробно поредната й щуротия.

— Скъпи приятелю — завърши Алдин с принудена усмивка, — каквито и да са чувствата ми към династията Габлона, имам нужда от работа.

Завиха зад следващия ъгъл и се озоваха пред плътна стена.

— Не мога да понасям тъпите му забавления! — сърдито кресна Зердж.

— Ако Корбин поведе играта както подозирам, тепърва ще се запознаем с чувството му за хумор — сухо отбеляза Алдин.