Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hernani, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart(2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. —Добавяне

Сцена пета

Ернани, Маската.

 

МАСКАТА

                                        „В какъвто искаш ден,

където и да е — у нас или в чужбина,

когато прецениш, че трябва да загина,

със рога изсвири — това ще бъде вест

да дойда…“ Мъртвите свидетелствуват днес.

Добре! Готов ли си?

 

ЕРНАНИ (тихо)

                                        Херцогът!

 

МАСКАТА

                                                        Отдалече

пристигнах в твоя дом. Дойде часът ми вече!

Ти май позакъсня.

 

ЕРНАНИ

                                Добре, но аз не знам

какво ще правиш с мен. Кажи!

 

МАСКАТА

                                                        Избирай сам —

отрова или меч! Аз нося всичко. В рая

ще стигнем двама.

 

ЕРНАНИ

                                Да!

 

МАСКАТА

                                        Молитва?

 

ЕРНАНИ

                                                        Не желая!

 

МАСКАТА

И тъй?

 

ЕРНАНИ

                Отровата.

 

МАСКАТА

                                Добре. Вземи в ръка!

 

Подава му шишенце, Ернани го поема и пребледнява.

 

Пий!

 

Ернани поднася шишенцето до устните си и после се отдръпва.

 

ЕРНАНИ

        Само тази нощ! Не ме мъчи така!

О, ако си с душа, която също страда,

ако не си фантом, дошъл при мен от ада,

ако не си вампир, зъл дявол със рога,

ако не носиш ти печата: „Никога!“ —

ако разбираш ти каква е тази радост

да любиш, да си млад, с двайсетгодишна младост,

ако в ръцете ти тя тръпна е била,

до утре потърпи, ах, утре пак ела!

 

МАСКАТА

До утре! Утре… Не! До ярост съм докаран!

Надгробен звън за теб не чу ли тази заран?

Защо да губя нощ? Не бих я преживял.

Кой после би те взел? Нали ще съм умрял!

Да свърша сам! Момче, ще слезем двама в гроба!

 

ЕРНАНИ

Не! Аз ще се спася от мрачната ти злоба!

Не искам!

 

МАСКАТА

                Точно тъй — разбрал съм те почти.

В какво ми се закле нима не помниш ти?

В баща си се закле! А то е нещо малко —

забравя се… И ти си лекомислен. Жалко!

 

ЕРНАНИ

В баща си! Боже мой! В баща си? Аз съм луд.

 

МАСКАТА

Клетвопрестъпник си! Какъв позор нечут!

 

ЕРНАНИ

Херцог!

 

МАСКАТА

                Испански гранд, а ето резултата!

Понеже не държиш на клетвата си свята,

прощавай!

 

(Прави крачка към изхода.)

 

ЕРНАНИ

                Не, постой!

 

МАСКАТА

                                        Тогава…

 

ЕРНАНИ

                                                        Зъл старик!

 

(Взима шишенцето.)

 

От райските врати ме дръпваш в тоя миг!

 

Доня Сол се връща, без да вижда човека с маска, който е прав в дъното.