Виктор Юго
Мария Тюдор (17)

Четвърта сцена

 

КРАЛИЦАТА

Приближи се, девойче. Знаеш ли коя съм аз?

 

ДЖЕЙН

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Знаеш ли кой е мъжът, който те е прелъстил?

 

ДЖЕЙН

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Той те е измамил. Представил се е за благородник под името Еймиас Полит, така ли е?

 

ДЖЕЙН

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Сега вече знаеш, че това е Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил.

 

ДЖЕЙН

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Тази нощ, когато са дошли да те задържат у дома ти, ти си му била определила среща, чакала си го, нали?

 

ДЖЕЙН (сплита ръце за молитва)

Боже мой, госпожо!

 

КРАЛИЦАТА

Отговори.

 

ДЖЕЙН (със слаб глас)

Да.

 

КРАЛИЦАТА

Знаеш ли, че вече няма на какво да се надяваш нито за него, нито за себе си?

 

ДЖЕЙН

Освен на смъртта. И това е надежда.

 

КРАЛИЦАТА

Разкажи ми всичко. Къде срещна за първи път този мъж?

 

ДЖЕЙН

Първия път, когато го видях, беше… Но има ли смисъл да разказвам всичко това? Нещастно момиче от народа, бедно и лекомислено, неразумно и кокетно, увлечено по украшенията и красивите одежди, се оставя да бъде заслепено от красивото лице на един придворен благородник. Това е всичко. Прелъстена съм, обезчестена, погубена. Няма какво повече да прибавя към това. Боже мой, нима не виждате, че с всяка дума, която изричам, призовавам смъртта, госпожо?

 

КРАЛИЦАТА

Да, така е.

 

ДЖЕЙН

Ох, зная, гневът ви е ужасен, госпожо. Още отсега скланям глава пред наказанието, което ще ми отредите…

 

КРАЛИЦАТА

Аз да избирам наказание за теб! Ти не ме интересуваш, глупачке! Коя си ти, нещастно създание, та кралицата да се занимава с такива като теб? Не, аз ще се заема с Фабиано. Колкото до тебе, жено, друг ще се нагърби с наказанието ти.

 

ДЖЕЙН

Така да е, госпожо, който и да е той, каквото и да е наказанието, ще понеса всичко, без да се оплаквам, дори ще ви благодаря, ако имате милост да изслушате молбата ми към вас. Има един мъж, който ме взе сираче още от люлката, осинови ме, отгледа ме, отхрани ме, обикна ме и още ме обича. Един мъж, за когото сега съм напълно недостойна, спрямо когото извърших престъпление и чийто образ въпреки всичко запазих в дъното на душата си, скъп, величествен и свят като образа на бог. Един мъж, който в този момент сигурно вече се е завърнал в празната си, изоставена и ограбена къща, и без нищо да разбира, скубе косите си от отчаяние. И тъй, госпожо, това, за което моля ваше величество, е той да не разбере никога нищо, да изчезна, без той да узнае някога какво е станало с мен, нито какво съм направила, нито какво сте направили с мен, уви! Боже мой, не зная дали добре ме разбирате, но сигурно сте почувствали, че в негово лице аз имам приятел, един великодушен и щедър приятел. Бедният Гилбърт! О, да, казвам ви истината, той ме уважава, вярва, че съм чиста, и аз не искам той да ме мрази и да ме презира… Разбирате ме, нали, госпожо? Уважението на този мъж струва за мен много повече, отколкото живота ми! А всичко това ще му причини такава ужасна мъка! Какво потресение! Отначало няма да повярва. Не, той няма да повярва. Боже мой, бедният Гилбърт! О, госпожо, имайте милост към него и към мен! Самият той нищо не ви е направил. За бога, дано той да не узнае нищо! За бога, нека не узнава, че съм виновна — той ще се убие. Нека не узнава, че съм мъртва — той ще умре.

 

КРАЛИЦАТА

Мъжът, за когото говорите, е тук и ви слуша. Той сам ще ви осъди, сам ще ви накаже.

 

ДЖЕЙН

О, боже! Гилбърт!

 

ГИЛБЪРТ (към Кралицата)

Животът ми ви принадлежи, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Добре. Ще ми поставите ли някакви условия?

 

ГИЛБЪРТ

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Какви са те? Давам кралската си дума, че предварително се подписвам под тях.

 

ГИЛБЪРТ

Ето, госпожо. Работата е много проста. Задължен съм на един благородник от вашия двор, който ме отрупваше с поръчки като гравьор.

 

КРАЛИЦАТА

Говорете.

 

ГИЛБЪРТ

Благородникът има тайна връзка с една жена, за която не може да се ожени, тъй като тя произхожда от род, обречен на изгнание. Тази жена, живяла досега тайно от обществото, е единствената дъщеря и наследница на последния лорд Талбът, обезглавен по време на управлението на Хенри Осми.

 

КРАЛИЦАТА

Как! Сигурен ли си в това, което казваш? Джийн Талбът, добрият лорд католик, верният защитник на майка ми, оставил дъщеря, наистина ли? Кълна се в короната си, ако това е истина, неговото дете ще бъде мое дете. Онова, което Джийн Талбът е направил за майката на Мария Английска, Мария Английска ще направи за дъщерята на Джийн Талбът.

 

ГИЛБЪРТ

Тогава за ваше величество ще бъде без съмнение щастие да върне на дъщерята на лорд Талбът имуществото на баща й?

 

КРАЛИЦАТА

Да, разбира се, и ще лиша от него Фабиано! Но има ли доказателства, че тази наследница е още жива?

 

ГИЛБЪРТ

Има доказателства.

 

КРАЛИЦАТА

Впрочем и да няма, ще ги измислим. Нали аз затова съм кралица.

 

ГИЛБЪРТ

Ваше величество ще върне на дъщерята на лорд Талбът имуществото, титлите, общественото положение, името, герба и девиза на нейния баща. Ваше величество ще отмени изгнанието й и ще й гарантира спокоен живот. Ваше величество ще я омъжи за благородника, единствения мъж, за когото тя може да се омъжи. При тези условия, госпожо, вие ще можете да разполагате с мен, със свободата ми, с живота ми и с волята ми както пожелаете.

 

КРАЛИЦАТА

Добре. Ще изпълня всичко, което поискахте от мен.

 

ГИЛБЪРТ

Ще изпълни ли ваше величество всичко, което изредих? Заклева ли се кралицата на Англия пред мен, пред Гилбърт, майстор гравьор, залага ли короната си, полага ли ръка върху разтвореното тук Евангелие?

 

КРАЛИЦАТА

Залагам кралската си корона и се заклевам пред това божие Евангелие, заклевам се пред теб!

 

ГИЛБЪРТ

Договорът е сключен, госпожо. Наредете да приготвят гроб за мен и брачно легло за младоженците. Благородникът, за когото ви споменах, е Фабиани, граф Кланбрасил. Наследницата на Талбът е момичето, което стои пред вас.

 

ДЖЕЙН

Какво говори той!

 

КРАЛИЦАТА

Дали нямам работа със смахнат? Какво означава това? Майсторе, внимавайте добре! Имате дързостта да се подигравате с кралицата на Англия. В кралските покои човек трябва да внимава какво приказва, защото много често тук устата погубва главата!

 

ГИЛБЪРТ

Главата ми? Ще я имате, госпожо. Но аз имам клетвата ви!…

 

КРАЛИЦАТА

Не говорите сериозно, нали? Фабиано, Джейн!… Не може да бъде!

 

ГИЛБЪРТ

Джейн, момичето пред вас, е дъщерята и наследницата на лорд Талбът.

 

КРАЛИЦАТА

Хайде, стига! Това е измислица, бълнуване, безумие! Доказателства, имате ли доказателства?

 

ГИЛБЪРТ

Неопровержими. (Изважда пакет от пазвата си.) Благоволете да прочетете тези документи.

 

КРАЛИЦАТА

Аз, кралицата, да чета документите ви! Нямам време. Но нима съм искала документите ви? Защо са ми тези ваши документи? Кълна се в честта си, ако те доказват нещо, ще ги хвърля в огъня и няма да остане нищо.

 

ГИЛБЪРТ

Освен вашата клетва, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Клетвата ми! Клетвата ми!

 

ГИЛБЪРТ

Клетвата, с която заложихте короната си пред Евангелието, госпожо. Заложихте главата си и честната си дума, живота си на този и на онзи свят.

 

КРАЛИЦАТА

Но какво искаш най-после? Кълна се, че ти си умопобъркан!

 

ГИЛБЪРТ

Какво искам ли? Джейн е изгубила титлата си в обществото, върнете й я! Джейн е изгубила честта си, върнете и я! Обявете, че тя е дъщеря на лорд Талбът и жена на лорд Кланбрасил, а после ми вземете живота!

 

КРАЛИЦАТА

Живота ти! Но за какво ми е сега животът ти? Аз го исках само за да си отмъстя на онзи човек, на Фабиано. Нима нищо не разбираш? Ох, аз също не те разбирам вече! Ти говореше за отмъщение! Но така ли си отмъщаваш? Колко глупави са хората от народа! Освен това мислиш ли, че повярвах на тази история за наследницата на Талбът! Документи! Показваш ми документи! Не искам да ги гледам. Ах, любимата ти изневерява, а ти се правиш на великодушен! Твоя воля. Но аз не съм великодушна. Гневът и омразата изпълват сърцето ми. Аз непременно ще си отмъстя и ти ще ми помогнеш. Но този човек е луд, той е луд, луд е, боже мой! Защо ми е сега? Отчайващо е да разчиташ на подобни хора за сериозни дела!

 

ГИЛБЪРТ

Имам думата ви на католическа кралица. Лорд Кланбрасил е прелъстил Джейн, той трябва да се ожени за нея!

 

КРАЛИЦАТА

А ако той откаже да й стане мъж?

 

ГИЛБЪРТ

Ще го принудите вие, госпожо.

 

ДЖЕЙН

Ах, не, имай милост към мен, Гилбърт!

 

ГИЛБЪРТ

Добре, ако този подлец откаже, ваше величество ще направи с него и с мен каквото поиска.

 

КРАЛИЦАТА (зарадвана)

Точно това искам!

 

ГИЛБЪРТ

В такъв случай нека короната на графиня Уотърфорд бъде тържествено положена от кралицата върху святата и неприкосновена глава на тук присъстващата Джейн Талбът. Само тогава аз ще направя всичко, което ми заповяда кралицата.

 

КРАЛИЦАТА

Всичко ли?

 

ГИЛБЪРТ

Всичко. Дори престъпление, ако ви е нужно престъпление, дори предателство, което е повече от престъпление, дори подлост, което е повече от предателство.

 

КРАЛИЦАТА

Ще кажеш ли каквото трябва да кажеш? И ще умреш от смъртта, която поискам?

 

ГИЛБЪРТ

От смъртта, която поискате.

 

ДЖЕЙН

О, боже!

 

КРАЛИЦАТА

Заклеваш ли се?

 

ГИЛБЪРТ

Заклевам се.

 

КРАЛИЦАТА

Така сделката може да се уреди. Това е достатъчно. Имам думата ти, ти имаш моята. Уговорихме се. (Дава си вид, че размисля. Към Джейн.) Засега не сте ни нужна, вървете си. Ще ви призовем по-късно.

 

ДЖЕЙН

О, Гилбърт, защо направихте всичко това? Гилбърт, аз съм толкова нещастна, не мога да ви погледна в очите. О, Гилбърт, вие сте по-добър от ангел, вие притежавате добродетелите на ангел и страдате като човек! (Излиза.)