Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (6)

Глава 6

— Искате да ви разкажа какъв човек беше моят мъж? — недоверчиво ме попита мисис Гереро. — Но ние вече няколко години не живеем заедно… Разберете ме — мисис Гереро вдигна към мен умолителен поглед, — трудно ми е да говоря за него. Аз го… обичам — тя се разплака и закри лицето си с ръце. — Той е жесток негодник. Той може да мине покрай мен, когато плача, може да не ми се обади, когато знае, че го чакам. Но той можеше да бъде и необикновено нежен с мен и тогава забравях всичко на света и ми се струваше, че все пак занапред ще бъде хубаво… Знаете ли, че ми изневеряваше? И аз търпях. Разбирате ли какво означаваше това за мен, да живееш със съзнанието, че ти изневеряват. Струваше ми се, че всичко ще мине, че това не е сериозно… Но когато научих за онова момиче…

Наострих уши. Нима и тя е знаела за Джин Уишняк?

— За кое момиче?

— За онази Одри Ламонт… Да бъде проклет денят, когато случайно намерих негово писмо до нея…

— А тази жена, Ламонт, струва ми се? Разделил ли се е с нея?

— Известно време чувах бил с нея, след това и тя му омръзнала. Изоставил я и тя дори се опитвала да се самоубие или нещо от този род…

Да, трябваше да се върна в кантората си да потъна в привичния свят на привичните неща. И да помисля какво да правя по-нататък. И струва ли си въобще нещо да се прави?

Помолих Гизела да ми намери телефона на Одри Ламонт. След половин час пред мен вече бяха адресът и телефонът й.

Обадих се. Отговори ми мъжки глас.

— Мис Ламонт не е в къщи. Какво да й предам? На телефона е баща й.

— Много ми е приятно, мистър Ламонт. Казвам се Язон Рондол. Адвокат съм на някой си Ланс Гереро, чието име, вероятно сте чували. Мистър Ламонт, разбирам, че моята молба може да ви се струва някак си странна, но много ми се иска да поговоря с вашата дъщеря за мистър Гереро. Ако, разбира се, тя може…

— Какво значи „може“? — стори ми се, че в гласа на Ламонт се появи подозрителност. — Защо да не може? Пък и аз с удоволствие бих се помъчил да ви помогна, макар че, разбира се… бедният Гереро… Кой би могъл да си помисли, че така ще свърши… — Ламонт дълбоко въздъхна.

— Кога бихте могли да ми отделите половин час?

— Когато ви е удобно. Дори веднага. Заповядайте. Сънрайз-булевард четиринадесет, апартамент номер седем. Заповядайте. Дъщеря ми всяка минута може да си дойде.