Майкъл Маршал Смит
Избраниците (22)

21.

Настанихме се в „Холидей ин“. Изкъпах се и изпих една бира, докато чаках Боби. Стаята беше чиста, добре обзаведена и уютна. Поръчах си голяма чаша кафе и един служител с хубава бяла униформа и неутрална усмивка ми я донесе и излезе бързо. Това напълно ме устройваше. Не съм особено общителен и не обичам хора, които се интересуват прекалено много от мен.

Щеше ми се снимката да е още при мен. Искаше ми се да я погледна отново. Вече почти бях убеден, че съм се припознал заради лошото осветление. Другата причина бе, че лицето на мъртвата Мери все още бе пред очите ми. Студеният й труп сигурно лежеше в моргата, но никой нямаше представа какво й се е случило. Знаех, че трябваше да им обясня, и затова още съжалявах, че сме избягали от Дайърсбърг. Мислех да се свържа с дайърсбъргската полиция и да ги насоча по правилната следа. Щяха да питат за името ми, но все щях да измисля нещо. Не ми липсва въображение.

Посегнах към телефона и в същия миг Боби почука на вратата. Отпуснах се в креслото.

— Добре ли си? — попита той, докато затваряше.

— Напоследък се чувствам доста странно, Боби.

Отворих лаптопа си и го поставих на средата на масичката. Дадох знак на Боби да седне в другото кресло, сетне пъхнах диска в компютъра и отворих файла със сцената в бара.

Силна музика. Хаос. Пияният оператор премина с несигурна походка през помещението, след това влезе в другата стая, където беше билярдната маса. Младата двойка стоеше с гръб към камерата, а мечокът и приятелката му се канеха да ударят топката.

Камерата се приближи и момичето с дългата коса вдигна очи. Натиснах ПАУЗА и спрях записа на лицето й. Запазих образа като отделен файл и стартирах „фотошоп“. Отворих файла и увеличих лицето на жената. Изтрих част от дългата й коса, за да изглежда по-къса. Поразширих бузите й. Префасонирах прическата й като за възрастна дама от двехилядната година. Посивих косата й, снижих контраста. Отново намалих образа, така че промените да не личат толкова.

Сега онова, което бях заподозрял пред фургона на Ед, се виждаше ясно. Въпреки че го бях очаквал, затаих дъх.

— Добре — прошепна Боби. — Това е тя. Заедно с родителите ти.

— Да, но те се запознаха с Мери едва когато се преместихме в Монтана.

— И са казали нещо от рода на „О, тази Мери, тя е напълно непозната за нас. Никога не сме я виждали.“ Така ли?

— Държаха се, сякаш се познават едва от няколко години. — Вече ми се виеше свят. — Спомням си много добре как майка ми разправяше, че се запознала с Мери още първия ден след пренасянето им, когато дошла да ги почерпи с курабийки.

— А всъщност са се познавали от трийсет години.

Боби бе прехвърлил записа от родната ми къща и го бе спрял на момичето, седящо с кръстосани крака на пода.

Аз кимнах. Не се налагаше никаква обработка на образа. Това със сигурност бе Мери.

— Какво мислиш за този Ед? Възможно ли е той да е операторът?

— Единствения път, когато съм го виждал в присъствието на баща ми, двамата се държаха като непознати. — Вече бях описал този случай на Боби, докато отивахме към бара. — Трябва обаче да са се познавали. Всички са се познавали. По някаква причина Мери се е преместила, вероятно наскоро след заснемането на касетата. Със сигурност е била в Монтана много преди родителите ми да идат там. Междувременно те и Ед остават тук и единствения път, когато се срещат в мое присъствие, баща ми се прави, че не го познава.

Замислих се за всички случаи, когато бях виждал Мери в дома на родителите ми, но те потвърждаваха първоначалното ми впечатление — че дори да са се познавали, преди да се срещнат в Монтана, са се престрували, че не е така. Почудих се защо са крили този факт от мен, сетне си дадох сметка, че е твърде егоцентрично да разсъждавам така.

— Родителите ми са отишли там с цел — осъзнах накрая. — Преместили са се, защото са мислели или знаели, че нещо ще се случи. Точно затова тримата са се престрували, че не се познават.

— Малко преувеличаваш.

— Не мисля. Може би Мери не е била убита просто защото се е озовала на пътя на похитителя. Може би той е дошъл, за да свърши две задачи наведнъж.

Боби се замисли, кимна:

— И после, когато се появяваш в Хънтърс Рок, Ед побягва като гърмян заек.

— Трябваше да останем при фургона.

Той поклати глава:

— Не вярвам да се прибере. Сигурно вече се е обадил на бармана и е разбрал, че знаем къде живее. Освен това ти си прекалено скапан, за да преследваш когото и да било. Нали остави номера си във фургона. Ако се прибере, ще знае как да се свърже с теб. Утре ще се върнем в бара и ще притиснем собственика. Ще разберем къде има навик да се навърта старецът.

— С други думи, игла в копа сено.

— Ако е пъхната небрежно, ще изскочи бързо.

— Много мъдра мисъл, Боби. Трябва да си я запиша.

— Междувременно ще поровя в Мрежата. — Той погледна клетъчния ми телефон, който лежеше на масата. — И ако се надяваш Мързеливия Ед да се обади, по-добре включи тази машинка.

И се зае с лаптопа.

След малко телефонът ми изжужа.

— Получи ли се нещо?

Набрах гласовата си поща и се заслушах. Гласът беше на жена.

— Не е той — казах. — Момичето от болницата е. Преглеждала някои документи и щяла да ме уведоми, ако изскочи нещо интересно.

— И изскочило ли е?

— Не каза. Само да й се обадя утре.

— Уорд, имаш писмо.

Погледнах над рамото му. На екрана имаше кратко съобщение:

„СПЕЧЕЛИ ГОЛЕМИ ПАРИ!

Ние сме малка фирма с РАЗРАСТВАЩА се дейност.

Използвай нашия продукт, за да промениш своя свят. Трябва само да ни се довериш. Чистите духом ще се възрадват, щом отворят нашия уебсайт!

Открий информацията, която ще промени живота на всички ни!

Включи се веднага в нашия бързо развиващ се бизнес. Стотици постигнаха повече, отколкото са мечтали. Защо да не станеш един от нас?

Не се бави — срокът на това предложение изтича в полунощ.“

— Пълна глупост! — изръмжах. — Зарибяване на наивници.

— Да, но няма формуляр за участие. Адресът на изпращача е фалшив. Освен това споменават уебсайт, без да дават Интернет адрес, а срокът е само три часа. Не е особено лесно да лапнеш въдицата. Виж и двете изречения с удивителен знак. Първото звучи доста странно — като цитат от Библията. Второто те призовава да „откриеш информация“, а няма никакъв линк.

Замислих се за момент.

— Това ми е изпратено, защото съм се регистрирал в някой сайт и съм оставил имейла си.

— Понякога, Уорд, и през твоя мозък минава някоя умна мисъл.

Той кликна върху един предварително записан Интернет адрес и след няколко секунди на екрана се появи празна страница с две думи на нея: ВДИГАМЕ СЕ.

Когато премести курсора над тях, той прие формата на ръчичка.

— Вече има връзка към друга страница. — Той щракна върху думата и на екрана се появи малък прозорец за парола. — О, мамка му!

— „Избраниците“ — предложих аз.

Той написа думата. Екранът съобщи: ЗАБРАНЕН ДОСТЪП. Боби изруга.

— Покажи ми пак имейла — рекох.

Той отвори текста. Прегледах го бързо.

— Опитай с „чистите духом“.

— Защо?

— Защото е архаичен в граматическо отношение израз и е в изречението, където се споменава уебсайтът.

Той го написа в графата за паролата. Отново не получихме достъп.

— Скоро ще ни изхвърли — предупреди Боби.

— Опитай пак, но като го напишеш слято.

Приятелят ми послушно натрака „чиститедухом“. Последва пауза. Сетне на екрана се появи нова страница. Този път в средата й бяха изписани думите ДОБРЕ ДОШЛИ.

— Чудесно — промърмори Боби.

Премести курсора над ДОБРЕ ДОШЛИ и той се превърна в ръчичка. Щракна два пъти.

Екранът стана тъмнозелен и се изпълни с бели букви.

ЧОВЕШКИЯТ МАНИФЕСТ

Висшата истина

Някои хора не приемат теорията за Еволюцията. И грешат. Натякват ни, че Еволюция не съществува, за да НЕ НИ ПОЗВОЛЯТ да видим Истината. Сега обаче ние я Виждаме и Политиците и останалите ЛЪЖЦИ не могат повече да ни заблуждават.

Ти си мислиш, че знаеш Истината, но грешиш.

Знаеш само ЛЪЖИ.

Историята, на човека

В древни времена хората са били маймуни. Един ден обаче, преди пет милиона години, се появили три нови вида маймуни: горили, шимпанзета и „хоминиди“, които са дали начало на човешкия род. Когато гледаме по телевизията колко умни са шимпанзетата, ние виждаме, че това е самата истина. Два и половина милиона години по-късно са се появили първите Човеци. Те често биват наричани Хабилис, макар че наименованията за онова време са доста противоречиви. Това е тъмен период в Еволюцията, а учените използват ДЪЛГИ ДУМИ, когато не знаят толкова, колкото искат да си ПОМИСЛИМ, че знаят.

Преди един милион години се появил друг вид човек, наречен Еректус, защото се движел Изправен. Именно Изправената стойка ни различава от другите животни. Някои от тези хора дали началото на Неандерталците, които просперирали за известно време. След няколко хиляди години този вид човеци се усъвършенствали в ходенето, създали по-съвършени сечива и започнали да използват ОГЪНЯ. Еволюцията продължила в Африка, където възникнал първият Хомо Сапиенс. Мозъкът ни станал по-голям, а оттам се увеличил Интелектът ни, който е уникален на света. Хомо Сапиенс изместил Неандерталците.

През цялото това време нашите предшественици били ЛОВЦИ и СЪБИРАЧИ. Живеели в малки общества, сплотени с Родство и Сътрудничество. Изхранвали се с дивеч, който ЛОВУВАЛИ, и плодове и корени, които СЪБИРАЛИ. Развитието продължило.

И както ще видиш, към плачевни резултати.

Преди около петнайсет хиляди години всичко започнало да се променя. Това може да ти звучи много отдавна, но не и според стандартите на Вечността. Човеците изоставили природосъобразния си начин на живот като ловци и събирачи. Защо?

Някои отдават това на увеличаването на населението, при което се получил недостиг на храна и жизнено пространство. Или на промени в климата, на влизането в Каменната ера и много други причини. Аз съм чел всички така наречени Научни обяснения и знам, че на никого не му е ясно. В прериите на Америка някога са препускали милиони бизони. Въпреки това са оцелявали. Движели са се постоянно в търсене на храна, но това е Естественият начин на живот. Човеците, които ходят Изправени, са СЪЗДАДЕНИ да изминават големи разстояния. Защо тогава изведнъж са престанали да се придвижват — когато милионите години на Еволюция са ни създали именно за това?

Причината е, че започнали да се занимават със земеделие. Хората се установявали на постоянно място и се събирали вече на много по-големи групи от стотици или хиляди индивиди. И веднъж започнало, това не можело да бъде спряно. Земеделието осигурява повече храна, но то е ПО-МАЛКО ЕФЕКТИВЕН начин за изхранване на малки групи. То е ефикасно само при големи струпвания на хора. Земеделието довело до раждането на повече деца, а оттам общностите ставали още по-големи. Когато имаш голяма популация, вече нищо не може да я накара да се вдигне и да се върне към събирачеството. Ти си ОБРЕЧЕН.

След това се появили градовете, в които се събирали все повече и повече хора. Това довело до СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО, а след това до появата на ВОДАЧИ и РЕЛИГИИ. И на МОРАЛА. Ако живееш дълго време на едно място, всеки ден срещаш едни и същи хора. Затова се налага да се държиш с тях по определен начин, за да не те УБИЯТ. Така хората започнали да вярват, че ТРЯБВА да вярват в нещо. Тогава разбрали нещо, което не е присъщо на дълбоката същност на човека, но все пак е негово качество: способността да ИЗМЕНЯМЕ ОКОЛНАТА СРЕДА. Дотогава ние сме живели като част от природата. Със зараждането на земеделието сме започнали да ИЗНАСИЛВАМЕ земята и да я променяме в своя полза.

Въпреки това земеделците били ПО-БОЛНАВИ от събирачите. Земеделието носело ПО-МАЛКО храна за същите усилия. Ловците и събирачите имали ПОВЕЧЕ СВОБОДНО ВРЕМЕ и РАБОТЕЛИ ПО-МАЛКО. Хранели се по-здравословно от земеделците, които ядели твърде много кореноплоди и зърно. Земеделците по-лесно се разболявали — защото живеели по много на едно място. Продължителността на живота била малка и се вихрели ЕПИДЕМИИ.

ЗАЩО ТОГАВА ТОЗИ НАЧИН НА ЖИВОТ СЕ Е НАЛОЖИЛ В СВЕТА САМО ЗА НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ГОДИНИ? Защо след Милиони години представителите на нашия Вид са променили начина си на живот — и то към ПО-ЛОШО?

 

 

Нечовешкият геном

Вирусите са много малки, но когато обсебят тялото ти, то започва да се държи, както иска Болестта. Много вируси те разболяват, като този на грипа. Други те убиват, като СПИН. Най-хитрите Вируси обаче нито те разболяват, нито те убиват — защото искат да те превърнат в свой ДОМ.

Преди 20 000 години ние сме били заразени. Хомо Сапиенс донесъл вируса от Африка, затова измрели и Неандерталците. Те били по-приспособени към условията на средата в Ледниковия период, но въпреки това измрели. Вирусът ни е принудил да живеем на по-големи групи и в градове, защото така се РАЗПРОСТРАНЯВА ПО-ЛЕСНО. Ние не сме го направили, защото е по-добре за нас. Направили сме го, защото сме били в капан. Така Вирусът установил контрол над нас и ние сме се превърнали в негов дом. Природата ни се е променила и вече не сме можели да се върнем.

Вирусът се е превърнал в толкова неразделна част от нас, че Учените никога няма да го разберат, независимо за колко умни се мислят. Точно затова Родината е толкова важна за повечето хора, в това число ЕВРЕИТЕ. Ако започнем да се местим, Вирусът си мисли, че искаме да се върнем към първоначалния си начин на живот, и ни създава неприятности. Точно затова ние не се интересуваме от хората от другите страни. Те не означават нищо за нас. Точно затова Терористите и Убийците убиват невинни Американци. Ние не сме никакви за тях. Точно затова градовете ни кипят от Насилие. Ние сме принудени да се ровим в боклуците на други хора като плъхове и това е смърт за нас. Точно затова се случват неща като Холокоста и геноцида в Босна и Руанда. Чуждите племена са наши Врагове и ние се съюзяваме, за да ги унищожим. Точно затова нашите водачи са Лъжци и Глупаци, Управниците ни лишават от СВОБОДАТА ни заради така наречените права на хора, които не познаваме. Точно затова хората Убиват. Защото единственото, което ни спира, е Моралът, а той е измислен от Вируса.

Те все се опитват да ни внушат, че сме еднакви, че кръвта ни е един цвят, но дори това не е вярно. Има различни кръвни групи — генетично обусловени.

Дори на това основно ниво ние сме несъвместими едни с други. Дори кръвта ни не е еднаква.

 

 

Какво можем да направим?

Трябва да започнем в градовете, сред Черните. Вие може да не ни харесате — защото не сте от нашия тип и сме принудени да живеем заедно единствено от Болестта — и ще станете Жертви. Вие сте докарани от вашия Дом и сте наблъскани на места, където няма надежда за Вашия Вид.

Ние не трябва да живеем на големи групи. Ние не сме създадени, за да се грижим за хора, които не познаваме. Ние трябва да сме свободни, не затворени в градове и управлявани от хора, които се интересуват само от ПАРИ.

Единственият начин да им попречим да ни унищожат, е като избиваме носителите. Политиците няма да ни помогнат, защото те процъфтяват в това Нечисто обкръжение. Както вирусът, без „цивилизация“ те няма да имат гостоприемници. Всичко зависи от нас.

Онези, които убиват, ще бъдат свободни.

Онези, които не убиват, са заразени.

Да прочистим планетата.

Да унищожим вируса.

Въоръжете се и избивайте.

Прочетох текста няколко секунди преди Боби.

— Запази го на диска — предложих. — Утре няма да е тук.

Когато Боби съхрани материала, аз се върнах в началото и отново го прочетох. Напомняше ми на маниакални брътвежи, лошо напечатани листовки, разпространявани по улиците, гневни речи на хора, чието съзнание е замъглено от алкохол, невежество и гняв. Тук обаче имаше нещо различно. Облегнах се назад и се помъчих да го доловя.

— Трябва да му се признае, че се е постарал — каза Боби, когато прочете текста още веднъж. — Доста се е поровил в библиотеката. В общи линии обаче това е пълна лудост, нали?

— И да, и не. Термини като „геном“ и „хоминиди“ не ми звучат като от устата на луд.

— Две сложни думички не правят цялото бръщолевене гениална творба. Може просто да ги е преписал.

— Всяка запетайка си е на мястото, Боби. Доста хора биха приели това като Божието слово. Десните екстремисти за начало. Дори може те да стоят зад това.

Той се изсмя:

— Съмнявам се. Знаеш ги какви са. Побелели ветерани и хлапета, които са гледали толкова много филми за Виетнам, та си мислят, че и те са били там. Правят си лагер в гората, лъскат си инструмента и се карат за жени.

— Не всички са малоумни.

— Разбира се, че не. Аз говоря за онези, които поглъщат „Войник на съдбата“ от кора до кора и си купуват наръчници как да си направиш напалм или да заложиш смъртоносни капани за хора в задния си двор. Тези индивиди се готвеха за края на света при настъпването на хилядолетието и останаха разочаровани, че животът си продължи постарому. Обличат се с камуфлаж и не спират да тръбят как светът отивал към гибел и за всичко са виновни евреите и латиноамериканците, да не говорим за Белия дом и Саддам Хкрсеин. Ако някой се загрижи за негрите в гетата, тези момчета наистина се ядосват и са готови да пречукат всеки, който не им харесва.

— Това е същото. Хора, които никога не са се чувствали част от обществото и са свикнали да живеят на малки групи, където всички се познават.

— Недей, Уорд, ще ме разплачеш.

— Майната ти. Човек се доверява на управниците си, обича страната си, колкото му казват да я обича, а накрая разбира, че всичко това е само за да му затворят устата и че всички други са свободни, с изключение на него. Ти как би реагирал в такъв случай?

— Добре, Уорд. Това тук е писано с искрени чувства и човекът има доста сиво вещество. Признавам, че някои от твърденията му не са лишени от логика. Това, което не ми се вярва, е, че тези думи могат да размътят мозъка на много хора. Повечето такива теории успяват да привлекат двайсет-трийсет души. Може би някъде по широкия свят има още такива. Но не и тук.

— Така е било преди Интернет.

— В него има доста подобни типове — призна той. — Достатъчно психари, за да създадат работа на всички психиатри в страната. Хора, които мразят някого или нещо, вярват в края на света, горят мумифицирани кукумявки по пълнолуние, въобразяват си, че Марс е база на чужда цивилизация и че всички ядрени ракети са насочени персонално към тях. Почти през целия си живот съм се занимавал с такива глупости и вярвай ми, никое значимо световно движение не се управлява от такива хора. Те мразят всеки, който е различен от тях. Затвори ги в една стая и ще се избият.

— Човек не може да види всички файлове на всички сървъри. Ние намираме само онова, което ни позволяват да видим. Може да има цяла друга мрежа, използваща същите компютри и същите телефонни линии, само за убийци, убийства и планове за бъдещи разрушения. А ако не знаеш къде да гледаш, никога няма да попаднеш на основната страница. — Боби завъртя очи и това ме подразни. — Слушай сега. Това сме ние, разбираш ли? Учените създадоха Мрежата, за да могат да обменят информация. Докато се усетим обаче, от Интернет започнаха да ни заливат глупави реклами, Мрежата се напълни със страници на всякакви фирми и фирмички. Навсякъде се натъкваме на порнография, а разни на пръв поглед нормални мъже и жени седят в тъмни стаички и си пишат едни на други как искат да се облекат като Шърли Темпъл и да бъдат бичувани до кръв. В това се превърна Мрежата: място, където, скрит зад анонимността си, можеш да престанеш да се преструваш на господин или госпожа Добър гражданин и да покажеш какъв си всъщност. Така вече не е нужно да се правим на загрижени за бъдещето на глобалното ни село, а да си кажем направо, че с удоволствие бихме изклали половината от списъка си за коледни поздравления.

— Какво отношение към останалите хора! Ти май вече си готов да се присъединиш към прочистването. — Боби се потърка по носа. — Уорд, това може да е просто някой куку.

— Глупости! До тази страница стигнахме през букмарк от компютъра на човек, който е заснел петминутен запис с наслов „Избраниците“. Този човек и съпругата му са мъртви, а също и една жена, която явно са познавали почти цял живот. Два часа след като изпратих заплаха на хората, показани на записа, къщата и хотелската ми стая бяха взривени. За Бога, дори архитектурата на „Палатите“ се вписва в картинката. Те дават милиони долари, за да живеят в пещери на ловци и събирачи.

Боби разпери ръце:

— Добре. Разбрах те. И какво от това?

— Ние открихме тази страница. Какво да правим отсега нататък? Няма връзки, няма имейл, нищо. За какво ще е всичко това, ако не да води нанякъде?

Боби обърна лаптопа към себе си и натисна комбинация от клавиши. На екрана се показа закодираното съдържание на страницата в html-формат — компютърния език, позволяващ отварянето й на всеки компютър под всякаква операционна система.

Той започна бавно да преглежда текста.

По едно време спря.

— Я чакай.

Отново прехвърли документа в текстов формат и погледна последния му пасаж.

— Добре — рече и кимна. — Не е много, но все пак открих нещо. — Посочи екрана. — Виждаш ли нещо тук? Под текста?

— Не. Защо?

— Защото там има нещо. Една дума, но буквите са със същия цвят като фона на страницата. Виждат се само когато превключиш на програмен език.

— Наистина е интересно. Каква е думата?

Той отново обърна текста на html-формат и ми показа един къс ред накрая. Между командите на компютърен език бе изписано:

<font color="#339966" >Праведника </font>

— Праведника. Кой, по дяволите, е този?