Виктор Юго
Ернани (9)

Сцена първа

 

ДОН КАРЛОС (разглежда балкона)

Ето балконът й… Сърцето ми тупти.

 

Не свети още, не!

 

                                И светлина блести

там, где не бих желал, а там, где търся нея,

е пълен мрак…

 

ДОН САНЧО

                                Кралю, да свършим със злодея!

Нима го пуснахте?

 

ДОН КАРЛОС

                                Дарих му път открит!

 

ДОН МАТИАС

Той може би е бил най-главният бандит!

 

ДОН КАРЛОС

Дали е главатар или служител верен,

не знам, но бе с лице на крал високомерен.

 

ДОН САНЧО

А името?

 

ДОН КАРЛОС (вперил очи към прозореца)

                Фернан… Не! То завършва с „и“…

 

ДОН САНЧО

Ернани може би?

 

ДОН КАРЛОС

                                Да.

 

ДОН САНЧО

                                Той е!

 

ДОН МАТИАС

                                                Той стои

начело…

 

ДОН САНЧО (на Краля)

                Но какво говореха тогава?

 

ДОН КАРЛОС (без да сваля очи от прозореца)

От шкафа им проклет не всичко се долавя.

 

ДОН САНЧО

Защо го пуснахте? Или ви стана жал?

 

ДОН КАРЛОС (обръща се високомерно и го гледа в лицето)

Но, графе мой, така не се разпитва крал!

Двамата благородници мълчаливо отстъпват.

И впрочем в онзи миг не мислех за злодея;

аз виждах доня Сол, жадувах само нея.

Изгарям от любов! С какви очи е тя!

Два лъча, две звезди, две факли във нощта!

Говореха и аз от думите крилати

само: „Утре тук във полунощ елате!“

Но туй е главното. Щастлив съм, боже мой!

Докато с нож в ръка за плячка скита той,

докато дебне скрит и нечий гроб копае,

аз гълъбицата ще грабна, без да знае.

 

ДОН РИКАРДО

Кралю, послушайте един съвет от мен:

убийте ястреба и тя ще падне в плен!

 

ДОН КАРЛОС (на Дон Рикардо)

Да, графе! Точно тъй. Ценя добри съвети!

 

ДОН РИКАРДО (покланя се дълбоко)

Кралю, щом ставам граф, и графство посочете!

 

ДОН САНЧО (живо)

Не — грешка!

 

ДОН РИКАРДО (на Дон Санчо)

                        Моят крал ме прави граф.

 

ДОН КАРЛОС

                                                                        Добре.

 

Изпуснах титлата — той да я прибере!

 

ДОН РИКАРДО (отново се покланя)

Благодаря, сеньор!

 

ДОН САНЧО (на Дон Матиас)

Нов граф се изтъркаля…

 

ДОН МАТИАС (на Дон Санчо)

Но с хубавицата какво ще прави краля?

 

ДОН САНЧО (гледа недоброжелателно Дон Рикардо)

Ще я направи май графиня в своя двор!

Щом тя роди му син, ще стане крал…

 

ДОН МАТИАС

                                                                        Сеньор,

крал — незаконен син? Не, няма туй да мине!

Не съм видял крале, родени от графини.

 

ДОН САНЧО

Маркиз като вас ще бъде може би.

 

ДОН МАТИАС

И незаконен, той едва ли ще скърби.

Ще стане вицекрал в поробена държава.

 

ДОН КАРЛОС (гневно гледа осветените прозорци)

Като очи отвред ревниво наблюдават!

Най-после! Вече два угаснаха… На път!

Как бавно в чакане минутите текат!

Кой би ги ускорил, за да политнат в мрака?

 

ДОН САНЧО

Но всеки между нас, кралю, така ви чака!

 

ДОН КАРЛОС

А пък народът — вас! Тъй вечно е било!

 

Потъна всичко в мрак!

 

                                        Проклетото стъкло!

Кога ще светне то? Нощта е тъй неясна!

О, доня Сол, изгрей като звезда прекрасна!

 

Не е ли полунощ?

 

ДОН РИКАРДО

                                Почти.

 

ДОН КАРЛОС

                                        Без шум, без вик

да свършим! Другият ще дойде всеки миг.

 

Но вижте факла там! И сянка мълчалива!

До днес не е била зората тъй красива!

Я да побързаме! Сигнал очаква тя…

Ще чукна три пъти… И моята мечта

след миг ще слезе тук. Но ваште силуети

ще я изплашат, да!… Във сянката идете,

денете другия… И ще делим завчас:

за мен — девойката, разбойника — за вас!

Разбрахте ли?

 

ДОН РИКАРДО

                        О, да!

 

ДОН КАРЛОС

                                Пристигне ли, веднага

да бъде повален от удари на шпага!

Додето се свести, трофея мил и плах

ще отвлека далеч… Ще падне после смях!

Не го убивайте! Той е сърце горещо…

Храбрец е, а смъртта е сериозно нещо!