Виктор Юго
Мария Тюдор (10)

Седма сцена

 

ФАБИАНИ (връща се на сцената)

Кой е там?

 

ГИЛБЪРТ

Преди малко са убили този човек.

 

ФАБИАНИ

Не, това не е човек, а евреин.

 

ГИЛБЪРТ

Кой е убил този човек?

 

ФАБИАНИ

По дяволите, или вие, или аз.

 

ГИЛБЪРТ

Господине!…

 

ФАБИАНИ

Няма свидетели. На земята — труп. До него — двама души. Кой от тях е убиецът? Никой не може да докаже дали е единият, или другият, дали съм аз, или сте вие.

 

ГИЛБЪРТ

Какъв подлец! Убиецът сте вие.

 

ФАБИАНИ

Е, добре, наистина съм аз. И какво от това?

 

ГИЛБЪРТ

Ей сега ще извикам стражите.

 

ФАБИАНИ

Сега ще ми помогнете да хвърлим тялото във водата.

 

ГИЛБЪРТ

Вие сте нагъл.

 

ФАБИАНИ

Послушайте ме, нека заличим следите от станалото. Вие сте заинтересован повече от мен.

 

ГИЛБЪРТ

Прехвърлихте всякакви граници!

 

ФАБИАНИ

Един от нас двамата е извършил престъплението. Аз съм известен в кралския двор, благородник съм, лорд съм. Вие сте случаен минувач, презрян селяк, човек от народа. Благородник, който е убил евреин, плаща четири су глоба, а човек от простолюдието, който е убил евреин, отива на бесилката.

 

ГИЛБЪРТ

Искате да кажете, че…

 

ФАБИАНИ

Ако ме издадете, аз също ще ви издам. Ще повярват на мен, а не на вас. Във всеки случай шансовете ни са неравни. Четири су глоба за мен, за вас бесилката.

 

ГИЛБЪРТ

Няма свидетели! Няма доказателства! Ох, главата ми се обърка! Аз съм в ръцете на този подлец! Той има право.

 

ФАБИАНИ

Да ви помогна ли да хвърлите трупа във водата?

 

ГИЛБЪРТ

Вие сте истински демон.

 

ФАБИАНИ

Точно така. Честна дума, драги, аз вече наистина не зная кой от нас двамата е убил този човек.

 

Ето че всичко свърши. Лека нощ, приятелю. Сега си вървете по пътя. (Отправя се към къщата, обръща се случайно и вижда, че Гилбърт върви след него.) Ха, какво искате още, малко пари за труда? Честно казано, не ви дължа нищо, но вземете. (Дава кесията си на Гилбърт, който понечва да я отблъсне, но после я приема с вид на човек, променил намерението си.) Сега вече се махайте! И таз добра, какво чакате още?

 

ГИЛБЪРТ

Нищо.

 

ФАБИАНИ

Бога ми, стойте тук колкото си искате. Вие под красивите звезди, аз — до красивото момиче. Бог да ви пази! (Отправя се към вратата на къщата и се готви да я отвори.)

 

ГИЛБЪРТ

Къде отивате така спокойно?

 

ФАБИАНИ

По дяволите, у дома си.

 

ГИЛБЪРТ

Как у дома си?

 

ФАБИАНИ

Просто така.

 

ГИЛБЪРТ

Кой от двама ни сънува? Преди малко ме убеждавахте, че убиецът на евреина съм аз, сега твърдите, че тази къща е вашата.

 

ФАБИАНИ

Или на любовницата ми, което е същото.

 

ГИЛБЪРТ

Повторете ми пак какво казахте!

 

ФАБИАНИ

Казах, приятелче, щом като искаш да знаеш, че тази къща е на едно красиво момиче на име Джейн — моята любовница.

 

ГИЛБЪРТ

А аз казвам, милорд, че лъжеш. Казвам, че си лъжец и убиец. Казвам, че си нагъл мошеник. Казвам, че преди малко ти произнесе съдбовните думи, заради които ще умрем и двамата, разбираш ли? Ти, защото ги каза, аз, защото ги чух.

 

ФАБИАНИ

Я виж ти! Кой е този дързък смелчага?

 

ГИЛБЪРТ

Аз съм Гилбърт, гравьорът. Джейн е моята годеница.

 

ФАБИАНИ

А аз съм рицарят Еймиас Полит. Джейн е моята любовница.

 

ГИЛБЪРТ

Лъжеш, ти казвам! Ти си лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата. Безумец, мислиш, че не те познавам!

 

ФАБИАНИ (настрани)

Ясно, тази нощ всички ме познават! Още един опасен човек, от който ще трябва да се отърва!

 

ГИЛБЪРТ

Кажи веднага, че ме излъга като подлец, че Джейн не е твоя любовница.

 

ФАБИАНИ

Познаваш ли почерка й? (Изважда от джоба си малко листче.) Прочети това. (Настрани, докато Гилбърт трескаво разгъва бележката.) Важното е да го накарам да влезе в къщата и да започне да се кара с Джейн. Така ще имам време да извикам хората си.

 

ГИЛБЪРТ (чете)

„Ще бъда сама тази нощ, можете да дойдете.“ Проклятие! Милорд, ти си опетнил честта на годеницата ми, ти си подлец! Искам удовлетворение!

 

ФАБИАНИ (слага ръка на шпагата си)

Съгласен съм. Къде е шпагата ти?

 

ГИЛБЪРТ

Ох, полудявам! Колко унизително е да си човек от простолюдието, да не можеш да носиш никакво оръжие, нито шпага, нито кинжал! Добре, така да бъде, ще те причакам през нощта на някой ъгъл, ще впия ноктите си в гърлото ти и ще те убия, нещастнико!

 

ФАБИАНИ

Виж ти! Много сте невъздържан, приятелю мой!

 

ГИЛБЪРТ

И, милорд, аз непременно ще ти отмъстя!

 

ФАБИАНИ

Ще ми отмъщаваш ти, който си толкова ниско, на мен, който съм толкова високо? Ти си луд! Пази се от мен!

 

ГИЛБЪРТ

Да се пазя от теб?

 

ФАБИАНИ

Да.

 

ГИЛБЪРТ

Ще видим.

 

ФАБИАНИ (настрани)

Този човек не трябва да дочака изгрева на слънцето. (Високо.) Приятелче, послушай ме, върни се вкъщи. Неприятно ми е, че разбра всичко, но аз ти оставям хубавицата. Впрочем нямах намерение да продължавам този флирт. Върни се вкъщи. (Хвърля ключ в краката на Гилбърт.) Ако нямаш ключ, ето ти моя. Или ако предпочиташ, чукни четири пъти по капака на прозореца, Джейн ще помисли, че съм аз, и ще ти отвори. Лека нощ! (Излиза.)