Джон Гришам
Изнудването (32)

31

При наличието на седемдесет и осем хиляди адвокати в Манхатън изборът на един се оказа по-труден от очакваното. Кайл изготви списък, направи подробни проучвания, добави някои имена и изтри други. Той бе започнал с тайния проект скоро след пристигането си в Ню Йорк, но на няколко пъти го бе изоставял. Така и не знаеше дали наистина ще наеме адвокат, но за всеки случай искаше да си осигури добър професионалист. Убийството на Бакстър обаче промени ситуацията. Сега Кайл търсеше не просто защита, а възмездие.

Рой Бенедикт беше адвокат по наказателни дела в голяма фирма, разположена в един небостъргач непосредствено до сградата на „Скъли и Пършинг“. Местоположението на избрания юрист беше от първостепенно значение, тъй като всяка крачка на Кайл се следеше отблизо. Бенедикт отговаряше и на останалите критерии. Беше работил за ФБР, преди да запише право в Нюйоркския университет, а след дипломирането си бе прекарал шест години в Министерството на правосъдието. Разполагаше с множество контакти и все още поддържаше добри отношения със старите си колеги. Длъжностните престъпления бяха негов специалитет. Бенедикт се нареждаше между стоте най-добри адвокати в града, но не беше в челната десетка. Кайл се нуждаеше от правен съвет, а не от някой фукльо. Фирмата на Бенедикт често се явяваше в съда като опонент на „Скъли и Пършинг“. Черешката на тортата беше баскетболната му кариера в „Дюкейн“ преди двайсет и пет години. По телефона той изтъкна, че няма време и не желае да поема нови дела. Но щом Кайл спомена, че също е играл баскетбол, колегата омекна.

Уредиха си среща за два следобед в понеделник, но Кайл пристигна по-рано. Докато обикаляше по коридорите, веднага забеляза разликата между тази фирма и „Скъли“. Кантората беше по-малка и адвокатите не се опитваха да впечатлят посетителите с абстрактно изкуство и дизайнерски мебели. Рецепционистките не бяха толкова привлекателни, колкото тези в „Скъли и Пършинг“.

В куфарчето си Кайл носеше папка с информация за Рой Бенедикт — статистика и снимки от „Дюкейн“, биография от правни справочници и вестникарски статии, посветени на две от най-известните му дела. Той беше на четирийсет и седем години, висок почти два метра и в отлична физическа форма. Кабинетът му беше по-малък от тези на съдружниците в „Скъли“, но добре обзаведен. Бенедикт го посрещна сърдечно. Очевидно се радваше да види свой колега от Ню Йорк, който се бе състезавал за „Дюкс“.

Кайл му обясни, че не е играл много. Двамата продължиха да приказват за баскетбол и по някое време Кайл насочи разговора към същината на въпроса.

— Вижте, мистър Бенедикт.

— Викай ми Рой.

— Добре, Рой. Не мога да остана дълго, защото ме следят.

Изминаха няколко секунди, преди Рой да осмисли думите му.

— Защо някой ще следи младши адвокат от най-голямата фирма в света?

— Имам неприятности. Ситуацията е доста заплетена. Май се нуждая от адвокат.

— Занимавам се само с престъпления по служба, Кайл. На хора с бели якички. Да не си се забъркал в нещо такова?

— Още не. Но ме изнудват да извърша цял куп престъпления.

Рой почука с молива си по бюрото и се замисли.

— Наистина се нуждая от адвокат — каза Кайл.

— Първоначалната ми такса е петдесет хиляди — отвърна Рой и търпеливо изчака реакцията на Кайл.

Беше готов да се обзаложи на десет хилядарки колко изкарва Кайл като новопостъпил адвокат. Неговата фирма не се опитваше да се съревновава със „Скъли и Пършинг“ по отношение на заплащането, но не изоставаше твърде много.

— Не мога да ти платя толкова. Разполагам с пет хиляди в брой. — Кайл извади един плик от джоба си и го сложи на масата. — Дай ми малко време, и ще намеря остатъка.

— За какво се отнася случаят?

— Изнасилване, убийство, кражба, подслушване, изнудване и още няколко неща. Не мога да те запозная с подробностите, докато не се споразумеем.

Рой кимна и се усмихна.

— И някой те следи в момента?

— О, да. Наблюдават ме от началото на февруари. Всичко започна в Йейл.

— Животът ти в опасност ли е?

Кайл се замисли.

— Мисля, че да.

Във въздуха витаеха безброй въпроси и накрая любопитството на Рой надделя. Той отвори едно чекмедже и извади отвътре някакви документи. Прегледа трите листа, защипани с телбод, написа отгоре нещо с химикалка и ги плъзна към Кайл.

— Това е договор за правни услуги.

Кайл го прочете набързо. Първоначалната такса бе намалена на пет хиляди долара, а хонорарът наполовина — от 800 на 400 долара на час. Самият Кайл съвсем скоро бе приел факта, че работи срещу 400 долара на час. Сега той се превръщаше в клиента, който щеше да плати тази сума. Подписа договора и благодари на Рой.

Рой взе плика и го прибра в чекмеджето.

— Откъде ще започнем? — попита той, а Кайл се настани удобно на стола.

От плещите му падна огромен товар. Не беше сигурен дали кошмарът ще приключи, или проблемът ще се задълбочи още повече, но фактът, че е намерил събеседник, го успокои неимоверно.

Кайл затвори очи и каза:

— Не знам. Ситуацията е доста объркана.

— Кой те следи? Агенти от държавните служби?

— Не. Някакви мафиоти. Изключителни професионалисти. Нямам представа кои са.

— Защо не започнем от самото начало?

— Добре.

Кайл започна с Елейн, партито, предполагаемото изнасилване и разследването. Разказа му за Бени и неговите момчета, опитите за изнудване, видеозаписа и тайната мисия да краде документи от „Скъли и Пършинг“. Той извади една папка и нареди на масата снимките на Бени и фотороботите на Найджъл и двама от преследвачите.

— Бени Райт е псевдоним. Този тип сигурно има над двайсет имена. Говори с лек акцент, вероятно източноевропейски. Така предполагам.

Рой разгледа снимката на Бени.

— Може ли да го идентифицираме? — попита Кайл.

— Не знам. Къде се намира в момента?

— В Ню Йорк. Видях го в събота. Ще се срещнем отново утре вечер. Той е мой резидент, а аз — негов шпионин.

— Продължавай нататък.

Кайл извади друга папка и запозна Рой с конфликта между „Трайлон“ и „Бартин“, използвайки единствено информацията, публикувана в пресата. Въпреки че Рой беше негов защитник и бе положил клетва за конфиденциалност, Кайл също трябваше да остане лоялен към своя клиент.

— Става дума за най-мащабната сделка в историята на Пентагона. Най-големият иск, завеждан някога в съда.

Рой прегледа статиите и каза:

— Чувал съм за случая. Давай нататък.

Кайл добави, че го следят и подслушват, и Рой забрави за „Трайлон“ и „Бартин“.

— Само подслушването се наказва с пет години затвор според федералните закони — заяви той.

— Това е най-малкият проблем. Какво ще кажеш за убийство?

— Кой е бил убит?

Кайл му разказа набързо за Джоуи, изненадващата поява на Бакстър и желанието му да се срещне с момичето. После му показа десетина статии за покушението над Бакстър Тейт.

— Гледах го по новините — каза Рой.

— Носих ковчега на погребението миналата сряда — каза Кайл.

— Съжалявам.

— Благодаря. Ченгетата дори не предполагат кой стои зад всичко. Сигурен съм, че Бени е поръчал убийството, но извършителят потъна вдън земя.

— Но защо Бени би убил Бакстър Тейт?

Рой си водеше бележки, поглеждаше към снимката на Бени Райт и прелистваше статиите, но през повечето време просто клатеше изумено глава.

— Нямал е друг избор — отвърна Кайл. — Ако Бакстър бе успял да се извини на Елейн, никой не знае какво щеше да се случи. Представи си само: момичето откача и действително повдига обвинения срещу нас. С Джоуи и Алън Строк ни викат в Питсбърг. Животът ми е съсипан. Налага се да напусна фирмата и Ню Йорк, а Бени остава без своя шпионин.

— Но след смъртта на Бакстър видеозаписът не губи ли част от силата си?

— Да, но все още съществува. Повярвай ми, всички искаме да го забравим. Брутален е.

— Но нали не те засяга пряко?

— Вижда се единствено, че съм просто пиян глупак. По време на секса оставам извън кадър. Дори не си спомням случилото се.

— И нямаш представа как Бени се е сдобил със записа?

— Това е най-странното от всичко. През последните девет месеца непрекъснато си задавах този въпрос. Не мога да разбера как изобщо е разбрал за филма и е успял да се докопа до него. Не знам кое е по-страшно — самият запис или фактът, че е попаднал в ръцете на Бени.

Рой отново поклати глава. Стана и се протегна. Продължи да клати глава и накрая попита:

— Колко стажанти нае „Скъли и Пършинг“ миналото лято?

— Около сто.

— Вероятно Бени и неговата група са се сдобили с имената на всички тези стажанти и са ги проучили в търсене на слабо място. Когато са стигнали до твоето име в списъка, са започнали да душат около Питсбърг и „Дюкейн“. Навярно са чули за изнасилването, свързали са се с човек от полицията и са се добрали до досието по случая. Решили са да задълбочат проучването. Разследването е било приключило, така че полицаите са издрънкали повече от необходимото. Носели са се слухове за записа, но ченгетата не са могли да го открият. Бени обаче е успял.

— Аха.

— Разполага с доста пари и хора.

— Очевидно. Но въпросът е за кого работи.

Рой погледна часовника си, намръщи се и заяви:

— Имам среща в три часа.

После вдигна слушалката на телефона, изчака за миг и каза:

— Отмени срещата ми в три. Не искам никой да ме прекъсва. — Той се отпусна на стола си и се почеса по брадичката. — Съмнявам се да работи за ЕПЕ. Не ми се вярва, че конкурентна адвокатска фирма би изхарчила толкова пари, за да наруши закона. Струва ми се абсурдно.

— А „Бартин“?

— По-вероятно е. Имат адски много пари и добър мотив. От „Бартин“ със сигурност са убедени, че документите са откраднати от тях. Защо да не си ги върнат?

— Други заподозрени?

— Я стига, Кайл. Все пак говорим за военна технология. Китайците и руснаците предпочитат да откраднат онова, което сами не могат да разработят. Такива са правилата на играта. Ние се хвалим с изобретенията, а те просто ги крадат от нас.

— Но чак да използват адвокатска фирма за целите си?

— Адвокатската фирма е нищожна част от пъзела. Сигурно разполагат с шпиони и на други места. Съществуват още безброй хора като Бени, без име и постоянен адрес. Може би е опитен бивш агент от разузнаването, който сега работи самостоятелно за колосални суми.

— Бени уби Бакстър.

Рой сви рамене.

— Убийствата не са проблем за такива хора.

— Страхотно. Тъкмо бях започнал да се успокоявам.

Рой се усмихна, но челото му остана набръчкано.

— Слушай, дай ми няколко дни, за да обмисля всичко.

— Трябва да действаме бързо. Вече имам достъп до документацията и Бени потрива доволно ръце.

— Ще се виждате ли утре вечер?

— Да. В хотел „Четири сезона“ на Петдесет и седма улица. Искаш ли да се присъединиш?

— Не, благодаря. Колко време продължават срещите?

— Към десет минути, ако имам късмет. Обикновено се заяждаме и спорим, след което затръшвам вратата и напускам хотела. Преструвам се на смел, но истината е, че съм уплашен до смърт. Нуждая се от помощ, Рой.

— Попаднал си на подходящото място.

— Благодаря. Трябва да тръгвам. Тъпака ме очаква.

— Тъпака?

Кайл стана и се пресегна над бюрото. Извади един фоторобот от купчината с документи и го сложи най-отгоре.

— Запознай се с Тъпака, най-некадърния от преследвачите, които вървят по петите ми вече девет месеца. На неговия приятел му викам Глупака. И той е много зле, но не колкото Тъпака. Свикнал съм да се правя на пълен идиот и тези палячовци си мислят, че могат да ме следят със затворени очи. Така допускат доста грешки.

Кайл се ръкува с него и излезе от кабинета. Дълго след това Рой стоя до прозореца, опитвайки се да осмисли историята. Бившият главен редактор на „Правен журнал“ в Йейл беше следен по улиците на Ню Йорк от хладнокръвни мафиоти, които го принуждаваха да шпионира собствената си фирма.

Рой беше изумен от този сценарий. Усмихна се и си помисли колко много обича адвокатската професия.

 

 

Скандалното отделяне на куп адвокати имаше и своите добри страни. Възникна спешна нужда от нови съдружници. Създаваха се страхотни възможности за професионален растеж. Но най-важното за новопостъпилите юристи беше, че се освобождават кабинети.

Борбата започна веднага щом отцепниците напуснаха офиса. През уикенда Тейбър си намери самостоятелно работно място и пренесе всичките си вещи до неделя вечерта.

Кайл нямаше намерение да се мести. Беше свикнал с тясното бюро и се радваше, че работи до Дейл. От време на време, когато никой не ги гледаше, те демонстрираха близостта си. Всеки ден Кайл очакваше с нетърпение нейната поява, а Дейл го запознаваше с най-актуалните модни тенденции. Обсъждането на дрехите й му доставяше почти толкова удоволствие, колкото и събличането им.

Той остана изненадан, когато Шери Абни се появи в стаята му в понеделник следобед и го помоли да я последва. Двамата се качиха на трийсет и четвъртия етаж и подминаха десетина врати. Накрая Шери спря, влезе в една стая и заяви:

— Това е твоят кабинет.

Помещението беше дванайсет квадратни метра. Вътре имаше стъклено бюро, кожени столове, хубав мокет и прозорец с южно изложение, през който се процеждаше слънчева светлина. Кайл беше изумен, но запази самообладание.

— С комплиментите на Уилсън Ръш — каза Шери.

— Изглежда страхотно — отвърна Кайл и отиде до прозореца.

— С Кънингам ще имате обща секретарка. Кабинетът ми е в края на коридора, в случай че имаш нужда от нещо. Ще тръгвам, защото очаквам мистър Ръш.

Преместването му отне петнайсет минути. Кайл Направи четири курса до новия кабинет. По време на последния Дейл му помогна за спалния чувал и лаптопа. Тя се зарадва искрено и дори му предложи няколко идеи за интериора.

— Жалко, че нямаш канапе — заяви тя.

— Забранено е да го правим в офиса, скъпа.

— Тогава кажи кога и къде.

— Да разбирам ли, че си в подходящо настроение?

— Имам нужда да бъда обичана. Или поне желана.

— Какво ще кажеш за вечеря и бърз секс?

— А за сексмаратон и бърза вечеря?

— О, боже.

Те се измъкнаха от сградата в седем вечерта и взеха такси до нейния апартамент. Кайл тъкмо разкопчаваше ризата си, когато получи имейл на фирмения си телефон. Някакъв съдружник свикваше десетина младши адвокати за спешен проект, от който зависеше бъдещето на фирмата. Кайл пренебрегна съобщението и изгаси лампата.