Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart(2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- —Добавяне
Сцена трета
Същите. Дидие.
ДИДИЕ (приближава се бавно към дъното; без да го забележат другите)
Маркиз Дьо Саверни! Къде ли се укри
тоя надут глупак, зазяпал се в Мари?
Ще му платя!
БУШАВАН (на Саверни, който разговаря с Бришанто)
Маркиз Дьо Саверни!
ДИДИЕ (настрани)
Така ли?
С бавни крачки приближава, вторачил поглед в благородниците, и се настанява на една маса под фенера, който осветява указа, на няколко крачки от Ланжели, който е все така неподвижен и безмълвен.
БУШАВАН (към Саверни, който се обръща)
Видя ли указа?
САВЕРНИ
Кой?
БУШАВАН
Който са издали
срещу дуелите?
САВЕРНИ
Чудесно.
БРИШАНТО
Но сега
заплашва ни въже!
САВЕРНИ
Че как тъй! Никога!
Да бесят измета!
БРИШАНТО (сочи му указа)
Иди и сам, полека
го прочети, ей там!
САВЕРНИ (забелязва Дидие)
Не, този хапльо нека
го стори вместо мен!
(На Дидие, повишава глас.)
Хей, указ току-що
издали са…
(На Бришанто.)
Той глух е май че, Бришанто!
ДИДИЕ (без да сваля очи от него, повдига бавно глава)
На мен ли казвате?
САВЕРНИ
Да, да! Прочетете
какво са писали — над вас фенерът свети!
ДИДИЕ
Аз?
САВЕРНИ
Или буквите не знаете добре?
ДИДИЕ (става)
За всеки дуелист — бесилка… Ще умре —
какъвто да е той.
САВЕРНИ
Как лъжете безбожно!
За нас такава смърт — това не е възможно,
защото този свят е наш за цял живот…
Да бесят, но не нас, а простия народ!
(Към благородниците.)
Нахалник!
(Към Дидие подигравателно.)
Миличък, май твърде зле четете?
А може би дори сте късоглед… Свалете
си шапката, така по-лесно се чете.
ДИДИЕ (катурва масата пред себе си)
Що за слова са туй — обидиха ме те!
Прочетох указа и ще ме наградите.
С главата и кръвта сега ще ми платите!
САВЕРНИ (усмихва се)
Туй поведение съвсем не е сюрприз:
надуших аз плебей, а той пък в мен — маркиз!
ДИДИЕ
Плебей в дуел с маркиз!… Маркизе, интересно
ще бъде, ако с вас кръвта си смесим честно!
САВЕРНИ (отново сериозен)
Не слагате ли край на земните си дни?
Наричам се Гаспар, маркиз Дьо Саверни.
ДИДИЕ
Е, и какво?
САВЕРНИ (хладно)
Избрах си секундант: това е
граф Дьо Гасе — светът като почтен го знае;
и втори: Дьо Вийак — наследник по закон
е на рода Фьовад — роднина с Д’Обюсон.
А вие кой сте?
ДИДИЕ
Аз? Това не ви засяга!
Подхвърлено дете — намерен съм пред прага
на църква някаква… И нямам име аз,
но също бих пролял кръвта си както вас.
САВЕРНИ
Но случаят все пак не ми изглежда странен!
Подхвърленият син е често на дворянин,
макар че може би… Плебей да възвисиш
е по-добре, вместо маркиз да унижиш.
И тъй, кога?
ДИДИЕ
Сега!
САВЕРНИ
Добре, както решите,
но ако титлата сега си присвоите.
ДИДИЕ
Хей, шпага!
САВЕРНИ
Я го виж! И шпага нямал той!
Така ще бъде взет за дявол знае кой.
(Предлага на Дидие собствената си шпага.)
Не искате ли? Тя отлично ще ви пази.
Ланжели става, изтегля своята шпага и я подава на Дидие.
ЛАНЖЕЛИ
Вземете моята! За глупост като тази
е най-добре от шут — ще бъде чест за мен!
(Насмешливо.)
В замяна бих желал да бъда награден
с едно парче въже от вашето бесило![1]
ДИДИЕ (взема шпагата, с горчивина)
Да бъде!
(На маркиза.)
Господи, добрия ти помилуй!
БРИШАНТО (скача от радост)
Ура! Дуел!
САВЕРНИ (на Дидие)
Къде ще бъдем?
ДИДИЕ
Ами да —
тук, под фенера!
ГАСЕ
Не, недейте, господа!
Фенерът тук е слаб — свещта му едва мига.
ДИДИЕ
Да боцна гърлото и тази свещ ми стига!
САВЕРНИ
Отлично!
ВИЙАК
Тъмно е.
ДИДИЕ
Не! Шпагите в нощта
като две мълнии ще блеснат под свещта.
Маркизе!
Двамата свалят плащовете си, махват с шапките си за поздрав и ги захвърлят зад гърбовете си. После изтеглят шпагите си.
САВЕРНИ
Ваш слуга!
ДИДИЕ
Започваме, пази се!
Кръстосват шпаги и се дуелират мълчаливо и ожесточено. Изведнъж малката врата се открехва и се появява Марион в бяла дреха.