Васил Акьов
Любовен джаз (9)

Тя се появи още на другия ден — със снежнобяла превръзка, с обреченост в походката, отминавайки заселниците с отривисти поздрави.

След един час тя вече водеше за ръка Ладо Ивановски из чупките на мазетата. Той вървеше с известно смущение и правеше опит да се съпротивява на решителната й стъпка.

— Отвори — рече адмирал Нелсон.

Ладо извади ключа от джоба си и почна да търси в тъмнината дупката на катинара. Може да се каже, че той слизаше за първи път в тези лабиринти от заселването си в блока. Най-сетне ключето щракна, катинарът се разтвори в ръката му и той бутна вратата. Станка го изпревари и запали лампата. Искаше да го изненада с неочакваното откритие. Ладо видя мазето и тъй като нямаше представа как то беше изглеждало в миналото, реши, че няма нищо особено. Точно така трябва да изглежда едно мазе, подредено от жена му и изоставено поради глупавите амбиции в литературна посока.

— Какво? — дигна озадачено рамене Ладо.

— Не виждаш ли? — язвително погледна здравото око на адмирал Нелсон. — Легло.

— Да. — не възрази Ладо на очевидния факт.

— Масичка.

— Много хубаво.

— Транзистор — изброяваше адмирал Нелсон, като че ли пресмяташе плененото оръжие.

— Не възразявам.

Адмирал Нелсон притисна превръзката леко, сякаш усети неочаквана болка и изведнъж се докопа до книгата, оставена върху възглавницата на леглото. Макар и само с едно око, Станка успя да прочете заглавието и да се хвърли към Ладо тържествуваща със силата на убийствения си аргумент.

— А това? — едва не го захапа за гърлото адмирал Нелсон.

— „Декамерон“ — отвърна хладнокръвно Ладо.

Тогава адмирал Нелсон развихри своята целесъобразност, която в унищожаващ логически порядък се опита да подреди по нов начин нещата и да извади наяве голата истина.

— Легло. Върху леглото двама души, транзистор пръска нежна музика… — тя вдигна книгата пред носа му. — И този подсладен ренесансов разврат. Всичко това в твоето мазе, Ладо Ивановски.

— Е? — засмя се в едното й око Ладо и се видя отразен на парчета.

— И нищо не ти идва наум.

— Нищо.

— Тогава ще ти го кажа.

— Недей.

— Не… Не… Тук стават страшни работи — отново се развихри адмирал Нелсон и превръзката му едва не се свлече на носа. След като я оправи и си пое дъх, той каза: — Ружа и Викентий… тук… на леглото…

— Ти фантазираш.

Нямаше как, адмирал Нелсон трябваше да прибегне до последния аргумент:

— Това от какво е? — показа превързаното си око Станка.

Ладо прекалено спокоен вдигна рамене.

— От тях — каза Станка. — Те ми го избодоха с една фунийка.

— Виж, това вече не ме интересува — почна да се вълнува лекичко Ладо.

— Как може да не те интересува?

— Много просто. Аз не подслушвам, не се пъхам там, дето не ми е работа.

Адмирал Нелсон почервеня от гняв.

— От такива работи знаеш ли какво произлиза?

— Не — рече Ладо.

— Какво може да знае един разведен баща? — простреля го безмилостно Станка — с това простреля и старото им приятелство.

Брадата на Ладо се покри с трептяща меланхолия. Той взе книгата от ръцете на Станка и я върна обратно на възглавницата.

— Много съжалявам — рече той, — но не споделям твоите възгледи.

Адмирал Нелсон се почувствува съсипан от неочакван куршум. Той се хвана за сърцето.

— Не забравяй, че в тоя блок живеят и други деца.

— И както виждам, живеят щастливо — отвърна й с коварен ъперкут той.

Ладо беше съвременен мъж, твърдо понесе атаките на Станка и внимателно я избута от мазето, заключи го и тръгна през едва осветения лабиринт.

Пред асансьора стоеше Викентий и броеше етажите на светлинното табло в обратен ред. Той се дръпна настрана и направи учтив поклон:

— Добър ден, другарю Ивановски.

Ладо чу гласа и се обърна. Заради това магаре се смразявам с хората. И му отвърна също учтиво.

Субектът на престъплението, без да подозира за направените вече разкрития, протегна ръка.

— Дайте куфарчето.

— Няма защо — обърка се Ладо.

— Без това отивам у вас.

Той посегна и хвана дръжката. Почна да я дърпа към себе си. Ладо го гледаше и отпускаше пръсти. Като му го изтръгваше деликатно, Агнеца му говореше:

— Моля ви се, другарю Ивановски. Искам да ви направя някаква услуга. Прочетох книгата ви, просто е гениална, от моя гледна точка.

Ладо пусна куфарчето и влезе в асансьора с приведен гръб. И при това отгоре — подлец. От моя гледна точка. И той има вече гледна точка.