Хедър Греъм
Забранена истина (9)

Епилог

Оказа се, че „Бугънвиля“ беше рай.

Кит и Дейвид първо си направиха дълга почивка в Аспен, Колорадо.

Но после се върнаха у дома.

За изненада на Кит всичко се беше променило.

Тя отново имаше семейство. Семейството, което желаеше.

Ленор и Майкъл се канеха скоро да заминат на дългото пътешествие, което от край време беше негова мечта, едно романтично пътешествие из Карибите.

Кейтлин планираше да си тръгне след онзи ужасен ден на плажа, но Кит успя да я накара да промени решението си. Добре, че в нощта, когато бе спасена, Кейтлин избухна в плач и се закле, че никога не е вярвала в убийството на Марина или че нещо ще се случи с Кит. На следващия ден тя, Джош и Кейтлин, все полубратя и сестри, проведоха разговор за ситуацията, в която се намират.

Определено бяха изправени пред раздор. Но Кит си помисли, че в днешно време така живеят доста хора.

Кейтлин имаше нужда да се отдаде на бизнеса. Знаеше го толкова добре, ако не и по-добре от Дейвид, Джош и може би дори Шеймъс.

Мери никога нямаше да повярва, че Кит не е Марина. В това нямаше нищо лошо. Докато беше сигурна, че Марина е там до нея, тя щеше да се чувства добре.

Ели и Шели преживяваха шок. Морето бе изхвърлило тялото на Мартин на брега.

Шели си мислеше, че те никога повече не могат да бъдат приятелки. Но Кит я увери, че е възможно.

Що се отнася до Ели, Кит знаеше, че щеше да му се наложи да се научи да живее с тази мисъл. Освен това, Джен бе полудяла по него и беше готова да го подкрепи, и след време…

Всичко се върна към „Бугънвиля“.

Още в първия ден, след като се завърнаха, Дейвид й напомни, че могат да се преместят. Той с удоволствие би напуснал „Сий Лайф“, за да се преместят в друг щат.

Но Кит не желаеше да се мести. Искаше й се да опознае по-добре Кейтлин и Джош. Дори Шеймъс.

Бе му заявила съвсем директно, че никога няма да го приеме за свой баща. Но той можеше да си остане неин чичо, и като такъв тя го харесваше и дори го обичаше.

Можеха да се справят.

Тя можеше да се справи.

Най-вече, защото имаше Дейвид, разбира се. Нямаше значение дали ще се преместят или ще останат. Важното е, че ще са заедно.

А и Тор, разбира се. Дейвид й обясни, че изобщо нямаше да разбере, че Мартин я дърпа към лодката, ако кученцето не беше подушило следата.

И така…

„Бугънвиля“.

Беше неин дом.

В първата сутрин, когато се събуди у дома, тя знаеше, че е така.

Събуди се в прегръдката на съпруга си и видя как слънцето се издига през прозореца, който гледа към лагуната. Тя усети погледа му, познаваше този поглед, усмихна се и се сгуши в прегръдката му. Пръстите му бавно и предизвикателно се плъзнаха по тялото й. Шепотът му затопли лицето й.

— Добре дошла у дома отново — тихо рече той.

— Хм. — Сгуши се в него и с пръстите на краката си погали вътрешната страна на нозете му по-нагоре и по-нагоре. — У дома, а?

Той леко потрепери.

В този миг изведнъж в спалнята влетя Тор и скочи върху леглото.

За няколко месеца бе станал огромен.

— Вън! — заповяда му Дейвид.

Кучето изръмжа. Кит се засмя. Тя стана и се спусна надолу по стълбите, а кучето я последва. Кит намери някаква играчка, хвърли му я и се втурна обратно, като затвори вратата зад себе си.

Усмихна се на Дейвид.

— Добре дошъл у дома! — тихо рече тя и подобно на Тор прекоси стаята на подскоци и се хвърли върху Дейвид.

У дома.

В „Бугънвиля“.

При Дейвид.

Беше точно там, където й се искаше да бъде.