Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- —Добавяне
Сцена първа
Доня Хосефа Дуарте, стара жена, облечена в черна рокля, обшита с кехлибар по модата на Исабел Католическа[1]. Дон Карлос[2].
ДОНЯ ХОСЕФА (сама. Спуска тъмночервените завеси на прозореца и подрежда няколко кресла. Чука се на малката врата, която е скрита вдясно. Тя се ослушва. Чука се повторно)
Дали е вече той —
ново почукване,
сеньорът хубав, смел?
Четвърто почукване.
На тайната врата!
Отваря малката замаскирана врата. Влиза Дон Карлос, с плащ, закриващ долната част на лицето му, и шапка, прихлупена върху очите.
Влез, влез, добре дошъл!
Въвежда го. Той сваля наметалото си и под него се вижда богат костюм от кадифе и коприна, ушит по камилската мода от 1519 година. Тя се вглежда в него и отстъпва изумена.
Не сте Ернани? Как? На помощ!
ДОН КАРЛОС (улавя ръката й)
Да мълчите!
Две думи още — и ще бъдете убита!
Гледа я втренчено. Тя млъква изплашена.
У доня Сол ли съм? Годена за херцог
Пастраня — чичо й, човек ревнив и строг,
и доста стар? Нали тя чака в късни нощи
млад рицар без брада и без мустаци още?
Макар че я следят, нали се среща тук
с любовника си млад, на стареца напук?
Така ли е?
Тя мълчи, той разтърсва ръката й.
Защо дуенята не каже?
ДОНЯ ХОСЕФА
Сеньор, две думички ми забранихте даже.
ДОН КАРЛОС
Кажи една — „да“, „не“!… У доня Сол ли ти
служителка си?
ДОНЯ ХОСЕФА
Да. Защо?
ДОН КАРЛОС
Тъй. Не крещи.
И старият херцог от къщи е далече?
ДОНЯ ХОСЕФА
Да.
ДОН КАРЛОС
Тя очаква друг?
ДОНЯ ХОСЕФА
Да.
ДОН КАРЛОС
Аз съм мъртъв вече!
ДОНЯ ХОСЕФА
Да.
ДОН КАРЛОС
Ще се срещнат тук? И тук ръка в ръка…
ДОНЯ ХОСЕФА
Да.
ДОН КАРЛОС
Скрий ме тук!
ДОНЯ ХОСЕФА
Вас?
ДОН КАРЛОС
Да.
ДОНЯ ХОСЕФА
Защо?
ДОН КАРЛОС
Ами така…
ДОНЯ ХОСЕФА
Да скрия вас?
ДОН КАРЛОС
Да — тук!
ДОНЯ ХОСЕФА
Не мога!
ДОН КАРЛОС (изважда от пояса си кама и кесия)
Извинете!
Пари или кама, сеньора, изберете!
ДОНЯ ХОСЕФА (взема кесията)
Не сте ли дявол?
ДОН КАРЛОС
Да, дуеньо!
ДОНЯ ХОСЕФА (отваря тесен шкаф в стената)
Влезте тук!
ДОН КАРЛОС (разглежда шкафа)
В такъв сандък?
ДОНЯ ХОСЕФА (затваря шкафа)
А где?
ДОН КАРЛОС (отваря шкафа)
Щом няма начин друг!?
(Продължава да го разглежда.)
Ти май понякога прибираш тук метлата,
с която посред нощ политаш в небесата!
(Вмъква се с мъка.)
Уф!
ДОНЯ ХОСЕФА (скръства ръцете си, възмутена)
Мъж у нас!
ДОН КАРЛОС (от шкафа, който още е отворен)
Какво? Жена ли през нощта
очаква доня Сол?
ДОНЯ ХОСЕФА
Чух стъпки… Идва тя.
О, боже мой, сеньор, затваряйте капака!
(Блъсва вратата на шкафа и го затваря.)
ДОН КАРЛОС (отвътре)
Ако продумаш, знай, веднага смърт те чака!
ДОНЯ ХОСЕФА (сама)
Исусе, кой е той? И как да се спасим?
В двореца само аз и доня Сол не спим.
Ще дойде другият… Той нека се оправя!
И шпага има той… Да пази бог тогава
нас, грешните!
(Измерва кесията.)
Даа, да, личи — на е крадец.
Влиза Доня Сол, облечена в бяло. Доня Хосефа скрива кесията.