Виктор Юго
Ернани (17)

Сцена четвърта

 

ЕРНАНИ

Да, поздравявам ви! Съвсем не се преструвам!

Прекрасни накити — и аз им се любувам!

 

Добър е пръстенът, короната гори!

Разкошно колие, а гривната дори

е рядка… но разбрах — по-редки са жените,

които днес не са с двуличие пропити.

 

Но той… Срещу това какво получи той?

Как! Мъничко любов? Тъй малко? Боже мой,

какво предателство! Какви очи лъжливи!

Навярно ви е дал и бисери фалшиви,

и вместо злато — мед, олово, стъкълца,

фалшиви бисери, фалшиви нещица!

И като всичко тук — фалшиво несъмнено —

и вашето сърце е само позлатено!

 

Не! Всичко е добро, с безспорна красота!

Не би ви лъгал той пред прага на смъртта.

О, всичко има тук!

 

                                        Халка от злато — фина,

брилянти, обеци, венец на херцогиня…

Награда за любов най-вярна — няма спор!

 

ДОНЯ СОЛ (отива до ковчежето, рови в него и изважда една кама)

Защо не стигнахте до дъното, сеньор?

 

От Карлос с помощта на светлата Мадона

Камата взех — нали ми бе предложил трона?

Отказах зарад вас… А вие…

 

ЕРНАНИ (все още на колене)

                                                        О, мълчи!

О, нека тъй стоя пред тъжните очи

и тъй да изсуша сълзите ти прикрити,

а след това вземи кръвта ми за сълзите!

 

ДОНЯ СОЛ (трогната)

Простих ти, мили мой! Сърцето ми тупти,

препълнено с любов.

 

ЕРНАНИ

                                        Тя вече ми прости

и ме обича! Кой могъл би да предскаже,

че тя ще ми прости, че ме обича даже?

Мой ангел, търсил бих, целувал бих в захлас

дори и стъпките, оставени от вас!

 

ДОН СОЛ

Приятелю!

 

ЕРНАНИ

                        Към теб бях много груб, любима!

Кажи: „Обичам те!“ Във тия думи има

надежда и любов. Знам, женските уста

тъй, без усилие, лекуват в миг скръбта.

 

ДОНЯ СОЛ (потънала в себе си, без да го чува)

Как! Моята любов тъй слабо ли познава?

Та биха ли могли мъже с душа дребнава

да уловят във плен, безумен и суров,

сърцето на жена, ранено от любов?

 

ЕРНАНИ

Уви! Аз клеветя! На твое място, мила,

бих изкрещял: „Мълчи!“, не бих намерил сила

да слушам този луд. Той, без да прецени,

милува някого, но първо го рани.

Бих казал: „Махай се!“ О, мила, отблъсни ме!

Ще благославям аз любимото ти име,

защото бе добра, а аз — безкрайно лош,

почерних твоя ден със мрачната си нощ!

Знам, твоят дух е чист, възвишен и прекрасен

виновна ли си ти, че аз съм тъй ужасен?

Вземи херцога! Той е пълен с доброта.

Олмедо има той от майка, от баща —

град Алакала… Бъди щастлива и богата!

А знаеш ли какво ще ти даде съдбата

чрез моята ръка? Чуй: зестра от печал!

И кръв или сълзи ще бъдат твоят дял!

Вериги, ужас, смърт и бягство от закона —

това ще е за теб и накит, и корона.

Не е поднасял мъж, на никаква цена,

такъв венец от скръб на своята жена!

Старика ти вземи! Ах, той те заслужава!

Кой би повярвал днес че за жена такава

ще бъда подходящ? Кой, щом ни види тук,

теб — нежна, прелестна, мен — груб, с корав юмрук,

теб — блед и кротък цвят, цъфтящ в градини скрити,

мен — тласкан в бурята неспирно към скалите,

кой би твърдял, че с теб ще тръгнем в път блажен!

Не! Мъдрият творец е прав — не си за мен!

Разбрах, не съм за теб! Сега се примирявам.

Плених сърцето ти — с готовност пак го давам

на по-добрия… Бог на мен не би те дал.

Лъжа е, че такъв е твоят жизнен дял!

О, сбогом, мъст, любов! Над мен се свечерява

и с двойната мечта потъвам във забрава.

Дори не отмъстих, не чух и страстен зов —

определен за мъст, аз бях пропит с любов!

Прости ми и върви, туй моля с устни бледни.

Чуй тези две молби, защото са последни!

Ти си живота, аз — смъртта… Ведно със мен

защо да се вградиш във моя гроб студен?

 

ДОНЯ СОЛ

Жесток си!

 

ЕРНАНИ

                        Арагон! И ти, Естрамадура!

Замисля ли добро, съдбата го разтуря!

Взех ваште синове, за да възвърна с чест

и с бой правата си, но те са мъртви днес —

най-храбрите мъже на храбрата родина.

Да, всеки в кървав бой като храбрец загина,

спи възнак и пред бог разтвори ли очи,

ще види синева и слънчеви лъчи.

Това е участта на моите другари.

Такава ли съдба над теб да се стовари?

Херцогът, пъкълът и тоя крал дори,

когото щеш вземи — от мен са по-добри.

Сам, без приятели… Те всички са далече,

напуснаха ме те. Твой ред дошъл е вече!

И нека бъда сам. Спаси се от смъртта!

В религия недей превръща любовта!

Иди си! Може би ме мислиш за разумен —

че като другите вървя по път безшумен,

но право към целта… Не е така, уви!

Свести се! Аз съм мощ, която все върви.

Сляп, глух, оръдие на тайни неразкрити!

Душа на клет бедняк, роден от тъмнините!

Къде вървя? Не знам. Но ветрове свистят

и зла съдба, и те ме тласкат все на път.

Аз слизам, без да спра. Не мога да се върна.

Поспра ли само миг и морен се обърна,

дочувам глас: „Върви!“ — и слизам в пропастта.

От пламък или кръв червена зее тя.

Пред моя устрем луд руши се всичко, стене.

Горко на този, що докосне се до мене!

Върви си, напусни фаталния ми път!

Неволно сея вред беди и нося смърт!

 

ДОНЯ СОЛ

О, боже!

 

ЕРНАНИ

                Страшно зъл е моят демон. Ето

че щастие за мен е чудото, което

не е създал. А ти си щастието тук!

Но ти не си за мен. Бъди щастлива с друг!

Ще грейне може би над мен звезда, но няма

да й повярваш ти… И то ще е измама.

Вземи херцога!

 

ДОНЯ СОЛ

                                Не! Не искам тоя брак!

Сърцето ми кърви, разкъсвате го пак!

Не ме обичате!

 

ЕРНАНИ

                        Любима, в тоя замък

ти си огнището, което с ласкав пламък

ме стопля! Но прости, че си отивам аз!

 

ДОНЯ СОЛ

Не ви се сърдя! Не! Но ще умра без вас!

 

ЕРНАНИ

Как! Да умреш? За мен? Но никой не умира

за толкоз мъничко!

 

ДОНЯ СОЛ (оставя да бликнат сълзите й)

                                Така…

 

ЕРНАНИ (сяда до нея)

                                                Плачът раздира

гърдите ми. Сгреших! Кой би ми отмъстил?

Ти пак ще ми простиш! Кой би ти обяснил,

че страдам, щом за мен една сълза проблесне

и дави пламъка в очите ти чудесни?

Другарите ми днес са мъртви. Пада мрак!

Прости! Обичал бих, но сам не зная как!

Уви! Обичам те, обичам те, любима!

Не сълзи! По-добре смъртта! О, ако имах,

аз бих ти дал света! Но съм така злочест!

 

ДОНЯ СОЛ (хвърля се на шията му)

Прекрасен, щедър лъв за мен сте вие днес!

Обичам ви!

 

ЕРНАНИ

                Смъртта не би била тъй груба,

щом идва с любовта!

 

ДОНЯ СОЛ

                                        От все сърце ви любя!

Мой мили, от любов душата ми гори!

 

ЕРНАНИ (скланя глава на рамото й)

Бих срещнал радостно кинжала ти дори!

 

ДОНЯ СОЛ (с молба)

Нима не ви е страх? За тия думи бърже

би ви наказал бог.

 

ЕРНАНИ (все така склонен на рамото й)

                                Тогава да ни свърже!

Ти настоя. Добре. Готов съм тоя път!