Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (2)

Глава 2

Гледах Гереро и си мислех, че за човек, обвинен в убийство, се държи просто великолепно. И все пак на няколко пъти ми се стори, че дълбоко в неговите светли — твърде светли — очи се мярна страх. Може би дори не страх, а объркване, което би било незабележимо при друг път, но при Гереро с неговата самоувереност, агресивност, властност, объркването не можеше да не се забележи.

— Моля ви, разкажете ми всичко от самото начало — казах аз. — Не изпускайте нищо.

— Просто нямам какво да ви разказвам.

— Добре тогава — вдигнах рамене, — щом нямате какво да ми разказвате, тогава и аз нямам какво да слушам. — Станах.

— Я престанете — избухна Гереро. — Ако трябва всяка секунда да мисля за това да не би да обидя своя адвокат… Няма какво да ви разкажа — твърдо каза Гереро и ме погледна право в очите — просто защото не съм убивал тази Джин Уишняк, никога не съм живял с това момиче, никога не съм я виждал и дори не съм чувал името й до двадесет и първи септември, тоест до онзи ден, когато ме арестуваха и ми връчиха обвинението в убийство. Това е всичко. — Очевидно долови съмнение в погледа ми, защото добави: — Това е цялата истина, дявол да го вземе! Разбирате ли ме? Цялата истина!

Избухна и веднага стана по-симпатичен. Дори не по-симпатичен, а някак си по-човечен. Изчезна непоносимата му снизходителност и леко насмешливото му превъзходство.

— Имате ли алиби или поне нещо, което да прилича на алиби? Кога е извършено убийството?

— На деветнадесети вечерта. Както виждате, не им е било нужно много време, за да намерят убиеца… Тогава се освободих по-рано, около четири часа и отидох извън града. Там имам къща.

— Къде точно?

— В Елмсвил.

— Там ли бяхте през цялото време? В Елмсвил?

— Да.

— Видя ли ви някой там?

— Да.

— Кой?

— Моята приятелка. Тя пристигна при мен в седем часа и си отиде в единадесет.

— Кога е извършено убийството?

— В обвинителното заключение се казва между девет и десет часа.

— Вашата приятелка може ли да даде показания?

Гереро бавно поклати глава.

— Боя се, че не.

— Защо?

— Тя е омъжена за доста богат човек. Те отдавна биха се развели, само че той е стиснат като Шейлок, а тя е алчна като гладна акула. При развода тя би получила солидна част. Но ако съпругът й можеше да докаже, че е извършила прелюбодеяние — така, струва ми се, го наричате? — ще й покаже среден пръст. А да си признае, че е прекарала няколко часа на четири очи с мъж в неговата къща е все едно да се подпише под факта за установена любовна връзка. Именно затова никога няма да даде показания.

— Уверен ли сте?

— За съжаление, да.

— Дори ако знае, че ви заплашва смърт или пълно преобразяване?

Гереро внимателно ме изгледа. Той все още не можеше да свикне с моите въпроси. И наистина, за какво съжаление можеше да става дума, когато рискуваш да загубиш пари. Интересно как ли би постъпил на нейно място самият Гереро? Дали като нея?

— А не бихме ли могли все пак да уговорим вашата дама да даде показания?

— Струва ми се вече ви казах. Впрочем тя се казва Урсула Файяр.

Гереро ме погледна, за да се убеди какъв ефект ще произведе върху мен това име. Погледна ме дори, както ми се стори, с гордост. Да, мисис Файяр имаше какво да губи. Нейният мъж имаше повече милиони, отколкото аз ризи.

— Нима тя няма да се съгласи да свидетелствува пред съда, ако знае, че от думите й зависи животът на един човек?

— Не. Тя не е сантиментална.

Да, разбира се, да се рискуват пари заради човешки живот е сантименталност. Всеки случай, когато става дума за парите на мистър Файяр.

— А не бихме ли могли да я принудим да се яви в съда?

— Какво означава „да я принудим“?

— Имате ли някакви доказателства за вашата връзка? Писма, бележки? Или нещо друго от този род?

Гереро замислено захапа горната си устна и със съжаление поклати глава. Чувствуваше се, че той с удоволствие би притиснал бедната мисис Урсула Файяр. И той не беше сантиментален. Два гълъба, които не забравят за интересите си. Две електронни машини, които дори в обятията си не си забравят цената и винаги са готови да продадат. Само да се даде подходяща цена.

Вече нямаше и следа от предишната увереност на Гереро. Сега беше объркан.

— Нее. Нищо. Съвсем точно. Сега, когато си мисля за това, виждам колко е била предпазлива хитрушата…

— А не би ли могъл някой от съседите ви да е видял кога е дошла при вас, или кога си е заминала?

— Не. Къщата ми е отдалечена и не се вижда от съседите. Дори добре не ги познавам.

— Нямате ли някого там? Имам предвид някой градинар, или нещо такова?

— Имам градинар. Той е и пазач, той е и шофьор. Но същия ден го пуснах. Урсула винаги настояваше никой да не я вижда…

Да, въздъхнах аз, при тия хора лесно не се печели хлябът. И ако всевишният ми изпрати клиент, то именно такъв като мистър Ланс Гереро.

— Защо мълчите? — попита ме Гереро и за първи път от началото на разговора усетих в гласа му нотки на безпокойство. Истинско безпокойство. Може би едва сега, отговаряйки на въпросите ми, е разбрал колко е беззащитен пред закона.

— Мисля си, дали си струва да се заема с вашата защита, мистър Гереро — бавно казах аз. Този път не блъфирах. Щом машината е издала заповед за арестуването му, това означава, че е имало достатъчно основания да бъде арестуван.

— Мистър Рондол — цялата му самоувереност като че се изпари и гласът му вече звучеше умолително, — още щом ме арестуваха и тук дотича моят адвокат Нилън, веднага разбрахме, че той не може да ми бъде защитник. Той се занимава с делата на фирмата. Наказателно дело — това не е негова сфера. Прехвърлихме десетки имена, преди да се спрем на вас. Трябваше ни адвокат, който би могъл да извърши сам свое разследване, а преди това вие няколко години сте били частен детектив… Разбирам ви, че делото е необикновено, но кълна ви се, никога не съм виждал тази Джин Уишняк. Това е някаква чудовищна грешка. Нелепост. Безсмислица. И вие трябва да докажете това… Иначе ще трябва да избирам между смъртта и пълното преобразяване. Не мислете за парите. Определете сам най-високия хонорар…

— Добре — сухо отговорих на Гереро. — Съгласен съм да се заема с вашето дело. Ето ви и моите условия: от тази минута ще говорите и ще правите само онова, което аз сметна за необходимо. Не вие, а аз! Всичко, което говорим, според закона е поверително, затова можете да бъдете с мен напълно откровен. Никой няма право да изисква от мен да оповестявам поверителните си разговори с клиента. Затова, повтарям ви, не се колебайте нито за минута. За вас сега съм повече от изповедник. Той има задачата да ви помири с бога, аз — със закона.

— Нищо не крия от вас.

— Знаете ли как се издава заповед за арест? Полицията влага получените данни в прокурорския компютър. Машината издава заповед за арест само в случай, че данните за това са достатъчно. Не защото на нейните електронни вътрешности не им харесва брадата на някой си Ланс Гереро, а защото данните, които е получила, убедително доказват, че някоя си Джин Уишняк е била убита от някой си Ланс Гереро. Затова междувпрочем и работата на адвокатите така намаля…

— Но нали няколко пъти ви повтарям, че за пръв път чух името й, когато четях обвинителното заключение. Това е недоразумение. Това не може да бъде. Та и машините могат да сбъркат.

— Помислете си още веднъж, мистър Гереро. Не ви ли е видял някой през онази злополучна вечер в Елмсвил? Не сте ли говорили там с някого? Или по пътя за Елмсвил? Напрегнете си паметта. Спомнете си.

Гереро бавно поклати глава. Сега нямаше нужда да търся искрици страх в неговите странно светли очи. Страхът просто ги изпълваше.

— Не.

— В града къде живеете? Или винаги пътувате до Елмсвил?

— Не. И в града имам малък апартамент. Понякога оставам да нощувам и със семейството си.

— Женен ли сте?

— Да. Но не живеем с жена ми вече три години. Жена ми не настоява за развод, а на мен ми е напълно безразлично. Още повече, че тя е майка на моите деца.

Стори ми се, че по време на нашия разговор Гереро стана по-малък. Като че ли заедно със самоувереността и агресивността си губеше и от теглото си. Помълча и попита:

— А ако съдът ме признае за виновен?

— Ще имаме месец и половина-два да обжалваме. През това време вие ще спите. Нали знаете какво означава това? Чисто и просто подсъдимите биват замразявани. Много хуманно и икономично. Осемнадесет квадратни фута площ и половин киловат на денонощие. Ако спечелим делото след обжалването, ще ви размразят, ще ви стиснат ръка и ще ви пуснат да си ходите в къщи.

— А ако загубим?

— След присъдата, а в случай като вашия, тоест за предумишлено убийство, тя може да има само два варианта: смърт или пълно преобразяване, като вие сам си избирате формата на наказание и се подписвате. Ако изберете смърт, то след обжалването тихо и незабележимо за вас се преселвате в отвъдния свят. Някога включвали ток на електрическия стол. Сега го изключват. Ако сте избрали пълно изменение, то, без да идвате в съзнание, ви подлагат на така наречената психокорекция, размразяват ви, проверяват ви и ви пускат да си ходите в къщи.

— Каква е статистиката? Някой избира ли смъртта?

— Няма да повярвате, мистър Гереро, ако ви кажа, че около шестдесет процента от подсъдимите, осъдени на смърт или на пълно преобразяване, предпочитат смъртта.

— Защо?

— Вие някога виждали ли сте изменен?

— Не, струва ми се…

— Въобще, строго казано, те си остават същите хора. Да допуснем, че ви подложат на пълно преобразяване. Оставате си същият Ланс Гереро, знаете, че сте Ланс Гереро, познавате всичките си познати и приятели, помните предишния си живот. Но напълно сте лишен от агресивност, не можете никому да сторите зло, дори не можете да излъжете. Има ли място за такъв човек в нашето общество?