Николай Гуданец
Ковчегът

Преди всичко, момче, на кораба трябва да има чистота и пълен екологичен баланс. Никой никого да не яде, да не тормози, да не завъжда потомство, разбра ли? Видиш ли таквоз безобразие — и хайде при мене, пък аз ще се разправям с тях. Ти недей да се занимаваш. За изяждане — може и да не те изядат, ама да те осакатят могат.

Седни де, не се стеснявай. Ей тука, на чувала с фуража. Ще ми викаш, без всякакви церемонии, чичо Крунк. То, наистина, намират се разни сукалчета, дето трябва да взема хубавичко да им дръпна ушите, че ми викат „стария свирчо“. Ама ти нали не си от тях? Та, значи, чичо Крунк — и толкоз.

Миналия месец пак имахме един стажант като тебе. Щурманът нямаше кога да се занимава с него и, то се знае, пробутаха ми го на мене в трюма. От интелигентен по-интелигентен помощник излезе, демек, нали разбираш, за нищо не го биваше. Не че клинчеше, просто все гледаше повече да измисля, пък по-малко да работи. Наместо да изтърка трюма както трябва, тоя калпазанин да вземе да домъкне от жилищната част робота-чистач. Че като видяха животинките робота, че като изпаднаха в една истерика! Щипачките се разкрещяха, змиеглавът от страх цялата си клетка изпоцапа, а пък опашедонтът от Ханенбейзе строши решетката, хвана робота и го изяде. Ветеринарят сетне два дена му ряза корема с автогена да изкара корабното имущество. Ей го там, опашедонтът, зад терариума. Не бой се, сит ли е — кротува.

Та да се разберем — никакви роботи. Ей туй нещо тук, синко, се казва четка. Сигур никогаж не си виждал таквоз? Знам аз. Нищо, ще свикнеш, проста работа е. Зъбат ли е звярът — не се пъхай в клетката при него; измиваш пода с маркуча — и толкоз. А пък онуй триглавото животно, дето прилича на дракон, отдалеч го заобикаляй. Пламък плюе.

Ти, гледам, си кротко момче, схватливо. Слушай ме като да съм ти родна майка и не развивай самодейност. Оня, другият стажант, разбираш ли, решил да боядиса клетките. Уж за добро го беше намислил, ама щом влязъл при гигантския скункс от Тамалта, туй животно тъй го наредило, че здраве му кажи. Уж на всичко съм навикнал, ама пак ми се повдигаше, щом наближеше към мене. Пък той, горкият, чак се къпеше в одеколон — и пак полза никаква. Просто противогаз да носиш. Такива ми ти работи.

Ти какво рипаш тъй? Що скочи, викам? Не се тревожи, той чупикамъкът тъй си крещи. От скука. Стой си спокойно. Ще покрещи час-два и ще млъкне.

Та какво ти разправях? А, да. Аз, значи, съм тука на Ковчега от най-напред, още откак академик Фукс я измисли таз програма за спасяване на редки животни. Имаше едно време една планета Пиритея и там гъмжеше от какви ли не птици. Че като я бяха заизучавали — надлъж и нашир и всякак другояче. На всяка животинка се падаше по един професор, че и куп дисертанти, да не приказваме пък за студентите и лаборантите. Тъй и щяха да си развиват науката до ден днешен за радост на всинца ни, ама един хубав ден в Пиритея се бухна един възголям астероид. Здравата я раздруса и половин континент отиде по дяволите. То туй още нищо не е, ама промени се наклонът на оста й към еклиптиката, разтопиха се полярните шапки и настана, значи, на Пиритея същински всемирен потоп. Та тогаз Фукс предложи програмата си. Да се откарат птиците и другата фауна и да се заселят на някоя подходяща планета. На академика какво му е, него откога го изяде птицегущерът и бюст му сложиха на Главния космодрум. Пък ний и досега караме всякакви гадини — най-напред от Пиритея, сетне от една планета, дето изгасна слънцето, сетне откъде ли не още.

Да речем, от Миранда. Взе Галактическият съвет решение да се използува цялата планета за добив на руда. А пък ний, значи, да извозим от нея всичката биосфера. Тя таз биосфера ей до тука ми дойде. Взехме например от Миранда червени термити. Като ги товарехме, спяха зимен сън. Добре, ама по време на полета мравоците взели че се събудили. Изпогризали си ходове, съсипали кажи-речи половин дузина преградни стени, намърдали се в запасния двигател и изгълтали там всичкия уран. Пак добре, че не са стигнали до основния реактор. С течен хелий сме ги замразявали, поразниците.

Или пък Алмар. Там стана такваз една история — не ти е работа… Трябва да си чувал? Как тъй не си? Ами че нея цялата Галактика я знае.

Ти какво се свиваш? Е, да, правичката да си кажем, бива си я миризмата тук. Не си ли свикнал — случва се и да припаднеш. Я дръж манерката, сръбни си. Не пиеш ли? Тука вече бъркаш.

Та на Алмар отглеждаха зеле. Ама пък зеле за чудо и приказ ставаше, зелките колкото мене големи. И всичко вървеше по мед и масло, ама появиха се десетоножки. Таквиз едни буболечки, колкото молив. Разплодиха се — нямат чет и брой, омитат зелето до корен и никакви химикали не ги требят. Тогаз професорите хоп — почесват се по темето и решават да развъдят на Алмар едрогушести тукани. Речено-сторено, развъдиха ги без мяра и помен не остана от десетоножките. Да, ама и от сините педомерки. И щом изчезнаха педомерките, взеха да измират от глад четирикрилите гъски. Тогаз взеха да трепят туканите, да развъждат педомерки и да спасяват гъските, щото те наторяват дъбовите горички, дето растат дълбачките в симбиоза с пълзящия брадавичник, дето хаврите се хранят с него. А пък с хаврите шега не бива. И като захвана една бъркотия! Дето викаше моята бабичка, муцуната измъкнеш — опашката затъне. Като взеха да измират зъбодухците, долетяхме и ний с Ковчега. Гледаш наоколо — пустош. Цялата планета плешива, само някое и друго окаяно хайванче крета по пясъка. Даже и наполовина не напълнихме трюма — толкоз малко живинки бяха останали. Да видиш ти едно зеле.

Ами тъй, значи. Ей ти четката, парцала, кофата. Вземе ли да ти прилошава — ей там има едно синьо кранче. Отваряш го и дишаш кислород. Ушите можеш да си затъкнеш с памук.

Аз съм в съседния отсек, тъй че не бой се. Много не се помайвай, че работа ни чака. То се знае, най-важното е да измиеш, ама наглеждай и животинките.

Пази боже да вземат да въдят малки. Че то през един от рейсовете двуглавата питоница роди от тръстиковия бодливец. Малките и те взеха да се плодят. Кажи-речи всеки ден — ново попълнение. И толкоз издръжливи се оказаха, мръсниците, от нищичко не мрат. Най-сетне снехме метеоритното оръдие от подставката му, довлякохме го всички заедно в трюма и ги изпостреляхме гадините. Инак щяха да излапат биосферата от две планети, че и мене с нея. Оръдието си остана тук — за всеки случай. Върши ни работа, макар да го използуваме рядко. Ти без мене хич не го пипай, че то да пробиеш с него обшивката на кораба — от туй по-лесно няма, разбра ли?

А, и още нещо. Ти, синко, по-далечко стой ей от оназ клетка там. В нея държим най-злобните и опасни твари в цялата Галактика. Те просто са чалдисали, тез двукраки войничета. Изпотрепали са се помежду си и цялата си планета открай докрай съсипали. Останали са всичко на всичко три екземпляра. Отваряй си очите на четири с тях. Вчера като ги хранех, нещо се залисах и едното войниче само дето не ми откъсна горното пипало.

Хайде, аз да вървя. Заприказвах се тука с тебе, пък нали трябва и хрипкавеца да храня. По някое време ще намина да видя как ти върви работата.

Чичо Крунк стана, пое с пипалата си торбата и изпълзя към съседния отсек. Стажантът хвана четката с щипките си и се зае да чисти, като се мъчеше да не обръща внимание на клетката с двукраките войничета, които размахваха юмруци и се караха с пресипнали гласове на своя непознат език.