Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- —Добавяне
Сцена първа
Дон Карлос, Дон Рикардо де Рохас, граф Де Касапалма с фенер в ръка. Дълги наметала и ниско захлупени шапки.
ДОН РИКАРДО (с шапка в ръка)
Ей тук е мястото!
ДОН КАРЛОС
Подготвят тук измяна,
но здраво със ръка след малко ще ги хвана!
Сеньор курфюрст от Трир[1], ти значи си им дал
това подземие? Добре си го избрал!
Разчитат на успех във катакомби скрити,
в надгробни плочи те наточват си камите,
Опасно е това. По дяволите, днес
залагат и глави убийците, и чест.
Избрали сте добре за работа такава
подобна гробница — тя пътя ви скъсява.
(На Дон Рикардо.)
Подземията тук къде ще изведат?
ДОН РИКАРДО
Почти до замъка.
ДОН КАРЛОС
Върви ни тоя път.
ДОН РИКАРДО
А други стигат чак до църквицата стара —
зоват я „Алтенхайм“.
ДОН КАРЛОС
Там Рудолф май се скара
с Лотар и го уби. Но прочети ми пак
онези имена — къде, защо и как!
ДОН РИКАРДО
Пръв Гота.
ДОН КАРЛОС
Знам защо е станал конспиратор —
желае немец той за немски император!
ДОН РИКАРДО
След него Хохенбург.[2]
ДОН КАРЛОС
Да, той би бил блажен
и в ада с крал Франциск, а не и в рая с мен.
ДОН РИКАРДО
Дон Хил Телес Хирон.
ДОН КАРЛОС
О, майчице Мадона!
Негодникът! И той въстава срещу трона!
ДОН РИКАРДО
Говорят — сварил ви при госпожа Хирон
в деня, когато го направихте барон.
Навярно за това сега си отмъщава.
ДОН КАРЛОС
И затова против Испания въстава?
Кои са другите?
ДОН РИКАРДО
Тук забелязвам аз
епископ Васкес — той е също срещу вас!
ДОН КАРЛОС
За своята жена и той ли се бунтува?
ДОН РИКАРДО
А после дон Гусман де Лара — той жадува
да има орден.
ДОН КАРЛОС
Как! За орден ли е там?
С въже на шията — ще му го вържа сам!
ДОН РИКАРДО
Херцог фон Люцелбург — глава в торба поставя…
ДОН КАРЛОС
На ръст с една глава по-къс ще го направя!
ДОН РИКАРДО
Хуан де Аро — той Асторга иска…
ДОН КАРЛОС
Да!
Палачът е богат чрез тия господа.
ДОН РИКАРДО
Това са.
ДОН КАРЛОС
Графе мой, не всички са разкрити.
По моя сметка май са повече главите!
ДОН РИКАРДО
Бандити, пратени от Франция — за тях
не споменах…
ДОН КАРЛОС
Мъже без чест, но и без страх,
с кама, която е готова, ненаситна,
към всяко злато е като стрелка магнитна.
ДОН РИКАРДО
Видях новодошли — стояха настрана:
младеж и старец.
ДОИ КАРЛОС
Как! Кажете имена!
Дон Рикардо вдига рамене.
А възраст?
ДОН РИКАРДО
Двадесет.
ДОН КАРЛОС
Тъй млад, а зле уплетен!
ДОН РИКАРДО
И шестдесет.
ДОН КАРЛОС
Един почти е малолетен,
а друг — премного стар. Добър урок ще дам —
палача си дори ще подпомогна сам!
На враговете си ще плащам скъпо вече —
строши ли брадвата, ще му предложа меча.
Към ешафодното платно аз бих пришил
и своя кралски плащ — тъй бих го разширил.
Но император аз ще стана ли?
ДОН РИКАРДО
Съборът
разисква в този миг.[3]
ДОН КАРЛОС
Не знам какво ще сторят!
Франсоа ли, Фридрих ли Саксонски — тъй лукав,
но с титла Мъдрия? Да, Лутер май е прав,
че всичко е на зле! Величества създават,
но само златото за довод те признават.
Саксонец еретик, тъп палатински граф,
а Трирския примат — развратен и дребнав!
Хесенските князе, Бохемецът са мои,
но по са малки те и от земите свои.
Развратни дядовци, разпасана младеж!
Корони — да! Глави не можеш да съзреш!
Пигмеи! Всички вас бих могъл да ви сложа,
сам, както Херкулес, в едничка лъвска кожа.
Знам, ще изглеждате без мантиите зле
и с по-глупашки вид дори от Трибуле[4]!
Три гласа търся — с тях излязъл бих от сянка!
Рикардо, чуй: бих дал Толедо, Саламанка,
бих дал и Ганд за три, три гласа в този час,
три града — по един за всеки даден глас!
Кастилски, фландърски да бъдат градовете!
Разбира се, след туй назад ще бъдат взети.
Дон Рикардо поздравява краля с дълбок поклон и слага шапката си.
Как? Слагаш шапката?
ДОН РИКАРДО
Говорехте на „ти“[5].
(Отново се покланя.)
Ей ме испански гранд!
ДОН КАРЛОС (настрани)
О, глупави мечти!
Амбиции безброй на алчни сиромаси!
Чрез наште размисли те следват мисълта си!
Петли в кокоши двор — и там подхвърлям аз
трохи от своето величие и власт!
(Замечтан.)
Бог, императорът и папата — признавам!
Но крал, херцог! Какво са те?
ДОН РИКАРДО
Аз се надявам,
че вас ще изберат, кралю?
ДОН КАРЛОС (настрани)
Крал! Крал! Без жал
на всички ще платя, ако остана крал!
ДОН РИКАРДО (настрани)
Крал! Император! Ха! Но аз съм гранд испански!
ДОН КАРЛОС
Щом императорът, владетелят германски,
те изберат, с какъв сигнал ще известят?
ДОН РИКАРДО
Саксонецът — веднъж със топ ще изгърмят.
Два пъти за Франсоа. За вас, кралю, три пъти!
ДОН КАРЛОС
И тази доня Сол! Умът ми се помъти!
Ако съм аз, иди, кажи й за това —
пред цезар само тя ще преклони глава!
ДОН РИКАРДО (усмихва се)
Добър сте!
ДОН КАРЛОС (високомерно го прекъсва)
Замълчи! И да не се повтори!
За нея казах ли какво да се говори?
Кога ще съобщят избраника?
ДОН РИКАРДО
В зори —
Най-късно подир час!
ДОН КАРЛОС
Три гласа! Само три!
Но с този заговор сега да се разправя,
а за империя ще мисля чак тогава!
(Брои на пръсти и тропа с крак.)
Три гласа още! Ах! Ще ги получат те!
Гадателят Агрип[6] във бъдното чете:
тринадесет звезди видял, че полетели
към моята звезда в небесните предели.
Ще бъда аз избран! Но страшно се боя.
Отец Тритем[7] това предсказал на Франсоа,
затуй с гадания не трябва да се тровя,
а с меч да подкрепя пророчество такова!
Добър пророк добри пророчества плете,
но до успешен край по-лесно стигат те,
щом армия с коне, с пехота и фанфари
неясната съдба с топове изпревари,
към казаната цел да им посочи път —
пророчествата тъй да се осъществят.
Кой струва повече — Тритем или Агрипа?
Знам, който с армия, с ръце по-здраво пипа
и който думите подкрепя с меч и щит,
с наемник не един и с ножа на бандит,
съдбата си влече във правилна посока,
развръзката твори за радост на пророка!
Безумци! Дебнат те с надменния си нрав,
стремят се към властта и казват: „Аз съм прав!“
Те имат множество чудовищни топове —
дъхът им градове ще срине до основи.
Те имат кораби, бойци и затова
успеха гонят те през смазани царства…
Не, този кръстопът, над който бди съдбата,
ги води повече към пропаст непозната,
отколкото към трон — направят крачка, спрат,
страхливо в бъдното се мъчат да четат,
не вярват в себе си и в паника дълбока
разпитват вещици за правата посока!
(На Дон Рикардо.)
Отивай! Скоро те ще дойдат тук на сбор.
Но първо ключа дай — къде е той?
ДОН РИКАРДО (дава на краля един ключ)
Сеньор,
помнете граф Лимбург, той гроба охранява
и ключа даде той — недейте го забравя!
ДОН КАРЛОС (изпраща го)
Сега на работа! За друго не мисли!
ДОН РИКАРДО (покланя се)
Кралю, оставям ви.
ДОН КАРЛОС
Три изстрела, нали?
Дон Рикардо се покланя и излиза: Дон Карлос, останал сам, потъва в дълбок размисъл. Скръства ръце и свежда глава на гърдите си. После се изправя и се обръща към гробницата.