Марк Твен
Автобиография (43)

Учението на Джей Гулд

Джей Гулд е най-голямата катастрофа, която някога е сполетявала страната ни. Хората са обичали да имат пари и преди, но той ги научи да се прекланят пред парите и да ги боготворят. И някога са уважавали заможните, но това уважение е било примесено с уважение към човека и начина, по който е печелел парите си. Джей Гулд обаче научи цялата нация да гледа на парите и на човека с пари като на бог, независимо по какъв начин са спечелени парите. В моето детство в областта, където живеех, никой не боготвореше нито парите, нито хората, които имаха пари. А между заможните нямаше нито един, който да бе добил парите си по съмнителен начин.

Евангелието, което Джей Гулд ни остави в наследство, върши огромна работа днес. Неговото послание е: „Печели! Печели бързо! Печели много! Печели изключително много! Печели, както можеш — по честен или нечестен начин.“

Това евангелие изглежда едва ли не универсално. Неговите велики апостоли днес са такива като Макърди Макол, Хайдс, Алегзандър и останалите от тази разбойническа шайка. Президентът Макол, както бе съобщено онзи ден, е на смъртно легло. Останалите, според съобщенията на пресата, също са много зле през последните два-три месеца. Някои си въобразяват, че причината за ударите, които получиха, е в това, че съжаляват и се срамуват от разбойничествата си, предприети срещу два-три милиона собственици на акции и техните семейства, вдовици и сираци — но в известни случаи човек с изненада открива, че в тези хора няма и помен от разбунтувала се съвест; те са болни просто защото техните престъпления бяха разкрити.

Както виждам от сутрешния вестник, вчера Джон А. Макол съвсем забравил, че е на смъртен одър, седнал изправен в леглото и разработил своите морални норми в полза на нацията. Той знае много добре, че всичко, което един изключително богат човек има да каже — независимо дали е здрав, или вече умира, — ще бъде разпространено от вестниците от единия до другия край на континента и ще се чете жадно от всеки грамотен. И тъй Макол седнал и дал някои наставления на своя син — уж на своя син, а в действителност на нацията. По всичко личи, че той е напълно искрен — аз поне мисля така. Струва ми се, че чувството за морал у него е атрофирано. Той явно се смята за светец. А доколкото мога да съдя, за такъв го смятат и всички в Съединените щати. Боготворят го заради богатството му и особено заради съмнителния начин, по който го е натрупал в течение на 20 години. И ми се струва, че той толкова е свикнал с това боготворене, до такава степен се заблуждава, че наистина се смята за възвишен и благороден човек, за образец, чийто пример трябва да следват грядущите поколения. Той подсмърча като кукумявка и очевидно е абсолютно доволен от себе си — сякаш върху името му няма нито петънце, сякаш в живота си не е извършил нито едно престъпление. Чуйте, ето една от неговите малки проповеди:

16 февруари 1906 година

 

РАБОТА, РАБОТА И САМО РАБОТА, КАЗВА МАКОЛ

Разговор със сина, в който той обяснява кога е изпушил последната си пура.

 

Специална кореспонденция за „Ню Йорк таймс“.

 

Лейкуд, 15 февруари — Джон А. Макол се почувствува днес много добре и излезе на разходка със сина си Джон К. Макол, на когото разказа някои епизоди от своята кариера.

— Джон — рече той на сина си, — в живота си съм извършил много неща, за които съжалявам, но не съм извършил нищо, от което да се срамувам. Моят съвет за младите хора, които се стремят към успех, е да възприемат света такъв, какъвто е, и да се трудят, трудят, трудят!

Г-н Макол смята, че движещата сила на човечеството е силата на волята и за да илюстрира тази своя мисъл, той каза:

— Преди известно време, Джон, ние с майка ти бяхме седнали и разговаряхме. Аз пуших пура. Обичах да пуша пури и ми беше много приятно да седна и да изпуша някоя на спокойствие. Майка ти ми се скара. „Джон — каза тя, — защо не оставиш тези пури?“ „Ей сега ще ги оставя.“ „Джон — добави тя, — надявам се, че никога вече няма да пушиш.“ Пурата, която хвърлих, беше последната ми пура. Реших да ги откажа веднъж завинаги. Това стана точно преди 35 години.

Г-н Макол разказа на сина си редица случки от своя живот на бизнесмен и изглеждаше в много по-добро разположение от обикновено. Това му състояние се дължи отчасти на обстоятелството, че той получава стотици поздравителни телеграми по повод вчерашното му изявление за приятелските му отношения с Андрю Хамилтън.

— Татко получи цял кош телеграми от свои приятели от северната, южната, източната и западната част на страната, с които те го поздравяват за тези изявления — заяви тази вечер младият г-н Макол. — В редица телеграми народът му пожелава добро здраве и скорошно оздравяване. Това го кара да се чувствува особено щастлив.

В 3 часа нощес положението на г-н Макол се е влошило, но след малко той се е оправил, тъй че не е станало нужда да се вика лекар.

Храната му сега се състои главно от мляко и бульони. Той не яде твърди храни и отслабва бързо.

Докторите Вандерпол и Чарлс Линдли имаха консулт в 17 часа тази вечер и малко по-късно съобщиха на г-жа Макол и на г-жа Даруин Кингсли, дъщеря на г-жа Макол, че положението му е добро и не съществува никаква непосредствена опасност.

Джон К. Макол направи тази вечер следното изявление:

— Г-н Макол прекара много приятен ден и се чувствува малко по-добре.

Това прилича малко на бюлетин, който се издава всекидневно, когато някой крал или друга изключително важна особа е прекарала деня приятно и се чувствува малко по-добре — факт, който интересува и успокоява целия човешки род, но защо, един бог знае.

Синовете и дъщерите на Джей Гулд се движат сега в най-доброто общество — така поне се смята, в аристократичното общество на Ню Йорк. Една от дъщерите му се омъжи преди 12 години за някакъв френски благородник, един глупав грубиян, картоиграч и джентълмен; тя се съгласи да изплати дълговете му, които възлизаха горе-долу на един милион долара. Това съгласие обаче се отнасяше само за съществуващите дългове, а не за бъдещите. Бъдещите са вече настоящи, и то невероятно големи. Сега тя иска развод и цял свят й съчувствува и е на нейна страна.