Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- —Добавяне
Сцена първа
Марион Дьолорм в домашна дреха, седнала до масата, бродира. Маркиз Дьо Саверни, съвсем млад човек, рус, без мустаци, облечен по последната мода от 1683 година[1]. Саверни се приближава до Марион, опитвайки се да я целуне.
САВЕРНИ
Да се сдобрим, Марион! По-бързо! Съгласи се!
МАРИОН (отблъсква го)
Но как? Тъй бързо ли? Ах, моля ви, маркизе!
САВЕРНИ (настойчиво)
Една целувчица!
МАРИОН (гневно)
Маркизе!
САВЕРНИ
Що за гняв!
Тъй нежна сте били към мен — не съм ли прав?
МАРИОН
Забравете…
САВЕРНИ
О, не! Не мога да забравя.
МАРИОН (настрана)
Досадник!
САВЕРНИ
Но, Марион, защо сте днес такава?
Какво е станало — защо и за какво
не ви влече в Париж доброто общество?
На кралския площад то вече не ви вижда
Това, че сте в Блоа, жестоко ни обижда
Два месеца почти ви няма между нас.
МАРИОН
Аз правя онова, което трябва, аз
съм независима…
САВЕРНИ
Е, да! А как наричат
тълпата от мъже, които ви обичат?
А мен? А Дьо Гонди? Той бе безумно смел —
заряза месата… За вас прие дуел.
Несмон, Льо Пресини, Д’Аркиен, ония двама
Косади, зарад вас те изживяват драма.
Жените им дори ви искат там сега,
та тъй да им спестят безумната тъга.
МАРИОН (с усмивка)
А Бовилен?
САВЕРНИ
И той!
МАРИОН
Серест?
САВЕРНИ
Не се опази —
обича ви до смърт…
МАРИОН
А Поне?
САВЕРНИ
О, той ви мрази!
МАРИОН
Той само влюбен е… А онзи беден мой
(смее се)
стар прокурор?
(Смее се още по-силно.)
Льолу!
САВЕРНИ
Все е загледан той
в портрета ви, мадам, и стихове нарежда.
МАРИОН
От две години в мен е влюбен без надежда.
САВЕРНИ
Би ви подпалил той от обич… И все пак
защо се скрихте тук?
МАРИОН (строго, свежда очи)
Маркизе, няма как!
Красиви грехове накараха да страда
сърцето ми… и аз, макар и твърде млада,
почувствах съкрушен моминския си мир!
Бих се укрила аз, бих влязла в манастир
и там да ме спаси сам Бог от греховете.
САВЕРНИ
Май някаква любов под тази пепел свети!
МАРИОН
И вие мислите…
САВЕРНИ
То ясно си личи
по галещия плам на вашите очи.
Любов в провинция! Марион, това ме смая!
Такъв красив роман — с по-смешен край не зная!
МАРИОН
Е, нищо де!
САВЕРНИ
Марион!
МАРИОН
Но колко е часът?
РОЗА (зад сцената)
Почти среднощ!
МАРИОН (настрана)
Среднощ?
САВЕРНИ
Хитруша! Този път
разбрах: вървете си!
МАРИОН
Аз тук съм непозната.
Не срещам никого — обикнах самотата…
А пък и късно е… Опасна през нощта
е тази улица — с крадци е пълна тя.
САВЕРНИ
И да ме оберат!
МАРИОН
О, тя е и по-опасна!
САВЕРНИ
Ще ме убият ли?
МАРИОН
Но…
САВЕРНИ
Вие сте прекрасна!
Аз тръгвам… Все пак кой през всички тия дни
е милият овчар и как ви заплени?
МАРИОН
Кой? Никой!
САВЕРНИ
Ще мълча за тази тайна в двора!
За луди смятат ни немалко знатни хора,
затуй, че сплетничим, клюкарстваме, шумим
и бъбрим ей така, а всъщност си мълчим.
Мълчите?
(Сяда.)
Сядам…
МАРИОН
Ох, обичам… разберете,
че го очаквам тук…
САВЕРНИ
Добре! Така кажете!
Най-сетне! И къде го чакате, мадам?
МАРИОН
Тук!
САВЕРНИ
А кога?
МАРИОН
Сега!
(отива до балкона и се ослушва.)
Той може би е там…
(Връща се обратно.)
Не.
(Към Саверни.)
Радва ли ви туй?
САВЕРНИ
Не!
МАРИОН
Тръгвайте, за бога!
САВЕРНИ
Кажете кой е той, и не бъдете строга —
заради него днес ме пъдят, за мой срам!
МАРИОН
Наричат го Дидие — и повече не знам!
Аз съм Мари — това за мен той само знае.
САВЕРНИ (кикоти се)
Как!?
МАРИОН
Да.
САВЕРНИ (смее се)
Но в наши дни чист пасторал това е.
Такъв герой Ракан[2] е май изобразил.
Навярно по зида той би ви се открил.
МАРИОН
Навярно! Но сега се махайте!
(Настрана.)
Негодник!
САВЕРНИ (отново става сериозен)
Разбрахте ли поне дали е благородник?
МАРИОН
Не знам!
САВЕРНИ
Как?
(Към Марион, която лекичко го побутва към вратата.)
Тръгвам си.
(Връща се.)
Ах, само две слова!
В дар от един поет донесох ви това.
(Изважда книга от джоба си и я подава на Марион.)
На вас я посвети и се прочу безспорно.
МАРИОН (чете заглавието)
„Венец на любовта!“ — на Марион покорно!
САВЕРНИ
В Париж чрез този том той стана знаменит.
Какъв красив венец — сравняват го със „Сид“[3].
МАРИОН (оставя книгата)
Мил автор. Лека нощ!
САВЕРНИ
Защо е тази слава,
щом някой от Блоа добре ви забавлява?
МАРИОН (повиква Роза)
Хей, Роза, изпрати маркиз Дьо Саверни!
САВЕРНИ (покланя се)
Марион, грешите! Вас ви чакат трудни дни!