Жан Фроасар
Хроники (24)

Застъпничеството на кралицата

Кралят на Англия се намираше по това време в голямата зала всред многочислена свита от графове и барони, стекли се да зърнат необичайното пратеничество от Кале. Дори и кралицата се яви, но по-сетне. Щом съобщиха на краля: „Сър, ето месир Готие Дьо Мани, води ги!“, той излезе тутакси на площада, сподирен от присъствуващите сеньори и от куп други, пристигащи да огледат гражданите на Кале и да видят сетния им час. Кралицата на Англия, която бе в напреднала бременност, също последва своя съпруг краля. Появи се месир Готие Дьо Мани начело на пристъпващите по него шестима първенци на Кале и слезе от кобилата раванлия, която яздеше. Мнозинството на площада се разтвори да му стори път. Месир Готие Дьо Мани заедно със спътниците си премина, застана пред краля и му заговори на английски:

— Скъпи сър, пратеничеството от Кале се явява по ваша воля.

Наместо ответ кралят впери ядно взор в шестимата мъже, тъй като преизпълнен бе с ненавист към тях и съгражданите им заради вредите и щетите, които му бяха нанесли.

Първенците на Кале преклониха коляно пред краля и сключвайки молитвено ръце, заговориха с тези думи:

— Високоблагородний кралю честити, ние, явилите се тук дългогодишни граждани на Кале и тежки търговци по море и по суша, ви поверяваме ключовете на града и на крепостта, за да постъпите, както ви е угодно, и самите ние се предаваме във ваши ръце в този си вид с надеждата да спасим нашия многострадален народ. Дано като благородник от най-знатно потекло имате за нас милост и пощада.

Истината е, че след тези слова задълго не можеше да се намери човек всред присъствуващите — бил той граф, барон или просто доблестен мъж без титла, — който да сдържи сълзите си на състрадание и дума да промълви. Кралят впери в пратеничеството свиреп взор, тъй като от бясната ненавист сърцето му се бе вкоравило като камък и бе загубил дар слово, а когато проговори, заповяда на английски начаса да бъдат обезглавени. Всички велможи и рицари замолиха с най-горещи сълзи краля да прояви милост и добросърдечие, ала той не щеше и дума да чуе.

Тогава заговори благородният рицар месир Готие Дьо Мани и каза:

— О, височайший господарю, благоволете да обуздаете поривите на гнева си. Вие се ползвувате с името и славата на най-извисен и благороден по душа човек. Мигар ще предприемете стъпка, която да ги накърни и да даде повод да приказват за вас като за лих злодей? Ако ли не помилвате тези люде, чийто живот зависи от благоволението ви, всеки ще каже, че проявявате черно жестокосърдечие, защото погубвате почтени граждани, доброволно предали се в ръцете ви, за да спасят останалите.

Свъси вежди кралят и рече:

— Мани, млъкнете, Мани! Такава е волята ми! Не ще бъде другояче.

Месир Готие Дьо Мани не посмя повече да се обади, а кралят, кипнал продължи:

— Доведете палача! Жителите на Кале ми избиха толкова народ, че сега тия на свой ред заслужават да умрат.

Тогава благородната кралица на Англия, която бе в положение и най-скоро очакваше дете, заплака тъй жаловито от милосърдие, че човек не можеше да издържи да я слуша. Тази великодушна и добросърдечна властителка падна на колене пред своя съпруг и повелител и рече:

— О, кралю честити, прекосих морето с угроза за живота си, а в замяна на това нито съм ви искала дар, нито съм ви молила да сторите нещо заради мене. Ето сега смирено прося и желая, ради Бога и от любов към мен, да благоволите да помилвате тези шестима мъже.

Кралят се позабави, преди да отвърне, и се вгледа в Нейно Величество съпругата си, която твърде скоро очакваше дете и жално ронеше сълзи в нозете му. И размекна се сърцето му, защото не би могъл да се разгневи срещу нея в това ѝ състояние, и заговори с тези думи:

— О, госпожо! Колко ли по-добре щеше да е да сте отвъд пролива. Тъй горещо молите, че не мога да не изпълня желанието ви и макар че ще го сторя неохотно — така да бъде, давам ви тези хора, постъпвайте с тях, както си щете.

Великодушната кралица рече:

— Благодаря от сърце, господарю.

Сетне кралицата се изправи, нареди да вдигнат шестимата граждани, да смъкнат въжетата от шиите им и ги отведе със себе си в дома, в който беше отседнала, заръча да ги облекат, да ги нагостят и да сторят за тях всичко необходимо. На заранта тя им раздаде по шест златни гроша, сетне месир Санс Д’Обрьосикур и месир Пан Дьо Рьот ги изведоха от лагера, съпроводиха ги на почтено разстояние и когато прецениха, че пленниците са вън от опасност, разделиха се с тях, пожелавайки им Бог да ги закриля. Двамината рицари се завърнаха в лагера, а шестимата граждани отидоха в Сент Омер^[1].