Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- —Добавяне
Сцена седма
Дон Руи, Ернани.
ДОН РУИ
Излез!
Ернани се появява на вратата на скривалището. Дои Руи му показва двете шпаги на масата.
И избери! Дон Карлос е на път.
Но ти ще ми платиш в дуел, в дуел до смърт!
По-скоро! Е, какво? Защо се разтрепери?
ЕРНАНИ
Дуел! О, старче, с теб не искам да се меря!
ДОН РУИ
Защо? Боиш ли се? Не си от род почтен?
Недей се тревожи! За да се бие с мен,
е знатен всеки мъж, когато ме обиди.
ЕРНАНИ
Но, старче…
ДОН РУИ
Кой кого! Ти или аз — ще видим!
ЕРНАНИ
Готов съм да умра! Ти ме спаси и знам —
животът ми е твой! Вземи го!
ДОН РУИ
Искаш сам?
(Към портретите.)
Той иска сам смъртта.
(На Ернани.)
Молитвата тогава!
ЕРНАНИ
Сеньор, последната към тебе ще отправя.
ДОН РУИ
Към бога, не към мен!
ЕРНАНИ
Не, не, към теб! Сеньор,
убий ме след това! Покрий ме със позор!
Но съжали се, дай, преди да си отида
от тоя тъжен свят, със нея да се видя!
ДОН РУИ
Как! Да я видиш?
ЕРНАНИ
Да! Обичния й глас
да чуя пак поне в предсмъртния си час!
ДОН РУИ
Да чуеш!
ЕРНАНИ
О, сеньор, разбирам ревността ти,
Но скоро в тъмен гроб смъртта ще ме запрати.
Ако не искаш ти, не бих я и видял,
но да я чуя пак! Веднага бих умрял.
О, да я чуя пак! Послушай ме и с радост
ще дам живота си и буйната си младост!
Душата ми, преди да литне сред лъчи,
ще види нейната вдън нейните очи.
Ти ще присъствуваш. Аз няма да говоря,
Убий ме след това!
ДОН РУИ (посочва още отвореното скривалище)
О, боже! Що да сторя?
Но този кът нима е тъй дълбок и глух,
че нищо не си чул?
ЕРНАНИ
Не, нищичко не чух!
ДОН РУИ
Взе нея вместо теб! Сърцето ми погуби.
ЕРНАНИ
Но кой?
ДОН РУИ
Самият крал!
ЕРНАНИ
О, старче, той я люби!
ДОН РУИ
Как?
ЕРНАНИ
Наш съперник е, затуй ни я отне.
ДОН РУИ
Нима?… Проклятие! Васали, на коне!
След похитителя!
ЕРНАНИ
То би било безумно!
Чуй — сигурната мъст не се извършва шумно
Аз вече съм ти роб. Ти ме държиш, сеньор,
но нека отмъстя за нейния позор!
А дял от тази мъст на мен ми се полага.
Целунал бих дори нозете ти веднага!
След краля да вървим! За твоите права
ще го накажа с меч! Убий ме след това!
ДОН РУИ
И пак ще бъдеш мой?
ЕРНАНИ
Пред белите ти власи
кълна се!
ДОН РУИ
Но в какво?
ЕРНАНИ
В главата на баща си!
ДОН РУИ
Но ще си спомниш ли за клетвата пред мен?
ЕРНАНИ (подава му рога, който откачва от пояса си)
Чуй. Ето моя рог! В какъвто искаш ден,
където и да е — у нас или в чужбина,
когато прецениш, че трябва да загина,
веднага изсвири! Това ще бъде вест
да дойда…
ДОН РУИ (подава му ръка)
Дай ръка!
Двамата си стискат ръцете.
(Към портретите.)
Свидетели сте днес!