Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (5)

Глава 5

Зае своето място обвинителят Анатол Магнусон, помощник на окръжния прокурор. Не е лошо момче, макар че не сваля звезди от небето. Впрочем за нашето дело днес не само звезди, дори мозък в главата си не бе нужно да имаш. Мозък имаше машината. Отличен електронен мозък, който не беше обременен с мисли за заплата, за репутация, с емоции и подобни жалки следствия от килограма сиво вещество, което мъкнем в черепната си кутия. А ето го и съдията-контрольор. И него го познавам. Роджър Ивама.

— Станете, съдът е включен — със силен фалцет пропя секретарят-контрольор.

Щракнаха превключвателите на главната съдийска машина и в трите машини на журито светнаха червените лампички.

— В името на народа срещу Ланс Гереро, обвинен в убийството на Джин Уишняк — обяви съдията. — Джентълмени, като съдия-контрольор проверих работата на главната съдийска машина и трите машини на журито, намерих работата им в пълно съответствие с нормата и тях готови за съдебното дирене. Съгласно процедурата на електронния съд тестовете са проведени гласно и в писмена форма. Обвинението и защитата могат да направят самостоятелна проверка. Мистър Магнусон?

— Обвинението се отказва от проверка, ваша чест.

— Мистър Рондол?

— Защитата се отказва от проверка, ваша чест — измърморих аз.

— Прекрасно. Мистър Магнусон, обвинителното заключение, моля.

— Ваша чест — каза помощник-прокурорът, — защитата е запозната с обвинителното заключение, вие също. Приготвил съм няколко копия за главната съдийска машина и за машините на журито. С ваше разрешение ще ги подадем.

Магнусон приближи към главната съдийска машина, сложи на подноса няколко листа, залепени като лента, която бързо запълзя през тясната цепнатина на отвора, наподобяващ старческа беззъба уста.

— Мистър Магнусон, вашите свидетели — каза съдията-контрольор.

— Обвинението призовава сержанта от полицията Ли Медина.

— Мистър Медина, какво можете да кажете на съда по повод убийството на Джин Уишняк?

— На деветнадесети септември тази година в девет часа и четиридесет и две минути в полицията се обади жена, която се нарече Мария Анджело и съобщи, че дъщеря й Агнеса Анджело току-що е открила убитата Джин Уишняк. Ние незабавно заминахме по указания от мисис Анджело адрес на Индепендънс-стрийт и се качихме в апартамент шест „а“. Входната врата беше отворена… Лекарят, който ни придружаваше, констатира смърт от удар с твърд предмет по главата. Според характера на раните, лекарят изказа предположението, че ударът е бил нанесен с тежък метален предмет с доста остри краища. Вниманието ни привлякоха два метални свещника, които стояха на масата. И двата бяха отправени за лабораторен анализ. На единия бяха открити петна от кръв, при това кръвната група съответствува на кръвната група на убитата. Ето резултатите от анализа.

— Сержант — обвинителят се обърна към свидетеля, — откри ли и нещо друго лабораторният анализ?

— Да — кимна сержантът. — На същия свещник, на който бяха открити петната от кръв, бяха открити и отпечатъци от пръсти. Този, който го е държал в ръце, се е опитвал да ги изтрие, но го е направил недостатъчно внимателно. В резултат успяхме да получим три достатъчно ясни снимки. Те бяха подадени на голямата регистрационна машина на шервудската полиция.

— И какво показа машината? — попита обвинителят.

— Отпечатъците от пръстите върху свещника принадлежат на Ланс Гереро.

— Направени ли са контролни сравнения след ареста на мистър Гереро?

— Да, мистър Магнусон. — Отпечатъците от пръстите върху свещника принадлежат на мистър Ланс Гереро. Ето и увеличени снимки на отпечатъците.

— Благодаря ви, сержант. Моля, мистър Рондол — помощник-прокурорът беше подчертано вежлив с мен. Съжаляваше ме, знаеше че съм притиснат към стената и стоя с вързани ръце. Дори не се вълнувах вече. Някакво странно вцепенение ме бе обзело. Не можех да защитя Гереро.

— Защитата няма въпроси към свидетеля.

— Обвинението призовава лекаря на полицейското управление Джеймс Вандершмидт.

Мистър Вандершмидт зае своето място, постави ръката си към стъклото на регистрационната машина и обърна глава към масата на обвинението.

— Мистър Вандершмидт — каза обвинителят, — вие сте направили аутопсия на тялото на мис Уишняк. Какво установихте?

— Ако не се впускаме в подробности, то най-общо може да се каже, че смъртта на мис Уишняк е предизвикана от удар с тежък метален предмет с доста тънък заоблен край. Именно тези край е способствувал две от четирите рани да се окажат смъртоносни.

— Бяха ли открити по тялото на убитата някакви следи от борба?

— Не, мистър Магнусон.

— Благодаря ви, докторе. Свидетелят е на разположение на защитата.

— Защитата няма въпроси. — Какво ли можех да питам?

Мястото на доктора зае дребничък човечец с щръкнали като на мишка уши. Имаше източено личице и мигащи очички. Мишката се представи като професор Уудбъри и не без гордост съобщи, че завежда лабораторията по звукозапис в Шервудския университет и е консултант на две фирми за производство на грамофонни плочи.

Изясни се, че съобразно протокола на огледа в квартирата на Джин Уишняк били открити магнетофон и дванадесет касети. На единадесетте имало записана музика, а на дванадесетата — запис на женски и мъжки глас.

— Мистър Уудбъри — каза Магнусон, — помолихме ви да сравните двата мъжки гласа на двете ленти, които ви дадохме. Какви са резултатите?

— Гласовете от двете ленти принадлежат на един и същи човек. За съжаление не всички си дават сметка, че гласът е също така индивидуален и неповторим, както да кажем отпечатъците на пръстите. И така както дактилоскопичният метод практически напълно изключва възможността за грешка, тъй като тя е нищожно малка, така и анализът на гласа, на неговите съставни елементи: тембър, височина и така нататък — дава абсолютно точни резултати. Фонограмата на гласа е също толкова сигурно доказателство, както и дактилоскопията. Получихме фонограми на двата гласа и ги сравнихме. Те са тъждествени. Ето тази фонограма. Виждате ли? Дори неопитното око веднага може да определи, че сходството е пълно. При фонограма „А“ и фонограма „Б“ съвпадат буквално всички елементи.

— Може ли съдът да чуе записите — попита съдията-контрольор.

Чу се женски смях.

— Хайде говори, Ланс, говори. Ех, какъв си упорит… Ако нищо не кажеш, ще те накарам да глътнеш микрофона.

Чу се дълбока въздишка и мъжки глас, гласът на Ланс Гереро, каза:

— Какво да ти кажа, глупавичка моя? Това, че те обичам ли?

— А ето и запис на гласа, направен на предварителното следствие — каза Магнусон.

Същият глас, гласът на Ланс Гереро произнесе:

— Не, не познавам никаква Джин Уишняк, никога не съм я виждал и никога не съм разговарял с нея.

Да, Магнусон определено жъне големи успехи. Така сполучливо да подбере образците…

Един след друг минаха останалите свидетели, двама от които вече знаех: портиерът в къщата, където е живяла Джин Уишняк, и Агнеса Анджело. Да, всички те са виждали човека, който седи сега на скамейката на подсъдимите. Винаги идвал вечер. Да, виждали са колата му. Такава кола не може да се види всеки ден на Индепендънс-стрийт.

Когато съдията-контрольор обяви, че ще бъде произнесена присъдата в залата се прозяваха и шушукаха. Всичко беше ясно. Най-после се възцари тишина. Чу се мелодично подрънкване и почти едновременно светнаха таблата на трите машини на журито: виновен в предумишлено убийство. След това главната съдийска машина произнесе присъдата: смърт или пълно преобразяване по избор на подсъдимия. Срок за обжалване — четиридесет дни.

Съдията-контрольор обяви, че мистър Гереро има право за едно денонощие да избере своето наказание и с това всичко завърши.

* * *

— Мистър Гереро — казах аз следващия ден на своя клиент, — трябва да ви върна чека.

— Оставете Рондол, кому е нужно вашето театрално благородство? Имате на разположение повече от месец. Направете всичко възможно. Искам да помните само едно нещо — не съм убил Джин Уишняк — гласът му укрепна, започна повече да прилича на онзи човек, когото видях за пръв път. — Това е чудовищна, нелепа, кошмарна грешка. Зная всичко, което можете да ми кажете: отпечатъците, фонограмите, свидетелите… Всичко това е така и въпреки това не съм виновен…

Вратата на килията се отвори.

— Мистър Гереро, време е.

Излязохме от килията. Въведоха ни в неголяма стая.

— Ланс Гереро, приближете към масата. Пред вас има картонче с вашето име. На него виждате две кръгчета. На едното пише „смърт“, а на другото „пълно преобразяване“. Зачеркнете с кръстче онова кръгче, което отхвърляте. Ясно ли е? Моля, мистър Рондол, елате по-близо и застанете до мистър Гереро.

Застанах до своя подзащитен. Гереро взе писалката и дебело зачерта лявото кръгче с думата „смърт“.

Минахме в стая, в която имаше дълга маса на колелца, покрита с бял чаршаф. До главата студено проблясваше хромираната повърхност на малък апарат.

— Сега ще ви приспят и след това ще ви преместят в хладилното отделение.

— Рондол, как мислите, защо избрах пълно преобразяване? Искам да науча какво значи всичко това… как се е случило… Рондол, нямам какво да крия от вас. Кълна ви се, че не съм убивал Джин Уишняк. Вярвате ли ми? Вярвайте ми, Рондол, повярвайте ми. Зная, че не можете да ми повярвате, но трябва, трябва да го сторите!

Какво можех да му отговоря? Какво може да се каже на човек, минута преди да го отведат? Още повече, когато знае къде го водят?